тема : Стопански дух 

на   град Белоградчик

Изготвил:Стилиян  Славчев                                       Проверил: Б.Колев 

 фак. Номер : 111329                                                           ...................

   
           Съдържание

1.Увод и население на град Белоградчик

2. Икономически облик на град Белоградчик

3. Безработица

4.Гетото и етносите

5.Потребителска кошница

6.Чалга култура

7.Моят град през моите очи

               1.Население

    Ще започна с малко информация за град Белоградчик,която 
мисля,че е необходима за да се знае ,каква е демографската ситуация и 
как хората реагират на лошите условия на живот .Дали са готови да 
напуснат родния си град или да останат в него.Как ромите разбират 
проблемите и как реагират на тях.Тази информация е крайно важна . 

 -      Град Белоградчик се намира в северозападната част на България, 
в близост до границата със Сърбия. Градът е разположен на около 170 
км от София. Той е административен център на едноименната община 
Белоградчик.

 -    Ще направим сравнение на населението през годините ,за да видим 
как се движи то през тях.Населението през 1990 е близо 8 хиляди 
души,докато сега е 4000 , но въпреки това ,ромското население в града 
расте неумолимо.Броят на ромите през 1990 е около 500 а сега достига 
1300. Населението е застаряващо .

-    Младите хора емигрират или отиват в големите градове,защото в 
града препитание няма.Раждаемостта в Белоградчик е както най-
ниската както за България така и за Европа.Обезлюдени села и села с 
до 20 жители е грозната гледка в региона.До 10 години 90% от селата 
ще бъдат обезлюдени безвъзвратно.Тъжна е гледката когато минаваме 
десетки километри през села и не можем да видим дори и един човек. 

Хиляди декари необработваема земя пустеят около селата.Нека да 
поговорим как изглежда градът икономически.

2.Икономически облик на град 
Белоградчик

  - 

В Белоградчик и региона е твърде условно да се говори за 

икономика и още повече бизнес. Районът е типично земеделски, макар 
в миналото все пак да е съществувала някаква индустрия. Днес обаче 
дори земеделието не осигурява траен поминък, а е на равнище само за 
задоволяване на личните нужди. Пустеещите земи са огромна част от 
иначе плодородните площи. Огромен проблем е застаряването на 
населението което не успява да обработва тези пустеещи площи. 

    - Младите предпочитат работа в големите градове или Европа 
вместо липсата на перспектива тук. Хората не се надяват и 
строителство на Дунав мост да оживи икономически региона.
  Безименни населени места. Пътища, които не водят никъде. Така 
нареченият международен път Е 79 е като след бомбардировки. Всички 
централни улици в селата се казват „Георги Димитров“. Това е само 
част от картината в този регион на страната, който през последните 
години си спечели прозвището Северозападнала България. Доколкото 
в миналото регионът все пак е имал някакъв индустриален облик, 
днес той е само спомен.Пресен пример е телефонният завод . 

     Ето до какви ужасяващи последствия води безхаберието на община 
и полиция. Всеки казва: "Не е моя работа", а крайният резултат е 
безвъзвратно съсипване на напълно здрава сграда, която при всички 
случаи би могла да бъде използвана по-добре, отколкото както в 
момента - да се разрушава за тухли, железа и дървен материал за 
огрев. Срам, срам за всички институции, които само гледат 
безучастно... .  Всичко случващо е процес на затихналото гражданско 
самосъзнание,но как да очакваме такова при положение ,че 30% са 
пенсионери , 50% безработица и останалите 20% са по заведенията и 
администрацията.

    - 

Икономиката се свежда главно до земеделие, при това основно за 

осигуряване на прехраната на местните хора. За селскостопански 
бизнес почти не може да става дума.До края на 90-те години градът е 
просперирал икономически и аграрно.Имало е шивашка 
промишленост, телефонен завод , химическа промишленост , 
стоителство и много други малки предприятия. Днес това го 
няма.Всичко е останало в миналото и само основите и пепелта 

напомнят за бурния капитализъм и капиталистически дух.

    - Днес само туризмът крепи града жив.Белоградчишките 
скали,крепост и пещера магурата предизвикват интерес в хиляди 
туристи на година.Къща за гости може да се види на доста места 
разхождайки се из улиците на малкия град 
Белоградчик.Безработицата и мизерията са принудили хората да 
отделят най-малката стая в къщата си за тях и всички други стаи да 
бъдат пригодени за гости на града.Една стая 10 квадрата им е останала 
от къщата.Те вършат всичката работа от пране до посрещане на 
гостите и то само за да припечелят някой лев с който да си купят хляб.

    - Запознаха да се правят 2 големи хотела ,но така и не бяха 
довършени.Слуха за отварянето на 100 работни места във тях разбули 
духовете на бедните души ,но те така и си останаха само с 
надеждите.Наполовина направени ,крупни бизнесмени явно 
направиха поредната си мръсна сделка .На бедния човечец това не 
може да му се отнеме надеждата ,но в този затънтен край на България 
явно дори тя е загубена.

     - Разни програми на по 2 и 4 часа даващи минималната и под 
минималната заплата крепят голяма част от града.Средната работна 
заплата е 430 лв.В останалите 3-4 магазина в града започва да се усеща 
монопол на цените. В повече от селата магазини няма или ако има той 
е само един.Цените в него са като в центъра на Лондон. Някой от 
продуктите са до 100% по скъпи от нормалните магазини ,но като най-
близкия друг магазин е на 10 километра в другото село или град 
нещата стават трагични.Стоките в тези магазини ... с изтекъл срок на 

годност просто ,защото няма кой да пазарува.Някой по-луксозни стоки 
са на повече от 10 години и все така няма кой да го купи. В селата в 
които няма магазин минава кола или бус един или два пъти в 
седмицата карайки различни стоки. В селата почти всички хора са в 
надтрудоспособна възраст.Единсвеното им спасение са градинките 
които имат в дворовете и около тях.От тях слагат зимнина и така 
прекарват зимата.Тъжна картина е селото и живота на село.Може с 
дни да не мине човек по калните улици .Живеят ден за ден ,на прага на 
бедността и отчаянието но въпреки това се справят.Тях не ги 
интересува кой е на власт или икономическата ситуация в България , 
кой ще дойде в политиката и кой ще си отиде.Единсвената им мисъл е 
да оцелеят и днес.Въпреки малката си пенсия гледат да оставят пари 
за деца за внуци .Въпреки ,че може да няма какво да ядат утре те дават 
последните си пари на внуците.Това е висша форма на човечност и 
доброта .Доброта която някой хора никога не могат да видят и 
почувстват.За тях най-ценното е роднините да са близо до тях.Чакат с 
нетърпение месеци наред синът да се прибере от големия град или от 
чужбина.Тъжна е тази картина.

•

Това е малка част от истинската действителност в Белоградчик 
и селата около него.Няма нови дограми,няма саниране , няма 
ново строителство , няма плазмени телевизори , няма скъпи коли 
, няма дори и надежда за дори малка част от изброените 
работи.Тази част от България може да се сравнява с най-бедните 
части на Африка и това мога да го кажа с пълна отговорност.Да 
не говорим ,че хората от града не са гледали кино от десетки 
години , театър ,културни постановки..... Това което им е 
останало е телевизията.Телевизията която залива народа с лъжи 
и купени емисии.Години наред се случва това престъпление и за