Радар (Radio Detection And Arranging)-система за определяне на разположението на даден 
обект и неговото идентифициране от разстояние. Радио-сигналите се отразяват от обекти в 
тяхното поле на движение, а радарът засича ехото на сигналите, които се връщат. Чрез 
радара могат да се определят разстоянието, скоростта, посоката на движение и формата на 
обекта. Радарът може да открива обекти, които са извън обсега на нашето зрение, 
независимо от промените във времето, което му качество го прави важно устройство за 
индустрията. 
Много са приложенията на радара: спомага за морската и въздушната навигация, използва 
се за военни цели. Чрез него се осигурява безопасност в пътуването и ни снабдява с точни 
научни данни. 
Но безспорно едно от най-важните му приложения е в авиоконтрола, където големи 
мрежи от наземи радарни системи помагат на авиодиспечарите да следят самолетите и да 
ги предпазват от сблъсък. Търговските военни кораби също използват радари, за да се 
предпазят от някои пречки, пред които могат да се изправят, особено в лошо време, когато 
видимостта е слаба. 
В света на науката, метеоролозите използват радари, за да наблюдават и предвиждат 
промени във времето. Други учени си служат с радари, за да съставят план на земната 
повърхност, както и на други планети и техните луни. 

КАК РАБОТИ РАДАРЪТ

Радарът разчита на изпращането и приемането на електромагнитна радиация, обикновено 
под формата на радиовълни или микровълни. Електромагнитната радиация е енергия при 
вълни, движещи се със скорост, близка или еднаква на тази на светлината. 
Характеризирането на вълните зависи от дължината на вълната. Радарните системи 
използват лъчения с голяма честота на вълната, защото радиовълните и микровълните се 
отразяват по-добре от късодължинните вълни, които се разпръскват или абсорбират преди 
да достигнат целта си. Радиовълните с много голяма дължина на вълната дори се 
отразяват от йоносферата. 
Радарът започва излъчвайки електромагнитно радиация, наречена сигнал. Сигналът се 
отблъсква от обекти в неговото поле на движение. Когато вълите се отразят, част от 
сигналът се връща в радара. Системата отчита ехото и в зависимост от 
осъвършенствеността й, просто съобщава данните или анализира сигнала за повече 
информация. Въпреки че радиовълните и микровълните се отразяват по-добре от 
електромагнитните вълни с други честоти, само малка част от сигнала се завръща чрез 
отражението. За това, системата трябва да има възможност да предава големи количества 
енергия и да улавя минимални количества в обратната посока. 
Радарът е съставен от четири основни компонента: предавател, антена, приемник и екран. 
Предавателят създава електричните сигнали в зависимост от формата и типа на системата. 
Антената изпраща тези сигнали като електромагнитна радиация. Тя също събира 
връщащите се сигнали и ги предава на приемателя, който анализира и ги прекарва на 
дисплея (екрана). Той позволява на оператора да следи данните. 
Всички радарни системи извършват едни и същи основни задачи, но начина по който ги 
изпълняат зависи от частите на системата. Пулсовият радар, например, изпраща струи на 
определени интервали. Този тип радар изисква устройство за определяне на времето на 
изблиците, което го прави по-сложен от обикновения радар. Друг вид радар изпраща 
продължителен сигал. Този радар получава много от информацията си от леките промени 
в ехото. Приемникът на този тип радар е по-сложен отколкото други системи. 

СИСТЕМА ЗА

 ПРЕДАВАНЕ НА РАДАРНИТЕ СИГНАЛИ 

Системата за предаване на радарните сигнали се състои от три части: 
1. осцилатор (генератор на трептения)