ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ
ПО СИГУРНОСТ И
ИКОНОМИКА
ГРАД ПЛОВДИВ
КУРСОВА РАБОТА
по ,,Полицейска психология”
ТЕМА:
Стресът в аварийноспасителните работи
изготвила : Атидже Ясенова Тронова
3 курс , редовно обучение , ВУСИ
специалност : Национална сигурност и антитерористична дейност
Факултетен номер : 151108012
УВОД
В началото на 80
те
години на ХХ век списание „Тайм” излиза с водеща статия
„Стресът – епидемията на 80
те
години”. Оттогава до днес много изследвания
доказват, че проблемите, свързани със стреса прогресивно се увеличават. Стресът е
навсякъде около нас. Не минава ден без да прочетем или чуем нещо за него. Средата,
в която живеем, постоянно изисква от нас да се адаптираме и реадаптираме към нея.
Всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.
Професионалният стрес се смята за един от главните вредни фактори в
правоохранителните и в огнеборската професии. С него се обясняват редица заболявания,
както и високите равнища на самоубийствата, разводите, инвалидизирането, пониската
средна продължителност на живота сред служителите, упражняващи тези професии.
Равнището на професионалния стрес при полицейските служители нараства значително през
последното десетилетие и то в световен мащаб. Найчести причини за това се посочват от
една страна промяната в количеството и характера на престъпността в посока на увеличаване
и усложняване, а от друга – повишените изисквания, предявявани от страна на
обществеността, въвеждането на нови професионални стандарти (европейски и световни). За
никого не е тайна, че полицейската професия се класифицира като една от найстресовите, а
служителите попадат в категорията на силно застрашени от неблагоприятните последствия
на стреса. Стресът при аварийноспасителни работи има своя специфика.
Същност на стреса. Видове стрес
В живота на всеки човек периодично възникват трудни ситуации, свързани с
неговата работа, с лични преживявания, свързани с обкръжаващата го среда.
Психолозите наричат състоянието на човека в подобни ситуации стрес. В тези случаи
човек се напряга; изменя се работата на неговата физиологична система; появяват се
отрицателни емоции, в следствие на които възникват психосоматични ефекти – под
въздействие на неблагоприятните стресови фактори човешкият организъм започва да
„имитира” телесни заболявания на различни органи на тялото.
2
Думата стрес произхожда по всяка вероятност от латинското stringere (стягам,
затягам) и се използва в английския език за описване на определени преживявания и
поведения на индивида, далеч преди да и бъде дадено формално научно определение.
За първи път (според литературни данни) тази дума се използва от английския поет R.
Manning около 1303 г., който пише: „И тази мъка беше манна небесна, която Господ
изпрати на хората, прекарали в пустинята четиридесет зими и намиращи се в голям
стрес”. През 17 в. думата стрес означава „тежко изпитание, бедствено положение или
нещастие”. През 18 и 19 в. този смисъл на думата до голяма степен се заменя от друг,
според който понятието означава „сила, натиск, напрегнато или голямо усилие”,
упражнени върху материален предмет или човек, или върху неговите „органи или
психични сили”.
Стресът представлява реакцията на физиологична или психична възбуда,
възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда,
която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и
психичните функции на индивида.
Авторът на теорията на стреса Ханс Селие смята, че стресът е „неспецифичен
отговор на организма на всяко предявено му изискване”.
Стресът помага на организма да се приспособи към възникналите трудности и
да се справи с тях. Всяко неочаквано събитие, което нарушава привичното течение на
живота, може да бъде причина за стрес. При това няма значение дали ситуацията е
приятна или неприятна. Има значение само интензивността на потребността от
преустройство или адаптация. При благоприятни условия това състояние може да се
превърне в оптимално състояние, докато при неблагоприятни се трансформира в
състояние на нервноемоционално напрежение, за което е характерно понижаване на
работоспособността и ефективността на функциониране на системите и органите и
изтощаване на енергийните ресурси на организма.
Днес е доказано, че само по себе си състоянието на стрес не е болест. Ако не
съществува стресът, животът би се превърнал в абсолютно равновесие и би замрял.
Именно стресът поддържа активността на системите на организма в норма. Без
1
Гайдаров, К., и колектив, Управление на професионалния стрес, наръчник в помощ на служителите в
НСПАБ, Институт по психология – МВР, С., 2001
2
Селье., Г., Стресс без болезней, Спб, ТОО „Лейла”, м., 1994
3
някакво ниво на стрес не е възможна никаква активна дейност. Според Селие пълното
освобождаване от стреса би било равнозначно на смърт.
стреса Ханс Селие пише книгата си „Стрес без дистрес” четиридесет години след
откриването на стреса. В нея той защитава тезата, че е необходимо да се поддържа
определено „правилно” ниво на стрес. Думата „дистрес” (от английски – „страдание”)
Селие въвежда, за да разграничи неблагоприятното развитие на стресовите реакции от
обичайното, нормалното, необходимото ниво на напрежение на системите и
равновесието в човешкия организъм.
В днешно време учените разграничават:
евстрес (еустрес)
– положителен стрес, който, съчетан с благоприятни
условия и желани ефекти, мобилизира организма. Той предизвиква още активиране на
познавателните процеси, процесите на самоосъзнаване, на осмисляне на
действителността; засилва паметта.
дистрес
– отрицателен стрес с нежелан вредоносен ефект. Всеки човек е
способен да поддържа оптимално нивото на стреса, но стресовото въздействие не
бива да превишава приспособителните възможности на човека, тъй като в този случай
стресът може да премине в дистрес. Той се характеризира с умора, раздразнителност,
понижаване на работоспособността; проявява се в чувство на безизходност и тревога.
Неспособността на човека да се справи със стреса може да доведе до изтощение,
което приема формата на нервен срив, а понякога даже води до психически
заболявания (синдром на хронична умора, депресии) или психосоматични
разстройства (сърцебиене, язва на стомаха, повишено кръвно налягане, сърдечно
съдови заболявания и други подобни).
Употребявайки думата „стрес” в бита, хората разбират преди всичко
психологическия тип стрес (психологията различава още и физиологичен стрес),
който се дели на два типа:
информационен стрес
– Той е особено актуален в днешно време. Възниква
при информационно претоварване, когато човек, натоварен с отговорноста за
последствията от взетите решения, не успява да вземе верни решения в изисквания от
него темп.
3
Селье., Г., Стресс без болезней, Спб, ТОО „Лейла”, м., 1994
4