ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ

1.Същност и особености на възпитанието и на самовъзпитанието

По   принцип   понятието   възпитание   обхваща   всички   съзнателни   влияния,   насочени   към 
формирането   и   развитието   на   човека.   По   този   начин   всяка   дейност,   която   се   организира, 
конструира,  изменя, насочва и контролира  така,  че да съдейства  по-добре за развитието  на 
личността, се включва в понятието възпитание.
За   изясняване   същността   на   възпитанието   трябва   да   разграничим   понятията   възпитателна 
дейност, възпитателна работа, възпитателен процес и възпитание.
Възпитателната   работа   е   проявление   на   външната   страна   на   възпитателната   дейност   и 
представлява   съвкупност   от   действия,   извършвани   от   възпитателните   фактори   с   оглед   на 
определена цел.
Възпитателният   процес   е   вид   педагогически   процес   означаващ   формиране   на   личността   в 
резултат на възпитателните въздействия. Тази процесуална страна на възпитателната дейност 
винаги предполага връзка с възпитателната работа.
Възпитателната дейност се явява съвкупност от възпитателни действия и състояния и е вид 
педагогическа дейност.
В теорията на възпитанието съществуват различни виждания за неговата същност, а оттам й 
различни определения за него:
1)Възпитанието е многостранен процес на постоянно духовно обогатяване и обновяване — и на 
тези, които възпитават, и на тези, които се възпитават.
2)То   е   взаимодействие,   продукт   на   взаимодействието   на   два   вида   дейности   —   дейност   на 
възпитателите и дейност на възпитаемите.
3)Възпитанието е двустранен процес, предполагащ както организация и ръководство, така и 
собствена активност на личността.
4)  възпитанието е целенасочено, продължително, многостранно взаимодействие на дейността 
на   възпитаника   с   всички   фактори   за   социално   влияние   с   цел   формиране   у   възпитаника 
възпитателен облик, съответстващ на общочовешките добродетели.
При определяне на възпитателното съдържание е необходимо да се придържаме към научните 
принципи за неговия подбор :
-   принцип   за   всестранност   —   изискващ   при   подбора   на   възпитателното   съдържание   да   се 
гарантира единството за развитието на всички страни на възпитателния облик на личността;
- принцип за научност — изисква при Подбора на ььзпитателното съдържание да се отчитат 
постиженията на теорията на възпитанието;
- принцип за връзка с общочовешките добродетели — изисква във възпитателното съдържание 
да намерят отражение основните общочовешки добродетели;
- принцип за достъпност — изисква при подбора на възпитателното съдържание да се отчитат 
възрастовите възможности и особености на възпитаваните;
-принцип за концентричност — изисква при подбора на възпитателното съдържание то да се 
подрежда   в   концентрични   кръгове   в   съответствие   с   последователността   на   формиране   на 
възпитателния облик.
Зависимостите между възпитанието и явленията в развитието на обществото, така и вътре в 
самото възпитание като част от педагогическия процес се определят като закономерности на 
възпитанието. 
Те  се разделят на две групи :
1. Закономерности на възпитанието като обществено явление:
-зависимост на възпитанието от потребностите на обществото и обществения процес;