У нас липсва легално определение на понятието „държавна служба” , макар то да 
се използва в законодателството ни, включително в новата ни Конституция от 
1991.Липсва такова определение и в специалния Закон за държавния служител, 
приет през 1999. Макар да е било обект на внимание и в редица решения на 
Конституционния съд на Република България, и той не се е ангажирал с едно по-
прецизно понятие в това отношение. Дори и в последните негови решения се 
отбелязва: „Конституционният съд вече е имал възможността да изясни, че липсва 
легално определение на понятието „държавна служба” , поради което смисълът и 
съдържанието на понятието трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели 
на разпоредбите, в които се използва, и институциите, с които се свързва”. С други 
думи ,очертават се по-скоро насоките за разкриване  съдържанието на това 
понятие.
     В правната литература понятието се разглежда както в широк, така и в тесен 
смисъл. „Държавната служба в широкия смисъл се свежда към изпълнение от 
служещите на своите задължения в държавните организации: в органите на 
държавната власт в предприятията, в учрежденията, в други организации; в тесния 
смисъл- това е изпълнение от служещите на своите задължения в държавните 
органи „ .Критерият във визираното становище е дали държавната служба е 
свързана с функционирането на държавните органи само, или с проявлението й в 
по-широк план. В тесен смисъл държавната служба се свързва само с 
функционирането на държавните органи. Пак в широк и тесен смисъл, но с по-
друго съдържание е становището, според което „Държавната служба, разглеждана 
от позициите на Конституцията, е дейност по упражняване на държавните функции 
в сферата на законодателната, изпълнителната и съдебна власт…Държавна служба 
в тесен смисъл е упражняване функциите на държавната администрация в собствен 
смисъл на думата. „ 
     Нюансите в посочените схващания за понятието „държавна служба” , а и по 
принцип са в две посоки- държавната служба се свързва с дейността на всички 
държавни органи, т.е. тя се възприема в много широк план, и другата посока – 
стесняване проявлението на държавната служба, като тя се свързва само с 
функционирането на изпълнителната власт.
     Един подход при разглеждането на понятието „държавна служба” има своето 
дълбоко основание. Държавната служба е обществена служба преди всичко. Това е 
свързано с характера на държавата като организация на обществото , с нейните 
цели и задачи. Служителите на държавата отдават своя труд не толкова за 
задоволяване на личния си интерес, колкото в името на общите задачи и цели, 
които преследва държавата за задоволяване на интересите на всички членове на 
обществото. Преследва се преди всичко общия интерес.
     Държавната служба е трайна институция. Общественият интерес изисква 
непрекъснатото й функциониране. За обществените служби са допустими каквито 
и да е извинителни субективни и обективни причини за спиране и прекъсване на 
техните функции.
     Държавната служба не е толкова свързана и зависима от отделната личност, от 
отделния служител. Неговото отсъствие по една или друга причина не означава 
спиране, прекратяване на нейното функциониране , или по-точно не следва да води 
до това. Друг е въпросът при гражданските организации, преследващи частни