Проблеми на детската приказка и нейните
фолклорни и литературни измерения
Приказката е позната навсякъде, тя и днес
продължава да въздейства с качаствата си. Човекът
изпитва естествена потребност от нея. Приказката
съдържа драмата на човешкото съществуване,
трансцедентното. От гледна точка на
фолклористиката народната приказка е устен разказ,
битува сред народа с цел развлечение, имащ за
съдържание битово необикновени събития и
отличаващи се със специфична композираност,
подреденост.
В приказката е много важно действието, а не
вътрешното състояние на героя, строгата
причинност. Характеризират се с неопределеност на
времето и пространството, имало едно време,
героите в приказките са типове герои, а не
характери. От голямо значение и използването на
хиперболизация, двоичност, троичност,
повторяемост.
Отношение между мит и приказката – приказките
произхождат от мита. От гледна точка на
хроноогията приказката е стадиално покъсно
явление, митът е реалност от порядък, той е нещо
свещено. Влизат в състава на обредите. Когато
митовете се десакрализират постепенно се
превръщат в приказка.
Може да отделим три вида приказки – за животни,
вълшебни, битови.
Приказките за животни са найдревните,
произхождащи от тотемичните митове, разкази за
съперничеството между животни. Например
приказката Болен здрав носи. Днес тези приказки са
любимо четива на децата, даващи им първоначален
опит.
Втората група – вълшебни приказки – за тях доста
анализи има Владимир Проп. Тези текстове са
свързани с инициацията. идеята на проп. Той намира
връзка между вълшебната приказка и обреда
инициация. Ако обреда се разкаже поподробно, ще
се получи вълшебна приказка. Тази приказка има 32
повтарящи се действия, 7персонажна система.
Третата група приказки са Битовите. Те възникват
найкъсно чрез контаминация на ренесансово
битовата новела, затова се наричат и новелистични.
При тези текстове нараства обазователната функция,
практичния ум, здравия смисъл. Те са нееднородни –
смешни, авантюристични. Предмет – отношенията в
семеството, женитба, възгордяване на сина.
Отреждат висока цена на дома, семейния човек.
Пример – приказки за глупаци, те образуват
народния комичен епос. В него вицовете,
анекдотите, които са кратки повествования с
внецапен комедиен финал, са центъра. Пример –
Хитър Петър. Значчение – удобна фома за изказване
вярата в Бога.
В приказката човек е намирал стремежа си към
сигурност. Приказката помага на детето да се
ориентира в реалностт, реалистичен опит, обогатява
емоционалния му свят, помага му да се почувства
съпричастен битката със злото, да преодолее
страховете си, колебанието си. Трябва да се раазвива
способността на 9детето да фантазира. Приказката
хуманизира, обогатява детската психика, преизказно
наклонение.
Приказката като литературно творчество
Приказката получава друго битие след възникването
на литературата. Когато бива записана, тя вече чоже
да се чете и става елемент на литературната
комуникация. но чест пътиз записаните варианти са
неразбираеми. Тогава възниква нужда от
авторизиране. Така се появават преразказани
народни приказки. Тази обработка може да е много
лека, може и приказката да е доста обработена.
Пример Приказка с народни мотиви. Тези творби
вече съдържат литературни елементи – заглавие,
което е във вид на сентенция – Който не работи ,не
трябва да яде. Пространствена демократизация,
преизказното наклонение може да изчезне, поява на
лични имена.