УПРАЖНЕНИЕ

ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

1. Организация и обслужване на работните места 

Преди да се говори за организация и обслужване на работните места е необходимо да 

се дадат някои основни определения.

Работно място

 – място оборудвано с технически средства, където един или група 

работници изпълнява производствена операция или работа.

Организация   на   работното   място

  –  

оборудвано   със   средства   и   предмети   на 

труда, разположени в определен ред. 

Голямо   е   значението   на   планирането   на   работните   места.   То     е   елемент   от 

планирането на цеха и може да се даде в няколко примерни версии. 

1)

Общо

  (пространствено-технологично),  разполагане  на   работните   места   на 

територията на участка (цеха);

2)

Частно

, когато на площта на работното място се разполагат всички елементи на 

трудовия процес;

3)

Вътрешно

,   свързано   с   разполагането   на   инструментите,   приспособленията, 

материалите,   източниците   на   светлина   и   други   елементи   с   отчитане   на 
особеностите на работното място. 

На   практика,   планирането   на   работни   места   се   препоръчва   да   става   в   следната 

последователност:

1)

определя се  (уточнява се) местонахождението на работното място в цеха/участъка 

в   съответствие   с   неговата   специализация,   отчитайки   протичащите   технологични   и 
транспортни потоци;

2)

осъществява  се   прикрепването   на   постоянно   използваното   спомагателно 

оборудване  (подемно-транспортни   устройства   и   т.н.)   към   основното   технологично 
оборудване;

3)

установява   се   рационалното   местонахождение   на   работника   по   отношение   към 

основното технологично оборудване;

4)

определят   се   най-удобните  (на   минимално   разстояние   от   работника)   места   за 

разполагане на организационното и технологично оборудване, складираните материали и 
готовата продукция;

5)

оценява се степента на рационалност на новата планировка на работните места.

2.  Производителност и заплащане на труда

В   работата   на   производствените   мениджъри   по   осигуряване     достигането   на 

поставената   цел голямо значение  се  придава   на  

нормирането  на  труда  на  заетите  в  

дадения случай работници. 

Обоснованите   норми   позволяват   да   се   преценят   необходимите   загуби   на   труд   за 

изготвяне на продукцията (изпълнение на обем работа), явяват се основа за рационалното 
разпределяне   на   труда   на   предприятието,   установяване   на   неговите   пропорции   между 
професиите в участъците и цеховете. 

Нормирането на труда позволява да се осигурят условия за еднаква интензивност и 

напрегнатост на труда не само за еднаквите, но и на разнородните работи.

Нормите   трябва   да   бъдат  

технически   обосновани.   Към   технически   обоснованите  

норми се отнасят

: единни и типови  норми; местни норми, съобразени с действащите в 

други подобни предприятия. Ако изброените нормативи отсъстват, технически обоснованите 
норми   могат   да   бъдат   определени   на   основата   на   данните   за   техническата 
производителност на оборудването, анализа на загубите на работно време.

В общ вид нормирането на труда се свежда до определяне на необходимите загуби на 

време за изпълнение на една или друга работа.

Фирмите от страни с развита пазарна икономика широко използват нормирането на 

повтарящите се работи. Техните мениджъри считат нормирането на труда (с поощрителни 
системи на работна заплата и без тях)  за способ за повишаване производителността на 
труда и снижаване на загубите на работна сила.  

Разпространен метод за нормиране на  

труда е хронометражът. 

1