Ранното средновековие за счетоводството се характеризира с редица
проблеми: за дълъг период от време счетоводството не бележи развитие и
продължава да функционира и да се тълкува в ограничените рамки,
определени му от древността. То се прилага главно в църквите,
манастирите и в звената, които се занимават със събиране на данъци.
Развитието на счетоводството се е затруднявало и от това, че до
въвеждане на арабската цифрова система то се е водело на латински език и
чрез прилагане на римски цифри. Точността и достоверността на
отчетните данни през епохата на Средновековието е доста ниска.
Обикновено отделните изчисления и измервания са се извършвали
приблизително, което се обуславя и от факта, че записванията са правени с
римски цифри и на латински език. Впоследствие въвеждането на арабската
цифрова система дава силен тласък в развитието на счетоводството тъй
като по своята същност представлява една универсална и изключително
удобна форма за представянето на сделките. В този смисъл проф. Д.
Добрев изказва следното становище: числото като количествен изразител
на парично стойностни величини образува крайъгълния камък на
счетоводството. Затова, в ранното средновековие, развитието на
счетоводството се свежда главно до усъвършенстване на техниката на
неговото водене. То продължава да носи белезите на простото
счетоводство. Негов предмет са парите и сметните отношения. Тези
недостатъци се преодоляват и настъпват подобрения в покъсните
периоди, когато оживяват и се развиват някои елементи на стопанската
дейност. В тази насока изиграва съществена роля бързото развитие на
счетоводството в градските общини, които по това време са били не само
административни единици, но и важни средища на териториално
осъществявана търговска дейност. Своя принос дава и въвеждането и
широкото прилагане на някои банкови дейности, главно под формата на
депозитни и разплащателни операции.
В тази епоха голямо влияние оказва учението на меркантилизма за
развитието на обществото като цяло, на икономиката и в частност на
счетоводството. В меркантилизма намират отражение модерните идеи и
новото мислене на епохата, които са в основата на Възраждането и които
са вдъхновили учени и творци да достигнат такива върхове в науката,
културата и изкуството. “Търговския капитализъм”, както още се нарича
меркантилизмът, заема важно място в икономическата история и ярко
отразява настъпващите промени в стопанския живот на Европа през 1617
в. Той изразява насъщните потребности на икономическото развитие на
епохата и интересите на формиращата се буржоазна бизнескласа, която
става все повлиятелна икономическа и политическа сила. В редица страни
той е използван от дворянската аристокрация за разширяване на
търговията и промишлеността в рамките на феодалния режим. Характерно
е, че този период на Късното средновековие е всъщност епохата на
първоначалното натрупване на капитала, където търговският капитал,
като първа историческа форма на капитала, заема изключително водеща
роля като катализатор на капиталистическото развитие. След Великите
географски открития започва ограбването на колониите и външната
търговия действително се превръща в източник на злато и сребро.
Европейската буржоазия, излизайки на международната сцена, се
обогатява в огромни и несравними с преди това мащаби. Външната
търговия по този начин играе много важна роля в първоначалното
натрупване като ускорява икономическия подем в редица
западноевропейски страни. Особено широко я използват в Холандия и
Англия. Меркантилистичната доктрина обобщава тези емпирични факти
от реалната действителност и в същото време решава актуални за епохата
проблеми. Меркантилизмът е икономическа платформа на европейската
буржоазия, именно в периода на първоначалното натрупване на капитала.
Тази платформа е аргументиран призив към търговците за максимална
външнотърговска експанзия. Препоръчваните от меркантилизма методи и
средства за първоначално натрупване широко се използват от търговско
финансовото предприемачество и внасят важна особеност в този
исторически ранен период на капитализма. В тях няма нищо наивно, както
смятат някои критици на меркантилизма. Нееквивалентната размяна,
непосредственият грабеж на колониите като метод и практика стават
основа на търговската печалба и обогатяването.
Характерно е, че меркантилистите обикновено идеализирали Холандия и
се възхищавали от нейните успехи. Те дават за пример холандските
търговци, които се обогатявали от външната търговия. С това английските
меркантилисти доказват, че Англия трябва да подражава на Холандия.
Томас Ман препоръчва англичаните да се учат от Холандия. И тези
препоръки са напълно правомерни, защото Холандия е найнапредналата
страна в икономическо и търговско отношение. В този план
меркантилизмът като програма е напълно обективен и реален, с
прогресивен характер. Като система от препоръки той обобщава реалните
факти от икономическата история в периода на генезиса на капитализма.
Капиталът в 1617 в. от времето на Великите географски открития става
реална сила. Той се представя в паричния си види влиза в икономическия
живот под формата на злато и сребро. Пред златото губят реалното си
значение феодалните съсловни привилегии и благороднически титли.
Икономическата концепция на меркантилизма застъпва именно
експанзията на капитала, като идеализира обожествява златото. Тази
концепция се опира на реалната действителност и социалноикономически
противоречия на епохата.
Характерно за меркантилизма като доктрина е, че в нея се апелира за
активна намеса на държавата в икономическата практика. В периода на
първоначалното натрупване на капитала абсолютизмът играе много важна
роля в икономическия живот, като способства създаването на търговски
компании, съдейства за икономическата експанзия и грабеж, поощрява
манифактурната промишленост с огромни субсидии, обогатява
банкерското съсловие чрез системата на държавния дълг и т.н. Ето защо е
напълно естествено меркантилизмът в условията на 1617 в. да се уповава
на кралската власт и нейното активно вмешателство в икономическия
живот. То играе позитивна роля , както това показва политиката на Колбер
във Франция през 17 в. Същата роля изиграва Навигационният акт на
Кромуел ( 1651 г.), който съдейства за развитието на корабоплаването и
морската търговия в Англия. Въобще икономическата програма на
меркантилизма се отличава с типичния за буржоазията прагматизъм в
икономическото мислене и действие.
Ситуацията се променя чувствително, когато на историческата сцена се
явяват събитията, довели до неимоверно големи промени в политическата,
икономическата и духовната области на обществото. Те дават отражение и
върху съдържанието на счетоводството.
Създават се новите държави – Франция, Испания, Португалия, Англия и
др. Открива се Америка и пътят за Индия, довели до бурно развитие на
корабоплаването и корабостроенето и до приток на големи богатства от
благородни метали. Създават се банките и се разширява търговията.
Укрепва политическата власт и се променя отношението й при регулиране
на стопанската дейност. Издават се писмени закони. В стопанския живот
се извършва аграрната революция; центърът на тежестта се премества от
сферата на обръщението към сферата на производството. Създават се нови
форми на собственост и икономически взаимоотношения в обществото.
Паричните взаимоотношения придобиватпреобладаващо значение.
Развиват се производителните сили чрез прилагане на общественото
разделение на труда и разширяване ролята на пазара. Появяват се нови
отрасли на производството. Настъпва ерата н паричното и кредитното