ТЕМА 16

    ПУБЛИЧНО ПОЛИТИЧЕСКО ГОВОРЕНЕ. „КОЙ ГОВОРИ?”,

СТРУКТУРА НА АВТОРИТЕТИТЕ. КРЪГОВЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО 
ГОВОРЕНЕ – ЛИДЕРИ, ЛИДЕРСКА ГРУПА, ГОВОРИТЕЛИ, ЕКСПЕРТИ, 
НАБЛЮДАТЕЛИ И АНАЛИЗАТОРИ, ОБЩЕСТВЕНИ АВТОРИТЕТИ, 
„ОБИКНОВЕНИ” ГРАЖДАНИ.

Може да е спорен въпросът дали средствата за масова информация и 
пропаганда са четвърта информационна власт, но тяхната изключителна сила в 
политическия живот и борба не подлежи на съмнение. Те тиражират авторитета 
на политическите организации, партии, лидери или ги развенчават и показват в 
публичното пространство истинската им същност. Мнението на уважавания 
политик, на големия държавник често определя нашите симпатии и антипатии, 
а оттам и действия. Кой говори е по-важно от какво казва.

Власт – това е авторитет, притежаващ възможност да подчинява на своята 
воля, да управлява, да се разпорежда с действията на хората. За авторитет се 
смята общопризнатото, неформално влияние върху хората, което се гради на 
знания, опит, нравственост.

От една страна, има авторитет на личността, която с оригиналното, 
неповторимо съчетание на своите качества предизвиква уважение, подкрепа, 
желание да я последваме, да й се подчиним. От друга страна, е авторитетът на 
поста, на обществената държавна позиция, която има личността.

Публичната, политическата власт – това е йерархичната структура на 
институциите на държавната власт, отношенията на господство и подчинение 
между тези институции и длъжностните лица, между тях и гражданите. Това са 
публични отношения и дейности, защото са пред очите на всички, обявени са 
всенародно, а политически, защото в тях са заложени общите, обществените, 
всенародните интереси. В личния и в частния живот важна е отделната 
личност, докато в системата на публичната, на политическата власт това е 
общественият интерес, а личността е само гражданин с права и задължения, 
произтичащи и непротиворечащи на този интерес.
Политическите организации обгръщат, обхващат, а в някои случаи и окупират 
цялото човешко общество.

Причината за възникването на политическите организа-ции е в природата, в 
същността на обществения живот, организиран на държавни начала. Най-
напред – съществуват центрове на власт, които разполагат със средства на 
влияние, въздействие върху населението, с права за решаване на проблемите 
на обществото и държавата, които им придават значението на командни 
височини в обществено-държавния живо

т. Никоя социална група не може да 

удовлетвори своите потреб-ности и интереси само в границите на своя състав. 
Оттук следва необходимостта хората от една социална група да обединят 
усилията си, да се организират, за да повлияят на другите социални групи, на 
цялото общество в насока, изгодна на техните потребности и интереси. Това 
става по два начина. Първият е договарянето на равнопоставените страни, 
споразумението, присъщо на гражданското общество. Или - интересът, волята 
на една социална група да се превърне в общ, в обществен интерес и воля, да 
се наложи на останалите, включително с принудителна сила.

Обединяването на усилията на хората с цел да се овладеят или повлияят 
центровете за власт е същината на политическите организации.

Политически кръг е начална форма на политическа организираност, включва 
хора с близки интереси и схващания, които редовно общуват помежду си и се 
стремят да повлияят на политическите решения. Обикновено политически