ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема: 

ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ – СЪЩНОСТ И 

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ПЪРВА ГЛАВА. ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСОБЕНОСТИ НА 

ДДС

1. Същност, основни елементи и нормативна база на ДДС

2. Субекти и обекти на облагане с ДДС

 2.1. Данъчни обекти на облагане

    2.2. Данъчна основа на облагане

2.3. Начисляване и определяне на данъка

3. Технология на данъчния кредит

4. ДДС сметка

5. Същност и техника на данъчния контрол при действието 

на ДДС.

ВТОРА   ГЛАВА.   СЧЕТОВОДНО   ОТЧИТАНЕ   НА 

РАЗЧЕТИТЕ СВЪРЗАНИ С ДДС. 

1.   Счетоводно   отчитане   на   начисления   ДДС   върху 

продажбите и покупките

2. Счетоводно отчитане на ДДС, подлежащ на внасяне и на 

данъка за възстановяване

3. Обща схема на счетоводното отчитане на ДДС

2

ТРЕТА ГЛАВА. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДДС ВЪВ 

ВРЪЗКА   С   ВЪВЕЖДАНЕТО   НА   „ДДС   –   СМЕТКА”   В 
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ – ЕАД.

1.

Характеристика на БТК – ЕАД

2.

Въвеждане   на   ДДС   –   сметка   за   обслужване   на 

разчетите   на   БТК   –   ЕАД   с   данък   добавена   стойност.   Ред   за 
откриване на „ДДС – сметка”

3.

Механизъм   за   получаване   на   средства   в   „ДДС   - 

сметка” и счетоводно отчитане на стопански операции, свързани 
с нея

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЯ

Обем – 83 стр.

3

УВОД

От 1 април 1994 г. в България се въвежда Данък върху 

добавената   стойност   /ДДС/.   Това   е   косвен   данък   върху 
потреблението,   аналогичен   на   прилаганите   в   много 
западноевропейски страни. Принципът на нетно облагане не е 
напълно нов. Той е развит от Карл Фр.фои Сименс през 1919 г. 
под   наименованието   "облагороден   данък   върху   оборота".   В 
последните години съществува тенденция за въвеждането на 
единни данъчни размери, но не всички страни прилагат нулева 
тарифа за освобождаване от облагане на определен кръг от 
стоки.

Данъкът върху добавената стойност  се характеризира с 

неутралност   и   еднократност.   В   същото   време   той   създава 
равностойни   условия   при   данъчното   облагане   на   всички 
участници   в   стопанският   живот.   Характерна   особеност   при 
прилагането на ДДС е разделянето на данъчно задълженото 
лице от действителният платец на данъка. Тази особеност  го 
определя   като   косвен   данък   и   е   причина   за   особеностите   в 
счетоводното му отчитане.

Правилата   за   счетоводна   отчетност,   свързани   с 

прилагането на ЗДДС са от съществено значение, поради това 
че са в основата на определянето на дължимите суми, които 
регистрираните лица внасят в държавният бюджет или да им 
бъде възстановен данъчен кредит. Важно място в системата 
за прилагане на данъчното облагане има и данъчният контрол. 

4

Неговата   важност   се   определя   и   поради   възможността   чрез 
привилегиите,   които   предлага   ЗДДС,   да   бъдат   усвоени 
значителни суми, без да е на лице основание за това. 

Във връзка със споменатите особености на системата за 

облагане с ДДС е разработена настоящата дипломна работа. 
С нея се цели да бъдат определени същността и особеностите 
на   ДДС,   да   бъдат   определени   субектите   на   облагането   и 
метода   за   определянето   на   данъчната   основа   за   целите   на 
ДДС. Внимание ще бъде обърнато и на последните промени 
на   закона   свързани   с   откриването   и   ползването   на   “ДДС-
сметка”.

Цел   на   настоящата   разработка   е   да   бъде   очертана   и 

ролята   на   данъчният   контрол   при   прилагането   на   ДДС   в 
България.   Също   така   ще   бъде   показана   системата   за 
счетоводното   отчитане   на   разчетите,   които   възникват   във 
връзка с начисляването, плащането или приспадането на този 
вид данък.

В практичната част на дипломната работа са отбелязани 

основните моменти, свързани с разкриването на “ДДС-сметка” 
и спецификата на счетоводните отчетност, свързана с нея. Ще 
бъдат   показани   и   основните   механизми   за   получаване   и 
разходване на средствата, които постъпват с нея.

5

ПЪРВА ГЛАВА.

ХАРАКТЕРИСТИКА И ОСОБЕНОСТИ НА ДДС

1. Същност, основни елементи и нормативна база на 

ДДС

По   своята   същност   данъкът   е   плащане,   което 

физическите   и   юридическите   лица   правят   в   полза   на 
държавата.   Той   има   безвъзмезден,   задължителен   и 
непротиворечив   характер.   Целта   на   данъка   е   да   осигури 
функционирането на различните държавни дейности и създава 
определени възможности за икономическа и социална намеса

1

. 

Освен   финансиране   на   държавните   разходи,   друга   цел   на 
данъка е да осигури справедливо разпределение на благата, 
създадени   в   обществото   и   поради   това   се   приема   и   като 
инструмент за преразпределение на доходите.

Принципите, съгласно които се регламентира данъчното 

облагане   представляват   съвкупност   от   правила,   които   са   в 
основата на теоретическата постановка на данъка и неговото 
адаптиране   в   практиката   с   цел   оптимално   съчетаване   на 
интересите на всички икономически субекти.

Икономическата класификацията на данъка може да се 

извърши   на   базата   на   различни   критерии.   Най-общо   от 
теоретична гледна точка данъците се поделят на:

1

6



Преки   –   определят   се   на   предварително 

договорена база, най-често веднъж годишно. Целта им е 
да   обхванат   доходи   от   трудови   правоотношения,   от 
собствеността,   от   извършваната   дейност.   Такива   са   и 
имотите данъци. Те могат да бъдат персонализирани и 
като   цяло   засягат   ситуации   с   постоянен   характер   – 
притежаването   на   блага,   които   създават   доход   или 
упражняването на трудова дейност;



Косвени – това са данъците, които се налагат 

върху   потреблението   и   обръщението.   В   това   число 
влизат   данък   върху   оборота,   мита,   такси   и   др.   Те 
обхващат движението на собствеността или употребата 
й.

В групата на косвените данъци централно място заема 

данъкът върху оборота и неговата съвременна модификация – 
данъкът  върху добавената стойност.

Към глобално облагане на оборотите първи пристъпват 

германците през 1861 г. с въвеждането на общия данък върху 
стоковите   продажби   и   трансформирането   му   през   1918   г.   в 
общ   данък   върху   всички   сделки   и   услуги.   След   Първата 
световна   война   към   този   тип   косвено   облагане   пристъпват 
Франция, Италия, Белгия, а по-късно през 1929 г. и повечето 
американски щати. През Втората световна война, данъкът се 
въвежда във Великобритания, Швеция и Швейцария, за да се 
разпространи   по-късно   в   целия   свят.   Неговото   развитие   и 
утвърждаване в практиката обаче е процес на непрекъснато 
усъвършенстване на организацията му, докато се достигне до 
идеята за  данък върху добавената стойност.

През   1936   г.   във   Франция   се   въвежда   на   мястото   на 

данъка върху оборота – данък върху производството, с който 

7

оборотите   се   облагат   само   веднъж   –   на   стадия   на 
производството.   С   него   за   пръв   път   се   премахва   каскадния 
начин   на   натрупване   на   данък   върху   данък,   характерен   за 
старите косвени данъци. През 1954 г. този данък се заменя с 
данък   върху   добавената   стойност   върху   производството   и 
услугите. Общият модел на теорията на ДДС и механизма на 
преодоляване   на   кумулативните   ефекти   на   косвеното 
облагане   е   дело   на   френския   икономист   Морис   Лоре.   Към 
глобално   облагане   с   ДДС   на   всички   стоки   и   услуги   отново 
първи пристъпват французите през 1958г.

Теоретично   добавената   стойност   на   определена   стока 

или   услуга   се   получава,   като   от   сумата   на   брутния   оборот 
(постъпленията от реалкизацията) се приспаднат разходите по 
производството,   вкл.   и   амортизациите.     На   практика 
облагането се осъществява  чрез  приспадането на  “данък  от 
данък”,   т.е.   всеки   данъкоплатец   внася   в   бюджета   само 
разликата между сумата на данъка,   калкулиран в цените на 
покупките и услугите, които продава ( данъкът, който фигурира 
във фактурите за продажби ) и сумата на данъка, включен в 
цените   на   закупените   за   производството   машини,   суровини, 
енергия.  

Този начин на облагане води до същия резултат, както и 

прякото   облагане   на   добавената   стойност,   но   прави   данъка 
едновременно:

•

по-ефикасен,   тъй   като   се   събира   за   всяка 
операция, създаваща добавена стойност;

•

по-неутрален поради това, че като единствен данък 
неговата   сума   остава   независима   от   броя   на 
операциите ( продължителността на икономическия 

8

оборот   ),   през   които   е   минало   създаването   на 
продукта или услугата.

По настоящем ДДС се прилага в почти всички европейски 

държави.   В   отделните   страни   данъкът   носи   различни 
наименования, но в същността си той е един и същ. А това 
означава, че с ДДС се облага новосъздадената стойност на 
сделките със стоки и услуги. ДДС се калкулира в цените на 
стоките и услугите и се плаща от следващия на всяка фаза по 
пътя между производителя, търговеца на едро, търговеца на 
дребно и    се  стигне  до крайния  потребител, който  се  явява 
реалният   носител   на   данъка,   заплащайки   го   косвено   чрез 
цената.

През   октомври   1993   г.     тридесет   и   шестото   Народно 

събрание   прие   Закон   за   данък   върху   добавената   стойност 
(ЗДДС) и Правилник за прилагане на Закона за ДДС, като се 
посочваше   ,че   влизат   в   сила   от   01.04.   1994   г.   След 
многократни   поправки   и   редакции,тези   нормативни   актове 
бяха   заменени   от   нови   в   началото   на   1999   г.   ,по   които   се 
работи и до днес.

ДДС   е   възприет   и   от   много   държави,   не   членки   на 

Европейския съюз, в това число и България, считано от 01. 04. 
1994 г. ДДС заменя стария ДО

1

.

  Предимствата   на   ДДС   като   вид   данък   върху   оборота 

произтичат   от   основните  му   характеристики   -  различна 
облагаема   основа,   по-широк   обхват   на   облагане  с   ДДС,   в 
сравнение   с   ДО   и   многофазното   облагане   с   ДДС   пред 
еднофазното   отлагане   с   ДО,   без   да   е   налице   кумулативен 
ефект. 

Прилагането   на   ДДС   гарантира   еднократност   на 

облагането,   ритмично   плащане   на   данъка   на   всяка   фаза   от 

1

 ДВ, бр. 90/ 1993г.

9

възпроизводителния   процес   по   пътя   на   движение   на   стоката 
между   производител   и   крайния   потребител.   Данъчното 
облагане   по   реда   на   този   закон   се   проявява   с   еднакво 
отношение   към   всички   лица   в   етапите   на   производство   и 
разпределение,   пропорционалността   на   дължимата   сума 
спрямо   добавената   стойност   и   липсата   на   натрупване   и 
единната данъчна ставка. 

Съществуват две системи на облагане с ДО (ДДС): 



еднофазна (едностепенна) система – при нея 

независимо   колко   оборота   ще   извърши   стоката,   тя   се 
облага само веднъж или само за един от оборотите й.



многофазна   (многостепенна)   система   –   тя   е 

по-стара и вече почти не се прилага. При нея данъкът се 
събира   на   всяка   фаза   на   стопанския   оборот,   т.   е. 
получава   се   натрупване   (кумулиране)   на   данък   върху 
данък и колкото по-дълга е веригата, толкова по-голям 
ще бъде данъка. 

Нормативна уредба на прилагането на ДДС

Основните   закони,   уреждащи   приложението   на   ДДС   в 

практиката на стопанските субекти е Закона за данък добавена 
стойност   (ЗДДС)   и   Правилника   за   прилагане   на   закона   за 
данък   добавена   стойност   (ППЗДДС).   От   създаването   си   до 
сега   този   закон   е   претърпял   множество   промени,   целящи 
доближаването   му   до   практиката   на   развитите   страни. 
Последната промяна е факт от м. Април 2002г. и се основава 
главно на определянето на условията за създаване и ползване 
на ДДС-сметка и съкращаване на срока за възстановяване на 
дължимият данъчен кредит на субектите. Във връзка с това е 
направена   промяна   и   на   ППЗДДС,   с   цел   определяне   на 

10

процедурите   и   правилата   за   откриване   и   водене   на   ДДС-
сметка.

В   нормативната   уредба   е   определено,   че   данък   върху 

добавената стойност, се дължи за всяка доставка на стоки или 
на услуги с място на изпълнение на територията на страната и 
извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, 
извършен   от   данъчнозадължено   лице,   както   и   при   внос   на 
стоки,   освен   когато   този   закон   предвижда   друго.   Важно 
значение за приложението на закона има и определянето на 
териториалният обхват на действие на неговите разпоредби. 
Разпоредбите   на   този   закон   се   прилагат   на   територията   на 
страната, която за целите на този закон включва географската 
територия   на   Република   България,   континенталния   шелф   и 
изключителната   икономическа   зона,   с   изключение   на 
свободните зони, свободните складове и търговските обекти, 
лицензирани за валутна търговия.

Определени в ЗДДС са   данъчно задължените лица по 

този закон. Това са всички лица, които извършват “независима 
икономическа дейност независимо от целите и резултатите от 
нея”.   За   независима   икономическа   дейност   законът   счита 
“всяка   дейност,   извършвана   редовно   или   по   занятие, 
включително   интелектуална   дейност,   упражнявана   като 
свободна   професия”.   Такава   е   дейността,   свързана   с 
производството,   търговията,   селското   стопанство, 
предоставянето   на   услуги,   извличането   на   суровини, 
извършване   на   подготвителни   и   спомагателни   работи, 
осъществявани за използване и консумация от потребителите. 
Както   и   използването   на   материална   и   нематериална 
собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен 
характер. 

11

“Доставка” според закона представлява прехвърляне на 

правото на собственост или на други вещни права върху стока, 
или   извършване   на   услуга,   когато   прехвърлянето   или 
извършването става срещу насрещна престация, на основания 
вече сключена сделка или с цел такава да се сключи, т. е. то 
има възмезден характер. 

Чл.   8  и  10   ЗДДС  визират   случаи,  които   са  приравнени 

към   доставка   на   стока   или   на   услуга   и   счита,   че 
безвъзмездното   прехвърляне   на   стока   или   извършване   на 
услуга   също   са   доставки.   За   стока,   законът   счита   всяка 
движима   и   недвижима   вещ   с   изключение   на   парите   в 
обръщение като законно платежно средство - следователно в 
това   понятие   е   включено   освен   материалните   запаси, 
дълготрайните активи и парите, които не са в обръщение като 
платежно средство. 

В обхвата на понятието “стока” попадат и електрическата 

енергия, газът, водата и топлинната енергия (чл. 7, ал. 2). По 
смисъла   на   закона   под   “услуга”   се   счита   всичко,   което   има 
стойност   и   не   е   стока   или   пари   в   обръщение   като   законно 
платежно средство (чл. 9). Внос на стоки по смисъла на закона 
има тогава, когато се въвеждат на митническата територия на 
страната   или   от   територията   на   свободна   безмитна   зона, 
свободен   склад   или   търговски   обект   на   територията   на 
страната и дължи данък с изключение на случаите, когато има 
доказателство за друго. За износ на стоки се счита доставка на 
стоките   от   територията   на   страната   до   място   извън 
територията   на   страната.   Като   задължително   превоза   на 
стоките  от  страната  до мястото  на  доставката  трябва  да  се 
извършва   от   доставчика   или   от   негово   име   и   доставчика 
прехвърля   собствеността   или   други   вещни   права   върху 
изнасяните стоки на получателя.  

12

Данъкът   става   изискуем   за   облагаемите   доставки   и 

възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на 
датата   на   възникване   на   данъчното   събитие.   Като   данъчно 
събитие е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7, 
извършени от данъчно задължени по закона лица и с място на 
изпълнение на територията на страната, вносът по смисъла на 
чл. 11 и износът по смисъла на чл. 14. 

Основните елементи на ДДС се определят на базата на 

специфичната му характеристика. Като такива са приети:

•

предмет на данъка - онова, към което е насочено 
данъчното облагане 

•

субект   на   данъка   -   физическо   или   юридическо 
лице, което формално е длъжно да внесе данъка в 
бюджета,   но   не   винаги   платеца   е   фактическия 
носител на данъка.

•

данъчен   носител   -   физическо   или   юридическо 
лице,   което   действително   понася   данъчното 
задължение, независимо дали е или не е   субект 
(платец) на данъка .

•

данъчна основа - броят на облагаемите единици, 
върху които се изчислява данъчното задължение.

•

данъчен размер - данъкът, с който се облага една 
облагаема   данъчна   единица.   Установява   се   като 
абсолютна сума, процент или промил.

•

данъчно   задължение   -   произведение   между 
данъчната основа и данъчния размер.

13

•

данъчна тарифа - съдържа почти всички изброени 
елементи и служи за улесняване на техническото 
изчисляване на задължението.

Последните   изменения   на   ЗДДС   са   от   23.03.2002   г., 

публикуван в ДВ бр. 45 от 2002 г. и влизат в сила от 1.01.2002 
г.   В   тези   изменения   най-същественото   е   задължителното 
въвеждане   и   доброволно   използване   на   ДДС   сметката 
/описано по-подробно в т.4, І глава от дипломната работа/ и 
изменения и допълнение на ДДС в туризма. 

Измененията са в Глава двадесет и първа - Доставка на 

туристически   услуга   на   закона.   С   него   се   постигна 
изравняване   на   данъчното   облагане   на   различните 
туроператори   при   продажбата   в   чужбина   на   туристически 
пакет.

Туроператорът или туристическият агент има право да 

определя данъчната основа при облагането на тези доставки 
по   два   начина   -   като   прилага   специалната   схема   в   Глава 
двадесет   и   първа   на   закона   или   Глава   шеста   от   закона   за 
определяне   данъчна   основа   на   доставката   на   стока   или 
услуга.

Изменен е чл. 82с от правилника. В него е определена 

формулата, по която се изчислява данъкът, в случаите по чл. 
91 д, ал. 1 от закона, когато той е включен в цената на ту-
ристическия   пакет   при   продажбата   му   на   територията   на 
страната. 

Изменен   е   чл.   82ж   от   правилника.   В   него   е 

регламентирано   определянето   на   освободената   част   от 
доставката на общата туристическа услуга в случаите по чл. 
91з от закона. 

14

Нов   член   е   82з,   в   него   е   регламентиран   начинът   на 

отразяване   от   туроператора   или   туристическия   агент   на 
документите   в   дневника   за   покупки,   в   случаите   когато   за 
получените доставки те имат право на 65% данъчен кредит на 
основание   чл.   91д.   ал.   2   от   закона.   В   аналитичната 
информация   по   чл.   91,   ал.   2,   т.   2,   б.   „а"   от   правилника   се 
отразява частта от начисления данък, за която не възниква 
правото   на   данъчен   кредит   -   35%,   а   в   аналитичната 
информация по чл. 91, ал. 2, т. 2, б. „б" - пълният размер на 
данъчната основа по доставката и частта от данъка, който е с 
право на пълен данъчен кредит – 65%.

Нови   са   чл.   82и   и   чл.   82к.   Туроператорите   и 

туристическите   агенти   документират   извършените   от   тях 
доставки   на   общи   туристически   услуги,   включително 
получените   авансови   плащания   с   издаването   на   опростени 
фактури и известия към тези фактури (чл. 82и от правилника). 
Срокът   за   издаване   на   опростените   фактури   от 
регистрираното   лице   доставчик   е   до   5   дни   от   датата   на 
плащането   или   на   възникване   на   данъчното   събитие   за 
доставката. А за известия към опростени фактури - до 5 дни 
от   изменението   на   общата   сума,   която   туроператорът   или 
туристическият агент е получил или ще получи от клиента или 
третото лице за доставката.

Разпоредбите на чл. 91г - 91л от закона се прилагат към 

всички   доставки,  чието фактическо  изпълнение  е  започнало 
след   1.01.2002   г.,   като   регистрираните   по   закона   лица 
привеждат   дейността   си   в   съответствие   с   това   по   ред, 
определен   с   правилника   за   прилагане   на   закона   (§   13в   от 
Преходни и заключителни разпоредби на ЗДДС).

Тъй като промяната на закона влиза в сила със задна 

15