Съдържание 

1.

Раздел I

1.1.

Общи сведения за района на находището

2.

Раздел II

2.1. Режим на водене на минните работи.
2.2. Определяне на производителността на багера

2.3.

 Определяне коефициента на откривка.

2.4. Избор на багер по откривка.

2.5.

 Параметри на забоя на откривния и добивния багер.

3.

РазделIII

3.1. Избор на система на разработвене.

3.2.

 Определяне откоса на работния и неработния борд.

4.

 РазделIV

4. 1.Избор на система на разкриване.

4.2.

 Параметри на трасето.

5.

 РазделV

5.1.

 Параметри на технологичната система за прокарване 

на капитална и разрезна траншея.

5.2.

 .

Определяне на ръководящия наклон на спираловидна 

капиталната траншея
5.3. Пробивни работи.
5.4. Взривни работи.

1

Р А З Д Е Л    І

1.Общи сведения за района на находището

Медно-рудното прожилково-впръснато находище се 

намира в землището на град Етрополе. Разтоянието от 
“Елаците” до гр. Етрополе е 14 km. То се намира 2,2 km. 
южно и 2,0 km. западно от шосето което свързва градовете 
Етрополе и Златица.

Районът на находиштето спада към умерено-кон-

тиненталната климатична област. Пролетта е променлива, 
студена и дъждовна. Често пъти падат и снегове. Лятото е 
късо и прохладно. Есента е краткотрайна, студена и с 
умерени валежи, а зимата-продължителна, студена и 
сурова. Средната годишна температура се колебае между 
9

°

 С и 12

°

 С.

Максималните валежи падат през май и юни, а най-

малко през авгост и октомври.  Снежната покривка е 
между 50 сm и155 сm. Общото количество паднали валежи 
годишно е 670 л/м2 до 1375л/м2.

В орогравско отношение находището се намира на 

северния склон на централното  вододелно било на стара 
планина, северно от връх “челопешка баба” на височина 
1050 m. до 1550 m. 

Най-голямата водна артерия в района е река” Малък 

искар с по-важни притоци “Влайковица”,” Равна река, 
“Кози дол”,”Радин дол” и други. Речната система е 
типично планинска.

Най-широко разпространение в района имат скалите 

на палеозоя. Метаморфните шисти изграждат

2

най-южната част на района, а магматичните – 
югоизточната.

 В тектонско отношение районът на находиштето се 

вкючва в западно – балканския антиклинартий, който е 
изграден от черни антиклиналий: Свогенска, Етрополска, 
Берковска и Манастирска. В голожкия строеж на 
находи6тето вземат три основни вида скали:

а)палеозойски метаморфан комплекс. 

Скалите на палеозойският метаморфен комплекс 

изграждат южната част на находището . Те западат 
югозападно под ъгъл 15

°

 до 45 

°

Метаморфните скали ,който не са претърпели 

контактна промяна са представени от филатоидни шисти , 
глинесто-серицитови шисти и др.

Главните минерали в метаморфните шисти са: 

сирицит, хлорид и кварц.

б) гранитоиди
г) Гранитоидният масив изгражда централната част на 

находището. Най-широко разпространение имат 
гранодиоритите , които са левко до мезократни скали със 
светлосив цвят ,на места с бледорозов отенак. Те са средно 
до едро зърнести , често слабо профирни по 
фелдшпатите.Текстурата им е профирна, а структурата 
твърде нееднообразна. На повърхността почти навсякъде 
са групирани .

Както гранодиоритите ,така и останалите итрузивни 

скали са почти повсеместно хидротермални промени , 
прекристализирали, но в различна степен.

в) Дайкови скали

3

В района на находището дайковите скали имат най-широко 
разпространение. Те се представени главно от кварц-
сиенодиоритови порфирити.

Дайките се вместват както в шистите, така и в 

гранодиоритите , като на места разсичат и контактът 
между тези скали.Мощността на дайките е от 0,5м до 450м.

Дайковите скали са здрави ,едропрофирни по 

плагиокласа и фемичните  материали. Осфен това те са 
повсеместно продиктувани от мрежовидни кварцови 
прожилки и са напукани .

Находище “Елаците” е установено едно крупно 

промишлено медно-рудно тяло от прожилково пръснат 
тип, едно промишлено магнетитово тяло и две 
хидротелмално изменени зони.
Медно-рудното тяло се намира от двете страни на контакта 
между шистите и гранодиоритите , като по-голямата част е 
вместена в гранодиоритите .Рудовместващи се явяват 
всички видове скали изграждащи находището–шисти, 
гранодиорити и дайкови скали. Рудното тяло е окунтурено 
по данни от химическите анализи, като са включени 
всички орудени скали , в които съдържанието на мед е над 
0.18%.

Формата на рудното тяло е неправилна стълбообразна 

с елипсовидно хоризонтално сечение , удължено по 
направление на контакта между шистите и 
гранодиоритите.

Максималните размери на рудното тяло са : дължина 

около 1200м.,широчина –750м.,вертикална

4

проучена мощност –850 м. , най –високата кота на рудното 
тяло е 1400м..

Генералното падане на рудното тяло е на юг под ъгъл 

40

°

до 50

°

, като следва в основни линии контакта между 

шистите и гранодиоритите .

Минералният състав на рудите в находището се 

отличават с твърде богато разнообразие . Главните рудни 
минерали в находището са : халкопирит, пирит и борнит; 
второстепенни – спекуларит, магнетит и молибденит. 
Съвсем малки количества са установени: 
тетанит,сваленит , галенит , ковелин, малахид , азорит , 
хризокола и др.

Нерудните минерали свързани с хидротермални 

процеси са: калиев фелшпад , кварц ,антерит , 
манганокалцит и калцит .

Най-голямо разпространение от всички рудни 

минерали има халкопирита и от централната част на 
находището .Към периферията той постепенно намалява за 
сметка на увеличаването на пирита .

Борнитът се среща главно в североизточната част на 

рудното тяло и в западна посока постепенно намалява .

Вторичните рудни минерали са застъпени в 

окисленото зона и в зоната на смесените сулфидно – 
оксидни руди . 

Циментационната зона в находището не е развита.
Зоната на смесената сулфидно-оксидна руда трябва да 

се разглежда като част от окислената зона ,в която 
окисната   мед е под 30%. Тя се намира между зоната на 
първично сулфидните и окисните руди .

5

Зоната на първичните сулфидни руди започва на 
дълбочина 60 м., до 100 м. и има окисна мед под 10% от 
общата мед.

Основен полезен компонент от находището е 

медта.Главен източник на медта е халкопирита- 73 , след 
него борнита 22% и медните карбонати с окиси 5% .В 
горните хоризонти на находището окисната мед достига до 
40-50% , а медта свързана с вторичните сулхиди-до 30-40% 
от общото мед.

За количеството на пирита се съди по съдържанието 

на сярата , която варира от 0.1% до 2.3% ,като 
преобладават съдържанията от 0.3% до 1.3%.Следното 
съдържание на сяра е 0.52%.
        Разпределението на пирита е сравнително равно
мерно и независи от разпределението на медта.

Съдържанието на молибденит в рудата е от 0.005% до 

0.031% , като преобрадават пробите със съдържание от 
0.007% до 0.012% .Източникът на молибден е минералът 
молибденит.

Съдържанието на злато в рудата варира от следи до 

1гр./t .

Сребро е установено във всички анализи на този 

елемент проби.В рудата то варира от следи до 8 гр/t

Селенът е постоянно присъстващ попътен елемент в 

рудите.В пробите той е от порядака от 2 гр./tдо 12 гр/t

Съдържанието на телур е под 50гр./t. И няма 

практическа стойност.

Без практическа стойност са и установените: кобалт, 

никел, калай , германии, ванадии, кадмий, платина  и др.

6

В зависимост от напукаността на скалите и 

дълбочината на разпространение , циркулиращите 
подземни води са разделени на два вида:

- пукнатинно –грунтови води 
- пукнатинно – жилни води

Пукнатинно-грунтовите води са с плитка циркулация. 
Те образуват воден басеин в зоната на регионалната 
напуканост и имат незначителни запаси.Дебитът на 
естествените им находища е от 0.005 л./сек. до 2 
л./сек.и те имат сезонен характер.

Пукнатинно жилните води се акумолират и 

циркулират в зоната на локалната 
напуканост,проявена в близост с текстонските 
нарушения и разломи, а така също и в силно 
напуканите интервали около контактите на различните 
видове скали . Естествените им изходища имат 
сравнително постоянни дебити през различните сезони 
. Самоизливащи се пукнатинно- жилни води са 
установени със сондажи които имат средни дебити от 
0.04 л./сек.до 1.2 л./сек.

В подземните минни изработки пукнатинно –

жилните води се явяват под формата на капежи и 
съсредоточени находища.Най водообилни са 
галериите от които при обща дължина 1850 изтича 
вода с дебит 2 л./сек.

Общо за водообилността на скалите може да се 

каже , че тя е изразена в горните части на масива в 
съседство на дерета и в дълбочина на зоните на 
тектонските нарушения.

7

Общата твърдост на водата е от 0.3Н

°

 до 7.1 Н

°

.

Водите са пригодени за питейно и промишлено 

водоснабдяване , но дебитите на водоизточниците са 
малки за питейно водоснобдяване могат да се 
използват и водите на река “Негашница”, а за 
промишлено –река “Равна”, река “Малък искър “ и 
река “Негашница”.

Коефициентът на филтрация за рудовместващите 

скали на находището се движи от 0.0015- до 0.799 или 
средно 0.196м/24часа .Общо взето в скалите от 
находището са слабо до средно водопроводими .

Водопритокът в рудника ще бъде в резултат на 

падналите валежи и на дренирането на подземните 
води. Повърхностно течащите води на деретата , 
пресичащи находището ще бъдат изолирани в отделен 
канал. 

До кота 1090 отводняването на рудника ще става 

по гравитациенен път . Под кота 1090 рудникът ще 
играе роля на местен ерозионен базис.

За една година на 1м2 падат средно 1.086м3 

атмоссферни валежи.

При нормални валежи и площ на рудника 1.2км.2 

водопритокът се приема 225   м3/ч.

Максималният водоприток при проливни 

дъждове е приет на 51447м3/ч.

Разлика между инжинеро-техническите своиства 

на рудите и вместващите скали практически няма, тъй 
като рудите от находището представляват ородени 
скални масиви .
Пробиваемостта на скалите е в пряка връзка с тяхната 

8

твърдост. Свежите здрави и окварцени скали имат по-
голяма твърдост и по-малка пробиваемост, отколкото 
тектонски обработените и променени скали . Съгласно 
квалификацията на минните работи , пробиваемоста 
на скалити се движи от II-ра до VIII-ма категория, със 
значителни преобладавания на III-та и IV-та категория 
.

Според квалификацията на Протодяконов  

скалите спадат към II-та и III-та категория, с 
коефициент от 10 до 15.

Отбиваемостта на скалите може да се очаква като 

добра.

Коефициентът на разбухване, определен от 

подземните минни работи е в границите на 1.72 до 
1.97.

Температурата на скалите в дълбочина е 

сравнително ниска .На 500м.до 600м.тя достига до 
24

°

С.Геотермичното стъпало средно за находището е 

45,75м..

Скалите на находището са напукани и 

натрошени,неравномерно както в хоризонтално, така и 
във вертикално отношение. Разграничена е 
рационална и локална напуканост.

Регионалната напуканост обхваща скалите от 

горната част на масива до 150-200м. Пукнатините в 
тази зона са повсеместно разпространени и взаимно 
преплетени.

9