ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
РЕФЕРАТ
по
История и теория на ислямското право
На тема:
Съдебната система в страните от Изтока
Изготвил:
Преподавател:
проф.д-р Красимира Й.Мутафова
Спец. ПРАВО – I-ви курс
2016
1
Завоюването на българските земи от османските турци имало като една от
най-нагативните последици разрушаването на българската феодална държава и
нейното право и замяната им с османската държавноправна система.Османската
държава се характеризирала със строга централизираност и много силна
върховна власт , чиято икономическа основа била държавна собственост върху
земята. Османската държава била най-мощно оръдие в ръцете на феодалната
класа за осъществяване преди всичко на нейната вътрешна функция за
експлоатацията на населението, държането в подчинение на покорените народи.
Особено развита била и външната функция на османската държава , изразяваща
се най-ярко в нейната завоевателна политика.
Начело на османската държава стоял султанът (хан,хакан,падишах), който
бил върховен представител на гостуващата класа като цяло , абсолютен
монарх ,считан за наместник на аллаха на земята.Султанът имал една от най-
важните си функции да бъде главнокомандващ „ислямското войнство “,
призвано да води „свещена война с неверниците“.
Най-важните органи органи на централното управление на държавата
били: великият везир, кадъ-аскерът,дефтердарът и нишанджията.
Великият везир бил наместник на султана , нещо като министър-
председател на правителството , който осъществявал както военни, така и
политически функции.Той бил и пазител на държавния печат –туграта.
Заповедта да го предаде на друг означавало оставка.
Кадъ-аскерът бил върховният военен съдия, който оглавявал ведомствата
на правосъдието и просвещението , като се ръководел от шериата.Негов
подчинен бил главата на мюсюлманската духовна общност-шеих-юл-ислямът,
който бил върховен тълкувател на шериата и законодателството.В османската
империя имало двама кадъ-аскери- единият за европейските владения, а другият
за азиатските.
Нишанджията оформял нормативните документи на османската държава
и изобразявал върху тях държавния печат- туграта.
През управлението на Махмуд II били въведени следните
административни единици: пашалъци,мюселемци (бившите санджаци),
назарлъци, воеводалъци и агарлъци
.В цялата империя имало 28 пашалъка ,31
1 Вж .Новичев ,А.Д., История Турции ,т.II, стр.236.
мюсемелика и 50 воеводства
.След обявяването на Танзимата били предприети
нови реформи на държавния апарат, бил учреден Висш юридически съвет и др.
Органите, които осъществявали правораздаването в османската държава,
като прилагали нормите на шериатското или османското светско право, били
няколко вида.Най-висша правораздавателна инстанция бил султанът , който
осъществявал правораздаването еднолично или чрез Дивана.
В първите векове от съществуването на османската държава
правораздаването се извършило от кадии, които прилагали принципите и
нормите на мюсюлманското право.Кадиите упражнявали освен съдебни още
административни и военни функции. Според ранга им кадиите били разделени
на 5 категории и били управлявани от кадъ-аскера –първоначално
един,впоследствие-двама ( за Румелия и за Анадола).Кадъ—аскер назначавали и
уволнявали кадиите и можели да отменят решенията им.
Кадийският съд имал правораздавателна компетентност по граждански и
наказателни дела.Той разглеждал дела за бракосъчетания , разводи,наследства,
делби и различни гражданскоправни сделки между мюсюлмани , както и между
мюсюлмани и немюсюлмани, а по отношение на наказателните дела –по
отношение на всички поданици на османската държава.До XVIII в.всички дела
по материалите на частното право се разгледали от шериатските съдилища. В
последствие юрисдикция за търговските спорове по сухо била дадена на
началниците на митниците , а за тези по море-на началниците на пристанищата.
По вакъфските въпроси заседавали специални вакъфски съдилища с
компетентност главно по наследствени дела за вакъфски имущества.
За своите гражданскоправни спорове,предимно от семейноправно и
наследственоправното естество , немюсюлманското население се обръщало по
начало към своите духовни съдилища, които прилагали съответното
каноническо право.Тези съдилища били подчинени на ръководителите на
немюсюлманските духовни общини - патриарх, главен равин и др.
2 Вж.Новичев, Новичев, А.Д.,История Турции,т.II, стр.240
3 Вж. по-подробно по този въпрос Новичев, А.Д.,История Турции, т.III,стр.117 и сл., стр.188 и
сл.
3
За приложение на нормите на капитулационното право били създадени
смесени съдилища от чужди и османски поданици (мюсюлмани и
немюсюлмани).В тях можели да участват и представители на заинтересованите
посолства и консулства.Като правна база при разглеждането на спорове
капитулациите (договори между османската държава и великите сили).Наред
със смесените съдилища са действали и консулските съдилища, които
прилагали капитулационното право, състоящо се от международни конвенции и
чуждестранни закони.
През периода на Танзимата била изградена по европейски образец нова
правосъдна система. Били създадени следните категории съдилища:
Наказателни съдилища с най-висша инстанция Висшият юридически
съвет.В компетенцията на последните влизали делата за противодържавни
престъпления и делата за злоупотреби на висшите чиновници.През 1847 г. в
Константинопол бил създаден Смесен наказателен съд( Меджлис-и-тах-кикат),
който имал за задача да разглежда делата както между поданици на османската
държава, така и между тях и чужденци.
Търговски съдилища започнали да функционират от 1840 г. когато към
Министерството на търговията бил създаден първият търговски съд, наречен
Търговски съвет (Тиджарет-меджлиси).Той бил възглавяван лично от
министъра на търговията и имал за членове представители на турските и
чуждестранните търговци и представители на цехове.Поради натиска на
западните държави със закон от 10 април 1847 г.търговското правосъдие било
реорганизирано и бил създаден в Константинопол Смесен търговски съд
(Карма-и-тиджарет махкемеси),съставен от 10 турски поданици(мюсюлмани и
немюсюлмани) и 10чуждестранни търговци.Впоследствие смесени търговски
съдилища били създадени в повечето от крупните градове и функционирали под
представителството на валиите.През 1850 г.бил създаден и специализиран
Морски търговски съд.В смесените търговски съдилища чужденците били
винаги в по-изгодно положение.
Висшият юридически съвет , който изпълнявал функциите и на върховна
съдебна инстанция, в 1868 г. бил преустроен в два нови органа: Държавен съвет
4 Трябва да се има пред вид,че реформите на съдопроизводството почти не засегнали
гражданското съдопроизводство, понеже това означавало да се засегне юрисдикцията на
шериатските съдилища и да се ограничи приложното поле на мюсюлманското право.Освен това
за реформите на натиск на които били предприети реформите на наказателното и търговското
правораздаване.