ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

1.

Същност и функции на работната заплата

Работната заплата е трудовото възнаграждение, определено в съответствие 
със споразумение, договор между основните участници в трудовия процес 
и в съответствие с националното законодателство. По принцип работната 
заплата е в парична форма. По изключение, ако е предвидено в нормативен 
акт,   в   колективен   или   индивидуален   ТД,   допълнителни   трудови 
възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура. Работната 
заплата може да се разглежда като номинална и реална. 

Номиналната   работна   заплата

    -   е   паричният   размер   или 

абсолютната сума на заплатата, която получава работника или служителя. 
Тя от своя страна бива брутна и нетна. Брутната работна заплата включва 
основната заплата и всички допълнителни плащания, определени съгласно 
действащите   нормативни   актове   и   вътрешните   правила   за   работната 
заплата   във   всяка   фирма.   Нетната   работна   заплата   е   разликата   между 
брутната и направените удръжки за сметка на лицето. 

Реалната работна заплата

  – представлява стоките и услугите, които 

могат   да   се   закупят   с   номиналната   работна   заплата.   Работната   заплата 
изпълнява 4 основни функции:

Възпроизводствена   функция  

–

  обективно се предполага, че когато 

хората не разполагат със свободни парични средства, се наемат други хора 
на   работа   срещу   определено   възнаграждение.   Следователно 
работодателите, които ги наемат им изплащат парични възнаграждение, с 
което   да   си   осигурят   необходимите   средства   за   живот.   Връзката   и 
зависимостта   между   възнаграждението   и   средствата   за   живот   има 
закономерен   характер,   като   по   този   начин   се   осигурява   нормалното 
възпроизводство на работната сила.

Стимулираща   –

  тази   функция   разкрива   възможността   за   създаване   и 

формиране на такова поведение и степен на мотивация в трудовия процес