Реферат
На тема:
Прогнозиране, планиране и бюджетиране. Програма ФАР

2003г.
Съдържание:

Увод 
Прогнозиране и планиране 
Европейски програми
Програма ФАР
Прогнозиране планиране и бюджетиране

1

Увод

В
 съкровищницата от легенди и сказания на всеки народ неизменно присъства и притчата за крехката 
клонка, която всеки може да счупи и за снопа от клонки, който не може да бъде прекършен. Такава притча 
има и Европа. Тя се нарича “европейска идея” или идеята за единна Европа без граници. Тя съпътства 
историята на стария континент от Средновековието до нашата съвременност. Тя е ангажирала умовете на 
хора като Жан-Жак Русо, Виктор Юго, Астрид Бриан и цяла поредица други, чиито имена трудно могат да 
бъдат изброени. За такава Европа мечтаеха пацифистите от двадесетте години на нашето столетие, 
разсъждавайки може би наивно, но логично-войните се водят за граници, ако се премахнат границите, 
завинаги ще бъдат изкоренени войните. В тежки за континента периоди европейската идея неизменно се е 
възраждала с надеждата, че именно тя ще даде отговор на всички предизвикателства. В годините на 
икономическа разруха след края на Втората световна война, на демографска катастрофа и драстичното 
разделение на Европа, когато метафората “желязната завеса” и съвсем истинската Берлинска стена се 
превърнаха в символи на цяла епоха, европейската идея се възроди за пореден път, а солидарността 
стана ключова дума.

Това разделение не позволи на Европа да изгради единен икономически организъм и да гарантира 

просперитет за всички.”Европите” станаха две, всяка от които пое по свой път. В така наречения Източен 
блок обединителните процеси се насочваха и изпълваха със съдържание чрез двустранни договори, чрез 
създадения през 1949г. Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и възникналата във военно-
политическата сфера през 1955г. Организация на Варшавския договор. След 1989г. с развитието на 
демократичните процеси в страните от Централна и Източна Европа тези две организации престанаха да 
съществуват.

Европейската интеграция е дело на държавите от Западна Европа и тя има друга динамика, друго 

съдържание и друга философия.

Интересен е фактът, че няма общоприета дефиниция за понятието интеграция. Известно е, че то е 

взаимствано от точните науки и при свободно тълкуване означава взаимно проникване.

Само четири години след Втората световна война те като, че ли изпробваха всички познати форми 

на сътрудничество в икономическата, политическата и военната сфера. През 1948г. осъществяването на 
Програмата за възстановяване на след военна Европа, известна като плана “Маршал”, доведе до 
създаването на Европейската организация за икономическо сътрудничество /ЕОИС/, която съществува и 
до днес, но от 1961г. се нарича Организация за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.Пак през 
1948г. в Брюксел е подписан Договор за икономическо, социално и културно сътрудничество и съвместна 
отбрана. Така възникна Западният съюз, който от 1954г. се нарича Западноевропейски съюз/ЗЕС/.На 
04.04.1949г. се полагат основите на тясното взаймодействие във военно-политическата област между 
САЩ, Канада и Западна Европа в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор/НАТО/.На 
05.05.1949г. се създава съвета на Европа-политическа междудържавна организация, предназначена да 
обединява усилията за утвърждаване на демокрацията, основните права и свободи на човека и да насочва 
сътрудничеството в хуманитарните сфери.

И така Европа върви към своето бъдеще стъпка по стъпка, и България заема своето място в 

европейското семейство.

2

Прогнозиране и планиране

Успешното развитие на обществото зависи от съчетаването на краткосрочните, средносрочните и 
дългосрочните приоритети. Твърде често под натиска на политиците, заинтересованите групи, медиите и 
обществеността управляващите насочват усилията си към краткосрочните и средносрочните приоритети. В 
същото време във всяко общество правителството трябва да бъде гарант за бъдещето, да се съобразява с 
интересите на бъдещите поколения  по начин, който е невъзможен за отделната личност, семейството, 
бизнеса. Това налага да се използват различни методи за предвиждане на бъдещето. Определянето на 
приоритетите на социалното развитие в съвременния свят е тясно свързано с предвиждането на 
бъдещето, или т.нар. foresight. Някои изследователи правят разлика между прогнозирането (forecast) и 
предвиждането на бъдещето (foresight). Според тях прогнозирането предполага предприемането на 
някакви действия, докато предвиждането на бъдещето е по-пасивна дейност и би трябвало да предхожда 
прогнозирането. Опитът на различни страни показва, че осъществените национални проекти за 
предвиждане на бъдещото развитие на обществото често са последвани от конкретни мерки в областта на 
националната политика. Поради това по-нататък в изложението за английския термин foresight ще 
използваме понятието прогнозиране, или буквалния превод форсайт.
Прогнозирането представлява процес на системно изследване на бъдещето, при което се изгражда 
представа за него в средносрочна и дългосрочна перспектива и се цели вземането на решения в 
настоящето чрез съчетаване на усилията на различни участници и заинтересовани страни. Прогнозирането 
може да обхваща икономическото и социалното развитие на обществото като цяло или да се концентрира 
само върху определен аспект - най-често развитието на науката и технологиите и тяхното влияние. 
Нарастващият брой на националните инициативи за технологично прогнозиране показва, че се търсят 
разнообразни инструменти за определяне на политиката в областта на науката и технологичното развитие, 
за да се отговори на съвременните предизвикателства. Към тях се отнасят: 
Определяне на приоритетите на научното и технологичното развитие в условията на ограничени публични 
разходи за научни изследвания и нарастване на конкуренцията на национално и международно равнище.
Увеличаващ се брой и разнообразие на организациите, които имат отношение към научните изследвания и 
създаването на нови технологии. Определени области като разработването на генетично модифицирани 
храни, управлението на ядрените отпадъци и др. налагат преодоляване на “демократичния дефицит” в 
науката и технологиите, при който решенията се вземат само от “научния елит”, и включване на по-голяма 
част от обществеността. Често се говори за необходимостта от “нов съюз между науката, гражданите и 
обществото”.
Интерес на политиците към изграждане на мрежи с цел заздравяване на връзката между науката и 
бизнеса. Създаването на нововъведения в съвременния свят изисква от фирмите умения добре да се 
управлява взаимодействието с доставчиците, клиентите, националните и местните власти, организациите, 
които подпомагат бизнеса, и др. 
Целите на технологичното прогнозиране могат да се обобщят като създаване на стратегическа основа за 
научната и технологичната политика на равнище държава или отделна фирма. При националните 
програми участието на различни организации и бизнеса създава предпоставки за изработване на общо 
стратегическо виждане за бъдещето на страната.
Публикациите на PREST, изследователското звено за проучване на политиката в областта на науката и 
технологиите към университета в Манчестър показват, че най-често срещаните цели при технологичното 
прогнозиране на държавно равнище са:
Осигуряването на информация за националната научна, технологична и иновационна политика и 
очертаването на нейните насоки с цел определяне на приоритети. Тази цел се обуславя от възможността 
на технологичното прогнозиране да осигури разбиране за бъдещите научни, технологични и пазарни 
тенденции и сили, които ще оформят бъдещето и във връзка с които могат да се определят силните и 
слабите страни на дадена страна. 
Насърчаването на дългосрочното стратегическо мислене сред широк кръг от участници, особено фирми. 
Целта е да се предоставят на фирмите насоки за научни изследвания и развойна дейност и информация, 
за да се  приспособят към очакваните промени. Някои от инструментите на технологичното прогнозиране 
като разработването на сценарии се прилагат от фирмите и организациите.
Подпомагането на развитието на националната иновационна система на страната чрез подобряване и 
заздравяване на сътрудничеството и партньорството. Подкрепят се създаването на мрежи между бизнеса, 
науката и държавните институции и съвместната им работа.
Други специфични цели на технологичното прогнозиране могат да бъдат подкрепа на подготовката за 
членство в ЕС (Унгария), по-добро участие в изследователските програми на ЕС (Испания), развиване на 
умения за технологично прогнозиране (Германия - 1993 г., Франция - 1995 г.), разработване на методология 
за технологично прогнозиране (1998 г.).
Формата на резултатите от технологичното прогнозиране е различна: секторни анализи, списъци на 
критичните технологии, приоритети и препоръки към формирането на политика, сценарии, бази данни въз 
основа на отговорите, получени от участници в Делфи проучване, и др.
Основният проблем при прогнозирането е, че изгодите от него не са непосредствени както за отделната 
фирма, така и за общественото развитие. Прогнозите се оценяват трудно и поради това за част от 

3

участниците могат да изглеждат като загуба на време и ресурси, когато трябва да решават непосредствени 
задачи. Прогнозирането не е панацея и неговите възможности трябва да се оценяват реалистично.

 Развитие на националното прогнозиране
 

Прогнозирането на науката и технологиите се развива бързо от 50-те години на миналия век. През 

този етап се създава нова общност на учени, занимаващи се с прогнозиране главно във военната област и 
промишлеността. От началото на 70-те години се осъществява технологичното прогнозиране на държавно 
равнище. През 1971 г. Япония публикува своята първа тридесетгодишна технологична прогноза. От 
средата на 80-те години броят на националните програми за прогнозиране се увеличава рязко. САЩ, 
Великобритания, Германия, Франция, Япония, Холандия и Нова Зеландия извършват неколкократно 
прогнозиране на своето технологично развитие. През 90-те години национални прогнозни програми 
осъществяват Южна Корея, Австралия, Швеция, Австрия, Ирландия, Унгария. В бившите социалистически 
страни също се правят успешни опити за прогнозиране на развитието на науката и технологиите. През 
1972 г. в бившия СССР се прави 20- годишна комплексна прогноза за развитие на научно-техническия 
прогрес и неговото влияние върху социално-икономическото развитие. Политическите и икономическите 
промени в края на 80-те и началото на 90-те години прекъсват опитите за дългосрочно прогнозиране и те 
се възстановяват към края на 90-те години след настъпване на макроикономическа стабилизация и растеж.
В началото на новото столетие Малайзия, Великобритания, страните от АСЕАН, Чехия, Полша, Германия, 
Венецуела, Бразилия, Чили и Дания осъществяват инициативи на национално равнище за прогнозиране на 
науката и технологиите. Според публикуваните изследвания положителните резултати от прогнозирането 
са промени в изследователските приоритети (например в Германия след 1996 г. се наблюдава 
преориентация на изследователската дейност от областта на физиката към науките за живота), по-добро 
взаимодействие между фирмите и преориентиране на финансирането към гранични научни области 
(Япония), селективно развитие на научни изследвания и насочване на ресурси (Холандия) и др. [6] В 
Унгария резултатите от технологичното прогнозиране се дискутират от парламентарни комитети  и се 
създават работни групи за изследване на тяхното влияние върху политиката на страната в различни 
области. Пет от министерствата включват резултатите от технологичното прогнозиране в своите документи 
за стратегическо развитие. От 2001 г. програми за технологично прогнозиране чрез национално 
финансиране се разработват в Гърция и Турция.
Проследяването на националните програми за технологично развитие дава основание на изследователите 
да твърдят, че могат да се определят три “поколения” програми за технологично прогнозиране:
Първо поколение - прогнозиране главно на развитието на науката и технологиите.
Второ поколение - технологичното прогнозиране се разглежда в тясна връзка с развитието на пазарите.
Трето поколение - подобряване на пазарната перспектива на прогнозирането със социалното измерение и 
по-точно с проблемите на социалното развитие и привличане в процеса на прогнозиране на социално 
ангажираните организации и институции. Някои страни като Холандия, Швеция и Австрия разширяват 
целите на първите си национални програми за прогнозиране, като определят по-широки социално 
ориентирани задачи. Програмата на Великобритания за периода 1999 - 2000 г. също е по-проблемно 
ориентирана.
Прогнозирането разширява своя обхват, като еволюират и техниките на неговото осъществяване. През 90-
те години в национален и в световен мащаб започват да се създават общности на организаторите и 
участниците в дейностите.
 Практиката на националните форсайт програми
 

Практиката на националните програми за прогнозиране се изследва задълбочено години наред от 

PREST. Резултатите показват, че успешното осъществяване на националните Форсайт програми изисква 
да се вземат решения в няколко основни области: 
1. Сформиране на екип. Повечето национални програми възникват чрез подкрепата и обединяването на 
усилията на няколко организации, ведомства, влиятелни личности. Важно значение за започването на 
програмите имат т.нар. “шампиони, или лидери” на програмата. В повечето страни това са лица, които 
работят в националните ведомства и са придобили знания за прогнозиране чрез участие в международни 
форуми или от консултанти от собствените си страни. В страните кандидатки инициатори са също 
изследователи и ръководители от научни институти или организации, които имат опит в разработването и 
изпълнението на проекти, финансирани изцяло или частично от Европейския съюз.
Лидерите или организациите - инициатори, често срещат съпротива от други ведомства или министерства. 
В много случаи те правят проучвания и изготвят аналитични материали, като използват опита на други 
страни или канят чуждестранни лектори. Например през 60-те години американски консултанти са поканени 
за лекции в Япония с цел да убедят представителите на индустриалните среди в необходимостта от 
прогнозиране. В Германия важно значение за технологичното прогнозиране изиграва сътрудничеството с 
Япония, във Великобритания - мнението на немски специалисти. В страните, в които не се прави 
официално проучване на възможностите да се извърши прогнозиране (Австрия, Унгария, Чехия), се канят 
чуждестранни експерти. Например експерти от PREST участват като лектори или консултанти при 
прогнозните дейности в Унгария, Чехия и Турция. Много страни са натрупали голям опит в прогнозирането. 
Например петгодишните прогнози за технологичното развитие в Япония са рутинна практика.
Подкрепата за осъществяването на форсайт програма изисква умели решения и по отношение на 

4

осведомяването на обществеността за ползите от нея.  Важно е да се прецени необходимостта от 
организиране на конференции и семинари, участието на медиите, обучение по прогнозиране и др.
Възможни са различни възражения срещу програма за прогнозиране - от твърдението “бъдещето не може 
да се предвиди”, през случайността в науката и инерцията до компетентността на институцията, 
провеждаща програмата, и разходите.
2. Спонсорство. То включва три основни проблема: кой взема решение за осъществяване на програма за 
прогнозиране; кой осигурява средствата; как се съставя и разпределя бюджетът. Обикновено спонсори са 
министерствата (в Австрия - Федералното министерство на науката и транспорта, в Норвегия - 
Министерството на труда и държавната администрация, във Франция - Министерството на индустрията, в 
Германия - Федералното министерство на образованието и науката), макар че в много случаи 
прогнозирането се извършва от други организации - главно националните академии на науките, 
индустриални организации, частни консултанти, група изследователи, сформирана за целта, и др. 
(например в Португалия програмата има трима спонсори от бизнеса, науката и промишлеността, в Швеция 
- трима спонсори от индустрията и научноизследователската общност). Спонсорите се включват в 
структурата за управление на проекта.
През последните години се наблюдава акумулиране на средства за прогнозиране от различни източници. 
Например програмата “FUTUR” в Германия (2002 г.) и текущата форсайт програма на Великобритания 
използват средства на повече от едно ведомство. Един от панелите във Великобритания, свързан с 
превенцията на престъпления, се финансира от Министерството на вътрешните работи. В страни като 
Франция, Финландия, Холандия различни ведомства осъществяват прогнозна дейност в своята област и я 
финансират самостоятелно. Реализацията на програмите е свързана и с разплащания с много 
организации, които осигуряват участници за панелите, работните групи, попълването на въпросници и 
други задачи.
Неофициалното спонсорство играе важна роля и трябва да му се отдава дължимото. То може да се 
изразява в предоставяне на участници от организациите, без да се изисква заплащане, участие в 
разпространяването на информация за форсайт програмите, предоставяне на помещения за участие в 
работни срещи, семинари и др.
3. Цели.  Целите трябва да бъдат формулирани точно. Както беше посочено, те варират от осигуряване на 
стратегическа информация за разработване на националната и фирмената научна и иновационна политика 
до конкретни цели като разработването на методология за прогнозиране. През последните години се 
наблюдава тенденция към разширяване на целите извън научното и технологичното развитие и 
осъществяване на т.нар. социално прогнозиране. 
При определянето на целите трябва да се даде отговор и на следните въпроси: какви дейности по 
прогнозиране и планиране се извършват в съответната област; кои са основните участници; каква стойност 
може да добави прогнозирането  и как може да се съчетае със съществуващите политики и програми; може 
ли форсайт програмата да заплаши съществуващите практики в съответната област и във връзка с това 
каква подкрепа или съпротива може да се очаква.
4. Обхват на програмата. Тя трябва да определи областите, които прогнозирането ще обхваща. Повечето 
национални програми обхващат групи проблеми и по-рядко една област. Най-общо осъществяваните 
досега национални програми могат да се определят като ориентирани към:
Науката и технологиите. Това са най-често срещаните програми, в които стремежът е да се определи 
връзката между развитието на науката, технологиите, пазара и общественото развитие като цяло.
Динамиката на бизнеса - прогнозиране на икономическото развитие и на такива явления, като 
разработването на клъстери, малки и средни предприятия, индустриални асоциации и др.
Социокултурно развитие, при което се изследват развитието на човешкия потенциал и по-конкретно 
демографските проблеми, мобилността на населението, неговата идентичност, чувството за 
принадлежност, мрежите, човешкият капитал, обучението и квалификацията, здравеопазването.
Регионално развитие - прогнозират се географските ресурси, обкръжаващата среда, геополитическото 
развитие, икономиката, човешкият потенциал и др. фактори за район или по-голяма част от територията на 
дадена страна. Такива програми се осъществяват преди всичко в САЩ и в Австралия и по-ограничено в 
Европа.
Обхватът на програмата се определя от спонсорите и заинтересованите страни. Например популярни са 
секторните прогнозни дейности в областта на информационните и комуникационните технологии, 
биотехнологиите, околната среда, транспорта, здравеопазването. В повечето случаи националните 
форсайт програми обхващат от 8 до 15 секторни панела. През последните години броят на панелите не се 
определя предварително, а в процеса на изпълнение на програмите. Такава е практиката на програмите 
“FUTUR” в Германия и програмата на Великобритания за 1999 - 2000 г.
Времевият хоризонт на форсайт програмите обхваща средно 10 - 15 години, но може да бъде за период от 
най-малко 5 до най-много 30 години. Обикновено програмите, които предвиждат етап на изработване и 
приложение на конкретни мерки, имат по-кратък прогнозен период - 5 - 10 години. Например програмите в 
Австрия  и френските ключови технологии обхващат период от 5 години; форсайт програмите в Холандия 
за развитие на технологиите и в областта на биотехнологиите - 10 години; форсайт програмите в Белгия, 
Ирландия, Испания - 15 години; в Португалия и Швеция - 20 години; програмите в Холандия и Норвегия  - 
над 20 години.

5