Европейска идентичност, съвременни предизвикателства и актуални проблеми

Идентичността е термин, за да се опише индивидуалното разбиране на човек за себе си, като отделна 
същност.  Личностната идентичност се оформя в процеса на социална категоризация и се развива в хода 
на жизнения цикъл между раждането и смъртта. Развитието се характеризира с кризи, вземане на 
решения и осъществяване на различни избори. Изследванията на идентичността датират от средата на 
ХХ век с публикациите на Е. Ериксън. Колективните идентичности, от своя страна, се осъществяват чрез 
разпознаване на общ произход, споделени ценностни характеристики с членове на група или личност, 
или с някакъв идеал. Свързва се с понятия като привързаност и солидарност. 
Тезата за европейската идентичност се появява през първите години след Втората световна война. Тя 
обаче не се извежда като самостоятелен проблем. Изведени са два типа изграждане на европейска 
идентичност използва се въведената от Тьониес (Tönnies)

през 1887 г. разлика 

между 

общност

 (Gieinschaft) и 

общество

 (Gesellschaft). Според Тьониес в общността сме свързани с 

хората от момента на раждането си, докато в обществото встъпваме като в "чужда земя". Дефинирането 
на понятието "европейска идентичност" крие трудността, че тя е процес, а не факт или завършено 
състояние. В този ред на мисли европейската идентичност би могла да бъде разбрана и през концепцията 
на Стюарт Хол за постмодерния субект.

Според Хол е възможно да се създаде чувство за единство на 

идентичността, въпреки противоположността на идентичностите, които ни съставляват, тъй като субектът 
конструира удобен за него разказ или "наратив за себе си". 
Френският философ Рикьор разграничава две основни значения на идентичността - като същост, 
еквивалент на латинското 

idi

 (същият) или като самост - на 

ipse 

(самият). 

„ Аз се избирам и препотвърждавам непрестанно, а не съм дефиниран като същност, именно наративната 
идентичност разгръща екзистенциалните измерения на личността.”

От 1992 година Маастрихтският договор официално дава правен статут на гражданите на ЕС, тяхното 
социално-психологическо отъждествяване с европейското културно пространство е все още в процес на 
случване. Емпиричното потвърждение на тезата идва от проучването на Евробарометър през пролетта на 
1999 г., което наред с другите въпроси отразява и отношението на европейците към Европа и 
европейската идентичност. 

Предизвикателствата пред които се изправя съвременният човек в ежедневието си са трудни. В 
забързания и непредсказуем живот, които живеем ние сме се самозабравили и оставили на „съдбата” да 
ни води. Светът, в който живеем е изпълнен с напреднали технологии, хора, които са целеустремени и 
доброта. Всеки човек има проблеми, но съвременните проблеми и предизвикателства, пред които се 
изправяме са тясно свързани с егоизма, превзел всяка мисъл на съвременния човек. Проблеми от всякакво 
естество, породени от едни и същи интереси, притесняващи всички хора, които естествено са част от 
проблемите, може би и от решението им, стига тези хора да могат да нарекат себе си човеци. Защото 
човещината у хората се проявява само в екстремни ситуации, а проблемите се превръщат в такива 
постепенно, а отношението на хората към тях е не чак толкова сериозно, дори пренебрежително.

Съвременния човек е разочарован човек, излъган човек, човек на материалното, човек без душа.  Нека да 
се изкорени апатията, най-големият враг на любовта и най-зловещият съперник на живота. Емоцията е 
оръжието, което прави животът по-цветен и по-щастлив. Човешките същества са надарени с него и 
просто трябва да го използват.

МАГДАЛЕНА РУСЕВА, XIIa