Всекидневната култура. Признаване на другия и стереотип

1. Всекидневна и духовна култура 

Понятието   култура   се   използва   в  два   основни   смисъла-   съвкупност   от   постижения   на 
човешкия дух- книги, картини, ленти и т.н. т. нар. духовна култура и в широк смисъл- 
характерна   най-вече   за   социалните   науки:   културата   като   съвкупност   от   правила   за 
поведение и произвеждане на смисъл, кодове за общуване и разграничаване на своето и 
чуждото – всекидневната култура. В този смисъл обратното на култура, е природа, т.е. 
онази   сфера,   в   която   няма   правила.   Всяко   човешко   общество   по  дефиниция   има   своя 
всекидневна   култура,   защото   именно   тя   го   различава   от   животните.   Всяка   група,   се 
подчинява на специфични правила за хранене, избор, ритуали, обяснява си света по един 
или друг начин. 

2. Всекидневната култура, колективната идентичност, политика на признаване

Всекидневната култура, започва да приема политическата роля в края на ХХ век. Започва 
да служи като знак за идентичността ни. Именно тази всекидневна култура се превръща в 
оръжие за защита на малцинствата – етнически, религиозни и други, срещу процесите на 
хомогенизация   първо   вътре   в   нацията   и   после   в   глобалния   свят.   В   основата   на   тази 
позиция стои виждането, че всяко живо същество има право на живот. Няма по-висши или 
по-низши култури, защото всеки културен код е условност; специфичен фолклор, носии, 
обичаи. Тя е ценност не заради това, което са постигнали, а заради това което са.Много 
често,   се   среща   позитивната   дискриминация   на   малцинствата.   Изхождайки   от   тяхното 
неравностойно положение. Как може да се обоснове това, че нашите културни практики са 
по-добри   и   по-универсални?!   Именно   за   това   исканията   на   малцинствените   групи   се 
основават   на   тяхната   културна   идентичност,   като   култура   се   разбира   в   смисъл   на 
всекидневна култура – обичаи, вярвания, облекло. Но възниква проблемът- ако се даде 
повече власт на автономиите, толкова повече власт ще получат традиционните  лидери 
вътре в групата над нейните членове. И за това възниква модерната национална държава- 
да защитава индивида от произвола на лидерите. 
Културните групи, очакват тяхната идентичност да бъде призната. Чарлс Тейлър, пише, че 
винаги   е   въпрос   на   диалог   с   другия,   тя   се   ражда   във   взаимодействието   с   него-   едно 
настояваме да бъдем, друго вижда той в нас.

3. Културният стереотип

Стереотипът – опростеният, агресивен образ, в който вместо разбиране към културата на 
другия   доминира   желанието   да   го   овладеем   (немците-   войници,   циганите-   крадат, 
балканците-   се   карат).   В   известен   смисъл,   човек   не   може   да   избяга   напълно   от 
стереотипите – всяко описание на другия човек го опростява. Въпросът е винаги да знаем, 
че описанието е условно и да се опитваме да разберем другия в неговата уникалност и 
човешка   дълбочина.   Особено   опасни   са   колективните   стереотипи,   които   подхранват 
ксенофобия, расистки и националистически настроения – геноцидът на евреите през ІІ 
световна война)

4. Туризмът: индустрия на стереотипите

Туризмът, се  развил през последния век и половина в Европа и в света. Но туристът иска 
да види емблемите на местната култура, за които е чел и знае. Важен икономически ресурс 
сами да се налагат тези стереотипи. И така в туристическите страни се създава особено 
раздвояване на идентичността – един за себе си и друг за другите