Подготовка за изследване и ССГ за пациенти със заболявания на
дихателната система(ДС).
1. Основни методи за изследване и участие на м.с. в подготовката и провеждането
им.
А) Функционално изследване на дишането
Спирометрията и спирографията са методи чрез които се определят
белодробните дихателни обеми и динамични показатели. Измерва се механичната
функция на белите дробове, гръдната стена и дихателната мускулатура.
Задължително е спирането на бета- алфа – агонисти с бързо действие най-малко 6
часа преди изследването.
Показания за изследванията са :
-
оценка на белодробната функция
-
проследяване резултата от провежданото лечение
Относителни противопоказния са :
-
кръвохрачене
-
пневмоторакс
-
пресен миокарден инфаркт
-
скорошна торакална операция
-
анамнеза за ……
Чрез спирографията се определят статични и динамичните белодробни обеми.
Статичните белодробни обеми включват следното:
-
витален капацитет – това е най-големият обем въздух, който може да бъде
издишат след максимално вдишване до максимално издишване (или обратното).
Норма: 3500 – 6000ml. Отклонението е при разлика 15 – 20 %. Значение има възрастта,
пола и ръста на пациента.
-
дихателен обем – количеството въздух, което се вентилира при спокойно
дишане за един дихателен цикъл.
-
Норма : 500 – 800ml
-
Инспираторен резервен обем – количеството въздух, което може да се вдиша
след нормално вдишване. Норма 1500 – 2000ml.
-
Експираторен резервен обем – количеството резервен въздух, което може
допълнително да се издиша. Норма 1000 – 1400ml.
-
Резидуален (остатъчен) обем - количеството въздух, което остава в белия дроб
след максимално издишване. Норма 1000 – 1500ml.
-
Общ (тотален) витален капацитет – това е сбора от витален и резидуалния обем.
Норма 4500 – 8000ml.
Динамичните белодробни обеми включват:
-
минутен дихателен обем – количеството въздух, което се вентилира от белите
дробове при спокойно дишане за 1 мин. Норма 6 -8 l/min.
-
Максимална белодробна вентилация – най-голямото количество въздух, което
може да се вентилира през белите дробове за 1 мин.
-
Форсиран експираторен обем (ФЕО) – количеството въздух, което може да бъде
из дишано в течение на 1 секунда след максимално вдишване. Норма при мъже
3,75 – 5-51L а при жени 2,46 – 4,02L. Определя се па таблица за пол, възраст и
ръст.
Пулсова оксиметрия – това е безкръвна оценка за насищане на Hb с О2. Датчикът се
поставя на пръст или ушната мида.
Предмет: | Ветеринарна медицина |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 514 |
Брой символи: | 3054 |