Твърдите битови отпадъци са единият поток, който се отделя от жизнената дейност
на хората. Другият поток се насочва към канализационните системи на населените
места. Чрез тях с помощта на големи количества вода се отделят главно човешките
екскременти и други отпадъци. Човешките екскременти са богати на хранителни
вещества и органични съединения. Установено е, че съдържанието на хранителни
вещества в тях съставлява 8-10 % от това, което се съдържа в химическите торове.
Целеобразно е пречистването на човешките екскременти и използването им като
органичен тор, а пречистените води- за напояванена земеделски площи.
Замърсените канализационни води се насочват към пречиствателните станции
на населените места.
Пречистването на замърсените води се извършва на две степени.
Първата пречиствателна степен е механична, а втората – биологична. Преди
постъпването им в пречиствателните станции от повърхността на отпадъчните води
се отделят мастни мазни съединения.След това водите попадат в първата
пречиствателна степен. Прецеждат се през решетки или сита и по механичен начин
се отстраняват грубите твърди съставки.Пясъсокоуловителят представлява
утаително съоръжение, в което се отлагат по – едрите суспендирани частици с
големина на зърната над 0,2мм. След това водите се вкарват в центъра на кръгъл
басейн, движат се радиално към краищата и изтичат през ръбовете. По- финните
частици се утаяват. Отложената утайка се избутва механично към средата на
басейна и се изсмуква. След механичното очистване водите постъпват в биобасейн.
Той заедно с вторичния утаител представляват втората пречиствателна степен.
Биологичното пречистване се извършва с помощта на аеробни микроорганизми,
които използват органичните съединения и кислорода от въздуха за растеж и
размножаване и по този начин се синтезира нова биомаса. Вредните вещества
трябва да се разградят за времето на пребиваване в биобасейна. За целта е
необходима висока концентрация на биомаса, съответно на микроорганизмите да
се осигурява интензивен приток на кислород. Биологичното печистване на
замърсени води се реализира в биобасейна по два метода: метод с прикрепена
биомаса, базиращ се на неподвижни микроорганизми (биологична ципа), и метод
със суспендирана биомаса (активна утайка), основаващ се на свободно плаващи в
разтвора бактериални колонии (флокули).
При метода с прикрепена биомаса (биологична ципа) басейнът се запълва с
инертен , силно порьозен материал като шлака от лава, твърд кокс или изкуствени
вещества. Те притежават голяма вътрешна повърхност, върху която
микроорганизмите се захващат неподвижно, и по тоз начин се реализира голяма
площ в малка единица обем. Замърсената вода се стича отгоре върху кухите тема и
струи в тънък слой върху запълващия материал, който служи като площ за растежа
на биомасата. Необходимият кислород за микроорганизмите се доставя от въздуха
в междинни пространства на запълващия материал. Водата се очиства от органични
примеси и боимасата нараства. С течение на времето върху инертния материал се
образува плътен налеп от биомаса – т.нар. биологична ципа. Когато дебелината на
биоципата се увеличи, във вътрешните слоеве се появява недостиг на кислород и
Предмет: | Изобр. изкуство |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 171 |
Брой символи: | 1089 |