Хамлет – трагедията на разочарования ренесансов човек”
                                           (литературно интерпретативно съчинение)
     В трагедията „Хамлет” Шекспир умело показва дисхармонията в обществото на 
Елсинор, несъответствието между идеалите и реалността на ренесансовия човек. Битката 
между истината и привидността, любовта и предателството, приятелството и измяната се 
разгръща в цялата си сила. В основата на трагедията е колебанието на Хамлет, 
произлизащо от съмненията му на хуманист и невъзможността да отмъсти на краля за 
убийството на баща си.
     Чрез характера и личността на Хамлет, Шекспир обобщава проблемите на ренесансовия 
човек. Трагизмът на Хамлет се поражда най-вече от жестокия сблъсък между ренесансовия 
идеал, чийто носител е той и действителността в Елсинор, където животът тече по 
средновековните норми. Хамлет е разочарован от света на Елсинор,  от майка си и от 
неговата любима Офелия, от Розенкранц и Гилденщерн. 
         Хамлет определя света на Елсинор като запусната градина, свят който не може да 
роди нищо добро, ценно. Животът там е изпълнен със лъжа, лицемерие, подлост, 
предателство. За него всеки в замъка Елсинор е надянал маска, никой не показва 
истинската си същност. Пример за това е Клавдий - той „може да се усмихва, усмихва и 
пак да е злодей” Крие се зад паравана на честен владетел, загрижен за Дания, а всъщност е 
братоубиец и подлец. Хамлет се чувства самотен и предаден сред този маскарад. Именно 
поради тази причина на него също му се налага да надене маска – тази на лудостта. Това е 
единственият му шанс да оцелее физически и да се измъкне безнаказано от ситуацийте, в 
които попада. 
       „Да бъдеш или не”.Хамлет си поставя въпроса дали да се опълчиш, да се бориш с 
неправдите, пороците, деградацията, и да защитаваш целите си, или мълчаливо да понасяш 
несправедливостите. Дилемата е по-скоро в това да бъдеш, но как. Дали да запазиш 
ценностите, които са ти останали или да се научиш да търпиш: „потъпкването на законите, 
безочието на властта, онуй презрение, което поучава смиреното достойнство във награда. 
Хамлет избира дълга си на средновековен принц – възмездие, отмъщение. Както 
физическо, така и душевно.  
     Хамлет обвинява майка си в слабост и безчестие. Тя е вярна на баща му, а само месец 
след смъртта му се жени за новия крал - убиец. Кралицата се превръща в най-голямото 
разочарование на Хамлет, защото като неин син той носи в сърцето си нея като 
олицетворение на идеала за нравственост и любов. С падението и умира част от самия 
него, той вече не вярва в една от ценностите- жената, майката. „О слабост, твойто име е 
жена!” Идеалът на хуманиста загива с тази въздишка. Хамлет отблъсква и Офелия, защото 
впредвид обстоятелствата няма място за нежни чувства. Посочва и пътя за спасение – 
манастира. Хамлет е груб с любимата си, но не желае да и причини зло. Нейната съдба е 
по-трагична дори от тази на Хамлет. Защото той, който има възможност да действа и вече 
има представа за обществото и събитията, Офелия, възпитана по средновековните 
принципи и нравственост, не е в състояние да достигне сама до истината. 
      Трагичното разочарование на Хамлет, произтича и от предателството на приятелите от 
детинство Розенкранц и Гилденщерн. Те играят ролята на посредници. Предишните верни 
другари на Хамлет са се превърнали в негови врагове, които без милост и без свян 
позволяват и помагат на Клавдий да го изпрати на сигурна смърт. Хамлет обаче, под 
маската си на луд не е глупак. Той не вярва, че Розенкранц и Гилденщерн са искрени, 
защото искренността е откровенност на сърцето, която се среща у малцина.Лицемерието