ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Филиал Враца

РЕФЕРАТ

ТЕМА: ЮЛИЕВО - КЛАВДИЕВА ДИНАСТИЯ

1

Съдържание:

Въведение................................................................................................................3

I.

ОКТАВИАН АВГУСТ /27 г.пр.н.е. - 14 г./............................................ 4

II.

ТИБЕРИЙ /14 - 37 г./................................................................................. 8

III.

КАЛИГУЛА /37 - 41 г./............................................................................. 9

IV.

КЛАВДИЙ /41 - 54 г./.............................................................................. 10

V.

НЕРОН / 54 - 68 г./................................................................................... 12

Заключение...........................................................................................................14
Използвана литература.....................................................................................15

2

Въведение

С установяването на единовластието на Октавиан Август чрез принципата в Рим

започнало   управлението   и   на   поредица   от   императори,   свързани   с   така   наречената
Юлиево-Клавдиева Династия.   В   нейната   основа,   независимо   от   древния   произход   на
сродените по онова време родове на Юлиите и Клавдиите, стои Октавиан Август като
пръв римски император. След него властта поемат Калигула, Тиберий, Клавдий и Нерон.  
Тези петима императори управляват Римската империя от 27 г.пр.н.е. до 68 г., когато
последният – Нерон се самоубива. 

Древните   историци   описват   представителите   на   Юлиево-Клавдиевата династия

като самовеличаещи се, тиранични, луди и донякъде извратени. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

3

I.

ОКТАВИАН АВГУСТ /27 г.пр.н.е. - 14 г./

Вътрешната   политика   на   Октавиан   Август   преминала   изцяло   под   знака   на

пропагандния   лозунг   „възстановена   република“.   С   правомощията,   които   имал   Август
намалил броя на сенаторите от около 1000 на 600, като премахнал неудобните за него лица
и ги заменил със свои поддръжници. Реформата в сената била свързана и с реформа на
сенаторското съсловие. Бил въведен имуществен ценз за сенаторите и условие да имат две
поколения предци в сената. 

Октавиан Август променил и статута на така нареченото конно съсловие, като

въвел и за тях имуществен ценз. богати граждани, които не отговаряли на условието а
имат две поколения предци в сената, останали в конническото съсловие. За конниците
били   определени   част   от   висшите   магистратури   в   държавата   като   префекти.   Към
съсловието   на   конниците   се   числели   и   децата   на   сенаторите   до   заемането   им   на
длъжността квестор, което било условие за влизане в сената. 

Октавиан   Август   ограничил   получаването   на   граждански   права   на   лица

от чуждестранен произход.   Той   прокарал   и няколко закона,   с   които   ограничил
възможностите за освобождаване на роби и даването на граждански права. Вътрешната
политика  на  Октавиан Август се  характеризирала  и  с няколко  закона  за  укрепване на
семействата на   римските   нрави   и морал.   С   така   наречената   чистота   на   нравите   била
свързана политиката на Октавиан Август към религията. Забранил в Рим и в Италия да
бъде почитан като божество, каквито инициативи възникнали в началото на управлението
му. 

Политиката   на   Октавиан   Август   била   насочена   към   осигуряване   на   широка

популярност   и   подкрепа   от   страна   на   плебса.   Били   организирани   множество   игри,
типични за римския манталитет и духовност, като гладиаторски, бои с диви животни и
други,   свързани   с   убийства   и   жестокости.   Особено   зрелищен   характер   имала   една
постановка на морско сражение около река Тибър с участието на повече от 3000 души.

4

Според някои източници в тези игри участвали за зялото време на управлението му около
10 000 души и над 3 500 животни. 

Октавиан   Август   продължил   политиката   от   времето   на   късната   република   на

раздавания на римския градски плебс на храни и пари. Над 300 000 ветерани от войската
получили след демобилизирането си пари и землени парцели из Италия и в някои от
провинциите.  

Октавиан Август стабилизирал обществения живот, икономиката и финансите на

държавата.   С   вътрешната   му   политика   се   свързва   грижата   за   подобряването   на
изхранването на населението в самия град Рим. Предприел също така широки строителни
дейности   в   Рим,   като   били   реставрирани   и   променени   площади,   храмове   и   други
постройки. По негово време били намалени произволите на римската администрация в
провинциите. 

Особено   значение   за стабилността на   държавата   и   за   укрепване   властта   на

Октавиан Август имала военната реформа. По време на последния етап от гражданските
войни броят на легионите се увеличил твърде много, като достигнал до 75. След войните
Рим нямал нужда от толкова много войска и тя била намалена на 28 легиона. Армията
останала изключително професионална и се набирала все още само от римски граждани на
служба срещу заплащане. Срокът на службата бил определен на 20 години. Легионите
били   разквартирувани   из   провинциите   и   по   границата   на   държавата   съобразно
спецификата   на   обстановката   по   тези   места.   Заедно   с   редовната   армия   имало   и
приблизително още толкова така наречени помощни войски, структурирани в пехотата в
кохорти, а конницата – вали. Тези войски били набирани от населението на провинциите и
по различни други принципи, като не били платени от римската държава. Общият бройна
римската армия по времето на Октавиан Август се приема около 250 – 300 000 души.
Право на Август било като върховен главнокомандващ да назначава командирите. Той
въвел и принцип да се размества периодично командния състав. 

С реформата на армията била въведена своеобразна гвардия от т.нар. претория,

която съществувала и по-рано, но сега променила структурата и функциите си. Октавиан
Август формирал 9 кохорти от преторианци от по 1000 души.  

5