Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий
”
Философски факултет
Специалност Психология
Вземане на решения и групова
ефективност в трудовата дейност
(курсова работа по трудова психология)
Изготвили: Проверил:д-р
Ивайло
Йовка Георгиева
Фак. № 752-ПС Алексиев
Пламена Савова
Фак. № 771-ПС
Психология, 3 курс
Велико Търново
2010 г.
1.Въвведение
Трудовата психология е една много обширна дисциплина.Започва да се развива в края
на деветнадесети век и до днес има много направления и теми,които
засяга.Съвременната трудова психология разглежда както трудовата дейност на
отделните личности,така и груповата дейност,както мотивите и целите на
индивида,така и на групата.
Предмет на трудавата психологивя е груповата дейност и екипа,
възможността,начините и техниките за вземане на групови решения на работното място
и ефективността не само на отделния човек,а и на колектива и групата като цяло.
Именно въпроса за вземане на решения и групова ефективност е предмета на
настоящата курсова работа.
Това е един важен проблем,който е многоспектърен,защото засяга важни въпроси от
психологическата реалност.За да може да вникнем по задълбочено в проблемното
ядро,ще разгледаме първо основно предметите,които то засяга.
1.1.Вземане на решения
-
вземането на решение е волеви акт , който се
характеризира със свободата на избора.Тази свобода в една ораганизация е доста
относително понятие. Всяко едно решение бива вземано при наличието на проблем или
проблемна ситуация и решението зависи от редица фактори като средата,конкретната
ситуация,опитът и др.Процесът на вземане на решение се оказва сложен и преминава
през няколко фази:избор на цел, борба на мотивите,обмисляне и вземане на
решение,съставяне на план на действие,изпълнение на действието,анализ и оценка на
изпълнението. При процеса за вземане на решения се следва модел,но няма
общовалиден такъв.Съществуват много варианти на модели за вземане на решения като
общото между тям е наличието на четирите основни етапа: изходна ситуация,възможни
варианти на решението,последствия от вариантите,избор на варианти и формулиране
на решението. Изходната ситуация определено не е неизменен фактор и ръководителят
трябва да отчете този факт.Тук също така се отчитат и условията, в които ще се решава
проблема, сроковете,задачите и целите на решението и др.Решението трябва да има
ясно обосновена цел и същевременно да бъде набавена достатъчната информация за
изпълнението му. Друг важен елемент е съобразяване с квалификацията на
хората,които са ангажиране с изпълняване на решението и съответно разпределение на
задачите им в зависимост от това.
1.2. Работна група
– състой се от двама или повече души,които си
взайнодействат.Това е едно широко определение на работната група в нейната
цялост.Това определение може да бъде за всякакъв вид група-както за работна,така и за
училишна или друга.За да се конкретизира определението ще си послужим с
характеристиките,които дава Гудман за работна група. Те са 3: 1-трябва да
функционират в рамките на една организация, която е в организационен контекст; 2-
трябва да произвеждат нещо и 3-да има някаква степен на взаимозависимост между
членовете от групата.
Разпространението на група или екип,като основа на работа в организации
непрекъснато се увеличава. Работни групи и екипи се определят като ефективен
механизъм за справяне с все по-динамичния характер на конкурентни пазари и
непрекъснат растеж на постиженията в труда. Доказателства в подкрепа на тази
тенденция се вижда от периодичните проучвания на Лавлер и колеги (Lawleret Ал.,
1995), Osterman (1994, 2000), както и проучване на McDonough (2000) показва, че 97%
2
от фирмите използват кръст-функционални екипи, за основните стратегически решения
за създаване на нови продукти.
Днес използването на по-големи групи и тенденция към все по-голямото значение на
екип е основа за осъзнаване на необходимостта от разработване на по-добро разбиране
на факторите, които определят тяхната ефективност, и на механизмите за тяхното
функциониране.
За да функционира по-добре една работна група трябва да работи като колектив-да
взема заедно групови решения,да преследва единна групова цел и да работи
съвметно,осъзнавайки по-голямата ефективност на работния процес.
Учените отчитат негатите и позитивите,влияещи на груповата дейност.Например
Макграт разработи входно-процес-изход ориентация за изследване на ефективността на
групата, в която на входа "променливи се проявяват в процеса група взаимодействие"
(Макграт, 1964).Тук се разглеждат проблемите,възникващи по време на груповото
взаймодействие и положителното влияние на сътрудничеството,обмяната на
информация и други подобни. По същия начин, Пиърс и Ражлин (1987г.) определят
групия процес като важен в екипа на самостоятелно управление на ефективността
.
1.3.Групова ефективност
– това е един много важен проблем,който се раазглежда
както от трудовата,така и от общата психология.
В трудовия процес въпроса за груповата ефективност е много важен,тъй като ролята и
идеята на този екип е именно постигането на определени резултати.Това е степента, в
която групата постига конкретни (и измерими) резултати. Някои екипи успяват да
постигнат висока ефективност, други са по-малко ефективни, има и такива, чийто
ефективност е изключително ниска. И тъй като екипът се създава, за да постига
резултати, то ефективността е особено важен показател какъв е екипът, може ли да се
разчита на него, налагат ли се спешни корекции в неговата работа.Има различни
съставни елементи на груповата ефективност,възникващи проблеми и влияещи фактори
върху нея.В процеса на развитие на групата ефективността и и вземането на решения са
двата най-важни резултата,които всяка работна група трябва да постигне в своята
същност.
2.Етапи и видове решения
2.1.Етапи при процеса за вземане на решения:
-дефиниране на проблема- проблема възниква в определена ситуация и среда и
анализирането му води до по-добро разбиране на проблема;
-диагноза на проблема-формулиране на проблема , което изисква детайлното му
изследване;
-формулираен на ограничения и критерии-критериите се определят от ръководителя и
чрез тях след това се прави оценка на възможните решения. Ограниченията зависят от
ситуацията , както и от ръководителя , който ги налага(ресурси, етични , законови и
др.);
-определяне на алтернативи за решение на проблема-трябва да се разработват няколко
алтернативни решения , след което се отсяват най-оптималните. Наличието на
алтернативни решения повишава вероятността за ефективност;
-оценкa нa алтернативите-макар и да повишават вероятността за ефективност на
решението , алтернативите не трябва да бъдат прекалено много. Ръководителят е този ,
който трябва да определи достойнствата и недостаъците на всеки вариант.
3
-реализация на решението-свежда се до знанието на всички , които за нагажирани с
неговото изпълнение като им се излагат причините и целат на решението. Това трябва
да е съобразено с квалификацията на всеки един и нужната му информация според
това.
-обратна връзка-при изпълнение на решението е наложително да има контрол и да се
следи дали се развива според предварителния план. При наличие на отклонение от
плана се констатира проблем което води до вземането на ново решение.
2.2.Влияние между стила на ръководство и успешното вземане на решения
Между стила на ръководство и успешността на групата съществува връзка и тя се
основава на това,че от начина, по който един ръководител управлява дадена
организация зависи успешността на груповата ефективност.
Според Курт Левин и неговата теория за същността на стиловете на ръководство
точното определяне на основните параметри на стила на ръководство са свързани с 2
групи характеристики–съдържателна и формална (нормативна) страна на всеки стил, с
помощта на което много лесно се разпознава прилагания стил.
Основните характеристики, до които водят проведените от Курт Левин и сътрудници
експерименти могат да бъдат сведени до следните изводи:
Най–ефективен от гледна точка на обема, количеството на извършената дейност е
авторитарният стил, но най–голяма ефективност от гледна точка на качеството за
сметка на обема се отличава демократичния.И с най–ниска ефективност е либералният
стил.
Най–висока степен на удовлетвореност от междуличностните отношения и общуването
в групата се установява при ръководство отличаващо се с демократичния стил. По тези
показатели останалите два стила предизвикват неудовлетвореност у ръководените.
Тъй като организациите са социални системи, обединяващи човешки и материални
ресурси, много е важна връзката между стила на ръководство и груповата ефективност
за просперитета на дадена организация.
От психологическа гледна точка управлението е процес на въздействие, ориентиран
към поддържане или изменение състоянието на системата на управление. Същността на
управленския процес се изразява чрез въздействието(то е основна негова
характеристика).Ролята на въздействието се разглежда в два противоречиви аспекта. От
една страна то осигурява устойчивостта и постоянството на системата, а от друга
нейната мобилност, динамичност, развитие.Освен като въздействие, управлението
може да се разглежда и в аспекта на взаимодействие.
Стиловете на оправление са изследвани от много психолози,но общопприети са тези на
Курт Левин:
- Авторитарен стил - характеризира се с това, че индивидът,съсредоточава цялата
власт и основните ръководни функции в свои ръце.Ръководителят разпределя строго
ролите между членовете, като им отрежда подчинена, а на себе си ръководна позиция.
Този стил се отличава с ясна, точна и добра организирана цел на дейността, енергична
форма при даване на разпореждания, заповеди и нетърпимост към всеки, който е в
разрез с мнението на ръководителя. Връзката между членовете и ръководителя е
сведена до минимум.Тук решенията се вземат синдикално от авторитета и групата само
изпълнява дейносттите,зададеди и от него.Отговорността за взетите решения до голяма
степен падя само върху него.
- Демократичнен стил - колективен,при който ръководителят управлява групата
съвместно с нейните членове. Властта му е значително по–разсредоточена и е
превърната в общо достояние. С други думи, груповите норми се приемат от всички и
се въдворяват от всеки. Демократичния ръководител позволява и насърчава
4