Песен за човека

Никола Вапцаров

1.

Творческа история:

 стихотворението е написано през 1939 г.; включено е в стихосбирката 

„Моторни песни”, в цикъла „Песни за човека”.

2.

Прочит на заглавието:

 възпяване, прослава на човека; песен на човека и песен за човека.

3.

Жанрови характеристки –

 нееднороден жанров характер:

-

написано е под формата на диспут, енергичен диалог;

-

елементи на драма;

-

лирически елементи;

-

драматична поема;

-

елементи на риторическо произведение.

4.

Композиция:

-

въведение – представя ситуацията на диспут;

-

представяне и характеристика на дамата;

-

описание на реакцията на лир. говорител;

-

разказ в разказа (разкази за братоубиеца и съдбата на отцеубиеца);

-

отворен финал.

5.

Проблеми:

-

за престъплението и наказанието;

-

за духовното прераждане на човека;

-

за социалния ад и влиянието му върху човешкото поведение;

-

за вярата, надеждата и любовта;

-

за доброто и злото, за тъмното и светлото начало в човешката природа;

-

за братоубийството;

-

за отцеубийството;

-

за човека и новото време.

6.

Образът на дамата:

-

дамата като лирически персонаж е маркирана бегло чрез словесните си поведенчески жестове, но 

най-вече чрез гледната си точка за човека и неговата същност;
-

нервна, гневна, дори истерична, тя е нетолерантна към мнението на другия и въплъщава 

философията на мизантропа;

-

оценката й за човека – той е примитивно и агресивно същество, подвластно на стихийно 

животинско начало и лишено от нравствени ориентири.

7.

Образът на лир. Аз (лир. говорител):

-

отнася се с уважение към своя опонент;

-

не само констатира фактите, но търси и причините, довели до едно престъпление;

-

изповядва философията на филантропа, обича човека и вярва, че той може да се прероди 

нравствено;
-

морален антипод на дамата.

8.

Образът на отцеубиеца:

-

мизерията, нищетата го тласкат към престъпление (значение на глагола „бил скътал”);

-

попаднал в затвора, „злодеят злосторен” преосмисля фактите;

-

вглежда се в себе си, осъзнава и признава вината си;

-

прозира, че социалната действителност стои в основата на падението му;

-

вътрешният монолог разкрива истинската природа на героя;

-

прозира несправедливото устройство на света и вярва, че той може да бъде променен;

-

чрез песента дава изрез на мечтата си за различен и справедлив живот;

-

приема смъртта с достойнство; песента е наговата победа над смъртта.

9.

Последните стихове затварят диалогичната рамка; гледната точка на дамата е обезсилена.

10.

Образи символи в творбата:

-

затворът – символ на стария свят, който принизява човека до скот;

-

мракът – символ на обречения свят, срещу който се бунтува нравствено преродилият се отцеубиец;

-

звездите – израз на мечтата за един по-хубав и социално по-справедлив свят.