~ 

1

 ~

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

ЛЕКЦИИ

ВЪПРОС   №   1   –   ПОНЯТИЕ   ЗА   БЪЛГАРСКОТО   НАКАЗАТЕЛНО

ПРАВО. 

Същност:   определение   и   особености   на   българското   наказателно

право;   основни   начала   на   наказателната   политика   и   основни   принципи   на
наказателното   право.   Ограничение   на   наказателното   право   от   сродни   правни
отрасли.   Неговото   място   –   системата   от   мерки   за   предотвратяване   и
ограничаване на престъпленията.

Наказателното   право   на   Република   България  е   един   от   клоновете   на   правото   -   …

съвкупност от правни норми, регулиращи обществените отношения … противодействие на …

Наказателното право

  е съвкупност от правни норми, установени от държавата

като   специфично   средство   за   предотвратяване,   ограничаване   и   намаляване   на
престъпленията чрез предвиждане и намаляване на … на престъпните лица.

За разлика от други клонове на правото, при които има и санкционни моменти, то при

тях санкцията е твърде рядко. При НП те са отрицателни обществени прояви.

НП   има   за  

предмет

  обществени   отношения,   свързани   с   отрицателните

обществени прояви.

НП   пресича   всички   области   на   обществения   живот,   които   се   регулират   от   другите

отрасли на правото, това допълнително утежнява предмета на НП.

Основни категории на НП:
1. Престъпление.
2. Наказание.
НП е средство за защита на обществените отношения.
НП е важно, но не решаващо средство при борбата с престъпленията.
Българският   НК   е   по-строг,   с   по-голяма   тежест   в   сравнение   с   чуждите   наказателни

закони.

НП трябва да използва минимум принуда.
Да се обезпечи съдействието на …
НП е вид материално право.
Разликата между НП и Наказателно-процесуалното право – едното дава условията за

възникване на …, а процеса дава реда, по който ще се реализира отговорността.

Наказателното   изпълнително   право   (изпълнението   на   наказанието)   –  Закон   за

изпълнение на наказанията и задържане под стража.

НП   и   Криминологията

  –   категория   престъпления.   Изучава   престъпленията   като

обществени   явления.   Въвежда   термина   „престъпност“.   Криминологията   изготвя   мерки   за
ограничаване на престъпността.

НП и Криминалистиката

 – практическа наука, занимаваща се с въпросите на доказване

на престъпленията, използващи различни методи.

Международното НП – нова наука, …

ВЪПРОС № 3 – УСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО

НАКАЗАТЕЛНО   ПРАВО. 

Развитие   на   наказателното   право   –   изграждане

елементите   на   общата   и   особената   част   на   българското   наказателно   право.
Наказателният закон от 1951 г. и неговото значение за оформяне на НК през 1956
г. Завършване на наказателната кодификация – новия НК от 1968 г. Следващи
изменения и допълнения.

Феодалното НП

От  1878   –  1896   г.   в   България   няма   закон,   съдържащ   наказателно-правни   норми.   18

години   е   действал   Отоманския   наказателен   закон   (1868   г.).   В   България   са   създавали   и
наказателни норми.

(Монографията на доц. Йочев)
Използван е руски проект и …

~ 

2

 ~

Първият български наказателен закон е бил един от най-добрите наказателни закони,

действал от 1868 – 1951 г.

1952 г. се създава вторият български наказателен закон с норми от първия български

наказателен закон, заедно с Руския …

1956 г. всички наказателни норми са били включени в новия Наказателен закон и той се

кодефицира в Наказателен кодекс. Той е съществувал до 197 … г. Изменян е над 50 пъти до
сега.

Тенденция

:

Създава се идея за нов Наказателен кодекс за четвърти път.

ВЪПРОС № 4 – ЗАКОНЪТ КАТО ИЗТОЧНИК НА НАКАЗАТЕЛНО-

ПРАВНИТЕ   НОРМИ.

Източници   на   наказателно-правните   норми.   Законът   и

неговото   значение   за   българското   наказателно   право.   Наказателният   закон   и
обективните   обществени   закони.   Законоустановеност   на   престъпленията   и
наказанията   по   нашето   право.   Видове   наказателни   закони   с   оглед   обсега   на
тяхното съдържание и значението на наказателната кодификация.

…
Единствен   източник   на   наказателно-правни   норми   е   законът,   т.е.   НА,   издаден   от

съответния парламент.

Решенията на КС също са източник на правото, не само на НП, а и на ГП и прочие,

защото в тях се дава отговор на въпроса дали дадена норма съответства на К.

Не са източник на правните норми решенията на съдилищата. Чрез тези решения се

тълкуват нормите, а не се създават нови. Правилото на законно …. На престъплението.

Престъпление – онова деяние, което е описано в закона.
…

ВЪПРОС   №   5   –   ВИДОВЕ   И   СТРУКТУРА   НА   НАКАЗАТЕЛНО-

ПРАВНИТЕ НОРМИ. 

Норми на общата част и норми на особената част. Видове

норми   на   общата   част.   Норми   на   особената   част   и   тяхната   структура.
Обществено-политически   и   правно-технически   въпроси   ри   формулиране   на
наказателно-правните норми.

Два основни вида норми:

-

Норми на общата част;

-

Норми на особената част.

1.

Декларативни

 – наказателната политика:

-

Чл. 35, ал. 1 – наказателната отговорност е лична;

-

Чл. 11, ал. 1 – общественото наказателно деяние е виновно, когато е умишлено и …

2.

Определителни

  (дефинитивни)   –   определят   съответната   наказателно-правна

категория.

-

Чл. 9, ал. 1 – престъпление;

-

Чл. 10  – обществено деяние;

-

Чл. 11, ал. 1 – умишлена/ непредпазлива вина;

-

Чл. 17, ал. 1 – приготовление;

-

Чл.

    18

   , ал. 1 – опит.

Наказателно-правна теория

 – структурата е двуелементна

-

Диспозиция – очертава престъплението.

-

Санкция – очертава наказанието.

Видове диспозиции:

1. Описателна – най-често срещана. В нея се описва (чл. 194, ал. 1).
2. Проста  –назовава   чрез   термин,   чието   наименование   е   общоизвестно   на

престъплението (чл. 329, ал. 2). Три или повече извършена …. Тенденцията е такива
диспозиции да се превърнат в описателна.

3. Препращащи  –   за   допълване   на   елементите   на   престъплението,   диспозицията

препраща   към   друга   норма,   но   на   същия   закон,   бива   изрична   –   в   НК   няма
повторение;

~ 

3

 ~

4. Бланкетна  –   за   допълване   на   елементите   на   престъплението,   диспозицията

препраща към друга норма, но извън същия закон. Може да варира.

Видове санкции:

В   санкцията   се   съдържа   наказанието.   Санкцията   е   формата,   а   наказанието   е

съдържанието.

1. Абсолютно-неопределена – наказанието също е неопределено. Тя е често срещана

във феодалното право, а не в сегашното.

2. Абсолютно-определена – в нея се съдържа едно по вид и размер наказание.
3. Относително-определена  – дава указание за вида и размера на наказанието и се

дава възможност на съда да индивидуализира:

-

Чрез установяване на определени рамки в едно наказание;

-

Алтернативна   форма   –   в   санкцията   се   съдържат   две   или   повече   наказания,
свързани алтернативно (със съюза „или“);

-

Кумулативна форма – кумулация = събиране; в съдържанието има две или повече
наказания, свързани със съюза „и“.

Връзката между диспозиция и санкция

  – диалектическа връзка на обуславяне. По-

широко дефинирана диспозиция, предполага по-широки санкции и обратно. Диспозицията е по-
статична, санкцията е по-динамична.

ВЪПРОС № 7 – ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНИТЕ НОРМИ

ПО   ВРЕМЕ

.    

Влизане   в   сила   и   излизане   в   сила   на   наказателния   закон   и

наказателно-правните норми. Действие на наказателно-правните норми по време
(чл.2, ал. 1). Проблемът за обратното действие на наказателно-правните норми,
обратно действие на по-благоприятния за дееца закон (чл.2, ал.2), определение
за „по-благоприятния закон“.

Триизмерност на действието – липсва за лицата, следователно имаме две положения –

по време и по място.

Действие   по   време

  –   влизане   в   сила   на   нормите,   тяхното   обезсилване   и   обратно

действие.

1. Чл. 5, ал. 5 К – влизане в сила 3 дни след обнародване.
От момента на влизане в сила, нормите действат за в бъдеще.
Действат в различен срок, докато не бъдат отменени.
Отмяната   е   винаги   изрична   и   със   специален   закон.   Нормата   не   се   отменя,   ако

продължително време не се прилага.

Действието на нормите е когато има престъпление.
Обратно действие на наказателно-правните норми, дали нова може да има действие

назад във времето –  чл. 5, ал. 3  К.  – нямат обратна сила.  Ако новата  наказателно-правна
норма   е  декриминализирана   (те   са  по-благоприятни   наказателно-правни   норми)   имат   и   ще
действат с обратно действие.

2. Чл.2, ал. 2 К. – става за конкретен случай, за конкретен субект. Не може общо да се

преценява, а конкретно.

Максимално благоприятния закон е декриминализиращия закон.

Напр.:

 скитничество – чл. 328 НК – отм. 2010 г., следователно скитничеството не е

престъпление.

Чл. 74 НК – помилване от Президента.

ВЪПРОС № 8 – ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНИТЕ НОРМИ

ПО МЯСТО

.  

Принципи, възприети от НК в тази насока: териториален (чл. 3, ал.

1-2);   личен   (чл.4,   ал.   1);   реален   (чл.5)   и   универсален   (чл.   6).   Екстрадиция   на
престъпници и право на убежище.

Триизмерност на действието – липсва за лицата, следователно имаме две положения –

по време и по място.

Съществуват 

4 различни принципа

, от които 2 са абсолютно задължителни.

Чл. 3 – чл. 8 НК.
Те са очертани в градация по обхват. Всеки следващ принцип се прилага, доколкото

предходния не е приложим.

1.

Териториален принцип

 – чл. 3 НК.

~ 

4

 ~

-

Очертани земни граници;

-

Вътрешни води (реки, езера, язовири);

-

Териториални води по граничните части;

-

Континентален шелф;

-

Въздушното пространство над земята.

(Елементи на престъпното деяние или последици, зависи те на кое място са извършени/

направени).

Без значение гражданството на лицето, освен с дипломатически имунитет – чл. 3, ал. 2

НК.   Те   се   изпращат   в   държавата,   от   която   са   дошли.   Ако   изпращащата   държава   снеме
имунитета или лицето дойде тук като обикновен гражданин /турист/, тогава няма пречка за …

2.

Личен (национален) принцип

 – чл. 4 НК – гражданство на лицето.

Чл. 7 НК – предварително задържане се приспада;
Чл. 8 НК – присъда на чужд съд.
3.

Реален принцип

 – приложимост за престъпление на чужденци в чужбина, когато е

засегнато българско лице или негови интереси.

Чл. 5 НК – засегнати интереси на Р. България.
Ако чужденеца има имущество в България – то му се изземва.
4.

Универсален принцип

 – чл. 6 НК:

-

Против мира или човечеството – гл. 14 НК;

-

Предвидено в международни съглашения.

Последните два принципа са факултативни и почти не се прилагат.

ВЪПРОС № 10 – СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

. 

Понятие за субект

на   престъплението   и   мястото   на   съответните   проблеми   в   общата   част   на
наказателното право. Основни качества на субекта на престъплението (чл. 31, ал.
1).   Допълнителни   наказателно-правни   релативни   качества   на   субекта   на
престъплението.

Качества:

1. Ф.л.
2. Навършило определена възраст.
3. Вменяемост.
Субект и наказателно-отговорно лице – няма разлика, но предпочитаме СУБЕКТ.

Съществуват три качества

, кумулативно дадени и характеризират лицето като субект:

1. Да е ф.л.
2. Да е навършило определена възраст.
3. Да е действало в състояние на вменяемост.
Чл. 35, ал. 1 НК – лична наказателна отговорност.
Чл. 9, ал. 1 НК – престъплението е деяние.
Деец – ф.л.

Иван Вазов успял да осъди куче за това, че е нахапало човек.

Отрицателни прояви на животно – насочваме се към собственика на животното, той е

субекта на НП.

Конкретното ф.л., а не някое близко лице на лицето, извършило престъплението.
Теория за връзката въобще (може да бъде и родствена връзка) – въведена е в ХІХ в. в

Англия от Сталин. Превантивна мярка – изолация, в концлагер за различните групи от хора.

Изключена е наказателната отговорност на ю.л.; то възниква за ф.л. в ръководството,

което   е   осъществило   обществено-опасните   последици   –   Корпоративна   наказателна
отговорност – (Монография на Гергинов).

Чл. 73 а ЗАН – за ю.л.
Субект на престъпление не може да бъде ю.л.
Субект   на   престъпление   може   да   бъде   само   човек,   но   не   всеки   човек   е   субект   на

престъпление, само ф.л. в достатъчна степен психически здраво.

Възрастта се свързва с това, че психиката на индивида трябва да е съзряла, което е

свързано с вменяемостта.

Нервна система:

-

Възбуждане;

-

Въздържане – вътрешно и …

~ 

5

 ~

Човек   разполага   с   механизъм,   позволяващ   му   въздържане   от   извършване   на

престъпление.

ВЪПРОС   №   11   –   ВМЕНЯЕМОСТ   И   НЕВМЕНЯЕМОСТ

.  

Понятие   за

невменяемост;   предпоставки,   значение.   Невменяемост,   критерии   (чл.33,   ал.   1);
причини за невменяемостта – психичен (медицински) критерий, психологически
(юридически) критерий. Въпросите за т.нар. „пълна и частична невменяемост“ и
за   „намалената“   вменяемост.   Психично   разстройство   след   извършване   на
престъплението (чл. 33, ал. 2). Роля на съдебно-психиатричната експертиза при
определяне на невменяемостта. Принудителни медицински мерки по отношение
на невменяемите и наркомани (чл. 34, чл. 89-92).

Чл. 33, ал. 1 НК – невменяемост.

Вменяемост

 – способността на дадено лице да разбира действието и поведението си

към …

-

Невменяемост и вменяемост – понятия на НП, а не на медицината.

-

Невменяемостта не е тъждествено понятие с …

-

Извършена обществено-опасна проява на едно лице, но не и на някой друг.

Невменяемост

 – съществуват два критерия, намиращи се в кумулативна връзка:

1. Медицински – причини, довели до липсата на отговорност.
2. Юридически – степента на засягане на психиката.

„Всички са психо, но някои са и шизо!“

Медицински критерии:
1. Умствена недоразвитост – олигофрения:
-

Идиотия –(най-тежка) – липсва наказателна отговорност;

-

Имобацилност – липсва наказателна отговорност;

-

Дебилност – (най-лека).

2. Чл. 33, ал. 1  – продължително разстройство на съзнанието – хронично психическо

заболяване.   Те   протичат   чрез   продължителни   или   краткотрайни   тъмни   моменти
(шизофрения и подобните на нея).

3. Деецът не е имал способността при краткотрайни разстройства на съзнанието:
-

Абсиненция – наркотичен и алкохолен глад. Може да доведе до …

Разстройството   на   психиката   трябва   да   е   толкова   сериозно,   че   да   не   разбира

свойството на извършеното.

Роля   на   съдебно-психичната   експертиза   –   експертно   заключение.   Експертизата   не   е

задължителна за съдебния орган.

Чл. 89 – 92 НК – принудителни медицински мерки.
-

Тежестта на проявата;

-

Степента на аномалия на това лице.

Чл. 90 НК – принудително лекуване.
Подлежат на промяна при подобрение на лицето.
След 6-месечен срок съдът трябва да се произнесе относно прекратяване, промяна или

продължение на това принудително лекуване.

ВЪПРОС   №   12   –   МАЛОЛЕТНИ   И   НЕПЪЛНОЛЕТНИ

. 

Значение   на

възрастта за наказателната отговорност (чл. 32, ал. 2-4; чл. 60, 65). Законът за
борба   с   противообществените   прояви   на   малолетните   и   непълнолетните
(ЗБППМН).   Положение   на   малолетните;   мероприятия   по   ЗБППМН,   комисии,
детски   педагогически   стаи;   възпитателни   училища   и   др.   Наказателно-правен
режим   на   наказателно-отговорните   непълнолетни:   ограничаване   на
наказателната   отговорност   и   освобождаване   от   наказание   (чл.   60   –  65),   цел   и
видове   на   наказанието   на   непълнолетните   (чл.   62   –   65,   60).   Възпитателни   и
защитни мерки по отношение на наказателно-отговорните непълнолетни.

Според българското НП възрастта се дели на 

3 основни групи:

1. Малолетни – всички лица ненавършили 14 години;
2. Непълнолетни лица – от 14 – 18 г.;
3. Пълнолетни лица– над 18 г.

~ 

6

 ~

Възрастта има значение към момента на извършване на престъплението.
Малолетни – чл. 32, ал. 1 НК.
Непълнолетни – двойствен режим, то е субект на престъпление – над 95 % от тях.
Пълнолетни – отговорни във всички случаи.
В някои законодателства има горна граница за възрастта, относно виновността.
Гл. 6 – особени правила на …
Чл. 32, ал. 2 – възпитателни мерки.

Малолетни

.

База за малолетни прояви – ЗБППМН. С него се създават 

7 институции:

1. Комисии за БППМН:
-

Централна – към МС;

-

Местни – към всяка Община.

В ЗБППМН има 

13 възпитателни мерки

.

Естествено съда може да ограничи правата на едно лице.
2. Детски   педагогически   стаи  –   към   всяка   Община;   подчинени   са   на   МВР   и   на

Общината;

3. Домове за временно настаняване и … - към всеки областен град; престоят е до 15

денонощия; за безпризорни лица и такива, избягали от вкъщи и т.н.

4. Приюти за безнадзорни – има правилник, който ги регламентира;
5. Социални педагогически интернати (ТВУ) – вече се наричат ВУИ;
6. Социални възпитатели.

Непълнолетни

.

Наказателно-отговорни непълнолетни лица – смекчения в наказателната отговорност в

три насоки:

1. Освободен от наказателна отговорност и да се назначат възпитателни мерки – чл. 61,

ал. 1 НК:

-

Престъпление, непредставляващо голяма обществена опасност;

-

Престъпление, извършено при характерните за тази възраст две състояния:



Поради увлечение;



Поради лекомислие.

-

Лични качества на непълнолетния да може да бъде поправен с възпитателни мерки.

Прокурорът може да образува или прекрати производството.
Съдът   може   да   освободи   от   наказателна   отговорност   –   изпраща   преписка;   налага

възпитателна мярка.

2. Цел и …

Чл. 60 НК – 
Чл. 62 НК – наказания, наложени на непълнолетни:
-

Лишаване от свобода;

-

Пробация;

-

Обществено порицание;

-

Лишаване от право да упражнява определена професия.

Чл. 63 НК – заменяне на наказанията при непълнолетни.

3. Чл. 64 НК – непълнолетния е осъден на лишаване от свобода:

-

По-малко от 1 година;

-

Съдът да е постановил ефективна присъда.

15 – 18 % от всички престъпления са от непълнолетни.

ВЪПРОС   №   13   –   ОБЩО   ПОНЯТИЕ   ЗА   ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

.

Социална същност и обществено-историческа обусловеност на престъпленията.
Определение   на   престъплението   (чл.9,   ал.   1   НК).   Основни   особености   на
престъплението, визирани от елементите на неговото понятие

.

Престъплението

 – чл. 9, ал. 1 НК

С появата на държавата и правото се появява и престъплението и с тяхното изчезване

ще изчезне и престъплението.

Всяка   държава   дефинира   „престъплението“   по  различен   начин.   Има  2   основни   вида

определение:

~ 

7

 ~

1.

Формално определение

  – само чрез юридически елементи – Първият наказателен

законник.

2.

По  чл.   9,   ал.   1   НК

,   има   5   елемента,   кумулативно   свързани   на   дефиницията   за

престъплението:

-

Деяние

 – конкретен, съзнателен, външнопроявен акт на човешко поведение;

-

Обществена опасност

 – чл. 10 НК – кое деяние е обществено-опасно – увреждане

или застрашаване на личността; не всяко деяние, обаче е обществено-опасно.

-

Противоправност

  –   престъплението   трябва   да   е   очертано   в   правна   норма,   ако

няма такава – няма противоправност – няма престъпление.

-

Наказуемост

  –   за   конкретното   деяние   трябва   да   има   заплаха   с   налагане   на

наказание, ако няма – призив.

-

Вина

 – трябва да е налице и елементът вина.

ВЪПРОС № 14 – ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

. 

Понятие за обект на

престъплението.   Обществено-политическо   значение.   Общ   обект   на
престъплението.   Социални   обекти.   Отношение   между   обект   и   предмет   на
престъплението.

Обект на престъплението

 – онова нещо, което престъплението засяга.

Чл. 1 НК – 

Видове обекти:

1. Общ обект – съвкупността от всички защитавани обществени отношения.
2. Групов/  родов обект  – категория  близки,  сродни обществени  отношения, които се

засягат от различни престъпления. Той служи като критерий за систематизация.

-

Против държавата;

-

 Против личността;

-

Против правата на гражданите.

3. Непосредствен/ конкретен обект – конкретно обществено отношение, което се засяга

с определено/ конкретно деяние.

Предмет на престъплението

  – онзи елемент, част от обекта, чрез въздействието на

която се засяга отрицателно обекта.

Най-често предметът е лице, участник в обществено отношение; вещ; документ; или пък

някаква дейност.

Убийство – обект е живота на лицето.
Кражба – обект е собствеността; условието
Не   е   задължително   предмета   да   е   увреден,   за   да   има   престъпление   (напр.:   при

кражбата).

Характерно за предмета:

-

Предмета винаги се засяга;

-

Предмета има винаги функционална определеност;

-

Предметът   може   да   бъде   предмет   на   два   последователни   престъпления   (вещно
укривателство).

Чл. 53, ал. 1 б НК – отнемане в полза на държавата
Чл. 307 а НК – подкуп.

Средството за престъпление

 е винаги движима вещ. То е част, елемент на деянието.

Чрез   средството   се   въздейства   върху   предмета.   Всичко   зависи   от   направлението   на
средството   от   предмета.   Средството   винаги   в   случай   на   престъпление   се   отнемат,   но   не
винаги зависи от случая.

Чл. 53 НК – отнемане на средството в полза на държавата

ВЪПРОС   №   15   –   СЪСТАВ   НА   ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

.  

Понятие   за

състава   на   престъплението:   неговото   отношение   към   общото   понятие   за
престъплението.   Видове   състави   и   видове   признаци   на   състава   на
престъплението. Съставомерност на деянието.

Състав

 – съвкупност от нещо/ признаци.

Престъпление

 – чл. 9 НК.

Всяко конкретно престъпление е деяние.
Типични особености – 

признаци

: