Съдържание – какво става във всяка глава накратко...

Част първа

:

1. Гост

: Описание на навиците на едно чорбаджийско семейство – това 

на чорбаджи Марко. Той е благ човек, макар и неучен, той е мъдър. 
Възпитава децата си много правилно на принципа да не им забранява 
нищо, за да не го искат по силно като пораснат. Много религиозен е. 
Освен това сам останал неук, се радва на всички, които обичат да учат и 
ги подпомага както може. От разговорите се разбира, че в момента е 
сравнително добър живота в града. Последното лошо събитие е, че 
турчин публично обезглавява невинно дете. Създава се паника от 
някакъв шум. Марко отива да види и вижда сина на приятеля му дядо 
Манол, който се казва Иванчо и е бил на заточение в Диарбекир, където 
пращат най-големите престъпници срещу турското царство. Марко се 
връща да успокои домашните, че няма никой и тогава идват турци. По 
тази причина, Иванчо бяга. 

2. Бурята

: Бяга из улиците. Гонят го турци и той успява да им избяга 

като само дрехата му остава в единия. Стига до края на града и се 
скрива в една воденица. В нея са воденичаря и дъщеря му Марийка. 
Идват някакви турци, единият е Емекиз Пехливан, който безчинства из 
града (който убива детето). От арогантното му поведение става ясно, че 
иска да изнасили момичето, което спи. Когато българинът му се 
противопоставя, той го заплашва. Воденичарят вижда, че няма спасение 
и тогава Иванчо Кралича ги напада и заедно с воденичаря ги убиват 
един след друг. Погребват ги и хвърлят пребитата им хрътка някъде 
наблизо. Тръгват към Манастира. 

3. Манастира

: Отиват там при дякона Викентий, който е щастлив да 

помогне и дава една стаичка на Иванчо. Вижда се как по това време 
много хора се въодушевяват от тези, които се изправят срещу турците и 
с радост ги слушат и им помагат. През нощта Иванчо се стряска от 
някаква фигура, която после се оказва просто Мунчо, обитател на 
манастира с умствено заболяване. Вечерта той е видял погребението на 
турците. Оттогава той изпитва страхопочитание към Иванчо и му вика 
Русиаааан и показва разни знаци като го вижда. 

4. Пак у Маркови

: Описва се къщата му. Сравнително богаташка, 

традиционна и особено са описани иконите и всички признаци, че това е 
християнска, българска къща. Разказва се как турците са тръгнали 
миналата вечер. Идват и Иванчо Йотата (съсед) и доктор Соколов. 
Говорят за това, че се подготвя въстание и се остава с впечатлението, че 
това е доста разисквана тема навсякъде напоследък. 

5. Продължение от нощта

: Викат доктор Соколов на конака, защото 

неговата връхна дреха е останала в един от турците, когато са гонили 
вечерта Иванчо. Той обяснява, че я е дал на някакъв скитник, който бил 
с окъсани дрехи, което си е и истината, на Иванчо го е дал пред вратата 

на Марко. Само че той не може да каже поради лични причини къде е 
бил вечерта в 3, тоест по времето когато са гонели бунтовника. Затова и 
го обвиняват, че е бил той и че е стрелял по един турчин и ще го карат 
за К (което е някакво много странно място където постоянно заплашват, 
че ще водят разни хора...ама само К му викат аз така и не разбрах какво 
е това). А то турчина са го простреляли останалите турци случайно... и 
така ситуацията изглежда безизходна. 

6. Писмото

: В едно кафене Марко говори с онбашията (човек от 

турската власт в града). Не може така да помогне на доктора. За 
доказателство, че се занимава с нещо против турското царство във 
връхната дреха е намерено писмо и много бунтовнически документи, 
които го компрометират. Когато излиза онбашията ги забравя, но никой 
не се възползва от случая да унищожи доказателството; Марко им казва 
да го занесат на онбашията. Случая с доктора е много коментиран от 
всички – водещата новина на деня. 

7. Геройство

: Сега пък ни представят обстановката в манастира – 

делнична. Всеки си върши, това което винаги си прави... Казват на 
Иванчо, че Соколов заради него е бил арестуван. Той естествено е 
потресен, че е виновен за това и веднага решава, че трябва да отиде да 
се предаде. Само така може да спаси доктора. Викентий е потресен от 
героичността и жертвоговността. 

8. У чорбаджи Юрдана

: Това пък е друго богаташко семейство, което 

обаче е от ония гадните чорбаджии сдушили се с турците (е не всичките 
де, но самия Юрдан особено!). Те естествено злорадстват, че е заловен 
бунтовнически настроения доктор. В това време какво да ги радва освен 
нещастието на другите... Плюят всички, които говорят за въстание, 
защото не можели да разберат какво толкова не им харесва на сегашното 
положение. Мислят, че подготовки за бунт само ще го влошат, защото ще 
разярят турците. Има някаква истина в това де, но очевидно е, че ние не 
се съгласяваме с това мнение! Между другото влюбената в доктора 
дъщеря на Юрдан Лалка много страда от тези думи но изведнъж вижда 
Соколов през прозореца да се прибира свободен, той и маха и тя 
щастлива съобщава на нещастното вече семейство, че той е свободен. 

9. Разяснения

: Доктор Соколов бил пуснат, защото като извадили 

вестниците и писмата, които били единственото доказателство, че се 
занимава с бунтовнически дейности, те си били нормални мирни 
вестници. Това станало защото чорбаджи Марко всъщност като видял че 
онбашията забравил писмото, той го взел у тях и подменил нещата в 
плика. Хитроо!! А пък Бойчо Огнянов (което е новото име което измислят 
на Иванчо, за да не разбере никой, че е избягал затворник от 
Диарбекир) искал да се предаде и вървял натам. Обаче срещнал 
свободния вече доктор и като му казал какво прави, доктора се трогнал и 
оттам тръгва огромното приятелство между Огнянов и Соколов. 

10. Женският метох

: Докато мъжкия манастир е с малко жители, 

женския е мястото откъдето тръгват всички клюки и сплетни в Бяла 
Черква (както btw се казва града, по късно наречен Сопот). Голямата 
сплетница е Хаджи Ровоама, страшно злоблива бабичка и както можем да 
се сетим, сестра на Юрдааан... Тя естествено на момента измисля 
историята на новодошлия в града Бойчо Огнянов, чуди се като какъв да 
го определи. Нейна слугиня е хубавото момиче Рада, по която Стефчов 
(един друг гадняр и приятел на турците) си пада. Той и прави 
неприлични намеци и на Рада това ама хич не и харесва. 

11. Радини вълнения

: (а.к.а главата!!! Много важно; ако ще четете 

нещо от тази книга прочетете нея и ) Годишният изпит в училището. 
Всички много се радват на

ϑ

последните 2  учениците. Вижда се радостта 

от това, че младите учат за разлика от родителите, които са нямали 
възможност. Идва ред да ги питат нещо по история и Стефчов задава 
въпроса, но много завъртяно и момиченцето нищо не разбира. Викат 
няколко и никоe не може и настроението става много неприятно. Излиза 
Бойчо и задава въпроса по лесен начин така че детето отговаря. Така той 
става симпатичен на всички майки и добри хора и Рада се влюбва в него. 
След това има само едно объркване с едно дете, което най-невинно 
казва, че Русия ще освободи България. 

12. Бойчо Огнянов

: Той вече намира мястото си в града под новото 

име. Също става учител. Среща се с Рада, но се чувства виновен, че я 
прави част от опасния си живот. Решава да и признае, че е апостол и че 
готви въстание. Тя не се ядосва, а му прощава и си го обича. 

13. Брошурата

: Някаква намерена от Соколов бунтовническа брошура. 

Той, Бойчо и Рада я четат с ентусиазъм. По това време всички се 
ентусиазират от подобни прокламации за освобождение. Рада пък 
получава любовно писмо от колега на Бойчо – Мердевенджиев. Тримата 
му се смеят а доктора пише уж от името на Рада на Мердевенджиев. 
Уговаря им среща, а вместо Рада на мястото е мечката Клеопатра, която 
е домашен любимец на Соколов. 

14. Силистра-Йолу

: Това е място близо до града, където хората се 

събират, за да се веселят. И сега има такова събиране. Вижда се още по 
ясно приповдигнатото настроение покрай говоренето за това, че турската 
сила отслабва и че има шанс да се освободи България. Четат се 
прокламации. 

15. Неочаквана среща

: В воденицата където Бойчо убива турците той 

се среща с един негов приятел също бунтовник Муратлийски. Те си 
разказват патилата си дотук. 

16. Гробът говори

: С игумен Натанаил се разхождат около воденицата. 

Там срещат онбашията, който е на лов. Изведнъж виждат хрътката на 
убития Емекиз Пехливан, че се върти около мястото. Тя като вижда 
Бойчо почва да го лае и тича срещу него. Онбашията се чуди на това 
поведение и Бойчо е доста нервен да не бъде разкрит. Той лъже, че бил 
замерил кучето с камък и затова го мразело. Онбашията решава да си 

мълчи въпреки че е подозрителен. 

17. Представлението

: В Бяла Черква подготвят драмата 

“Многострадална Геновева”. Освен актьорите и цялото село участва, като 
помага с декора и костюмите. Всички знаят наизуст какво се случва, но 
са много ентусиазирани, това е страхотно забавление за града. То повече 
прилича на комедия, защото е доста нескопосано, но определено 
направено с желание. Бойчо играе главната добра мъжка роля и печели 
симпатии. Той играе граф и оттогава така му викат. Поканен е и беят. На 
него му превежда един много добър разказвач. Когато на края всички 
почват да пеят бунтовнически песни, той му превежда, че това уж е 
любовна песен и беят не разбира причината за ентусиазма на публиката. 
Той неправилно разбрал, че Бойчо играе консул и оттогава така му вика. 

18. В Ганковото кафене

: Навсякъде хората са жадни за вести, защото 

по това време Херцеговина води битки с турците. Всички се радват, че 
въпреки че са шепа народ, те имат успехи. Радват се на всяка загуба на 
турците, а като прочетат вест за тяхна победа не вярват. Така се 
самозалъгват, надъхват се и си вярват, че ако те се вдигнат на бунт 
трябва да имат много по голям успех от този на Херцеговина. 

19. Отзиви

: Другото много коментирано събитие в кафето е 

представлението. Ентусиазмът не е стихнал и всички са много доволни 
особено от графа. Само Стефчов се заяжда, че не била добра играта на 
Бойчо. Двамата открито се карат в кафето и на излизане Стефчов е 
много ядосан. Той подозира Бойчо, че е бил гоненият бунтовник от 
първите глави (което си е истината). Освен това е проучил, че откъдето 
казва че идва няма хора с фамилията Огнянови. Той е решен да го 
съсипе. 

20. Безпокойства

: Ще женят Стефчов за дъщерята на Юрдан Лалка, 

която, както знаем, е любимата на Соколов. Той досега не му е пукало 
толкова много за нея, но след като му я взимат, разбира се, повече се 
влюбва. Повече и намразва Стефчов. Освен това Бойчо вижда съобщение 
в един вестник, че се търси Иван Кралича, избягал затворник от 
Диарбекир. Това е вестника на Мердевенджиев и той пребледнява пред 
него. Пита го дали го е чел и той казва не, също и не забелязва 
очевидното притеснение на Бойчо. Бойчо унищожава броя, вярвайки, че 
никой не го е видял. За щастие такъв вестник само един се получава в 
Бяла Черква. 

21. Козните

: Мердевенджиев е при Стефчов и става ясно, че вечерта 

само се е правил, че не забелязва реакцията на Бойчо. Това било 
нагласено, за да се разкрие той. Стефчов е много доволен от 
доказателството за предположението си. 

22. На гости у поп Ставря

: Соколов и Огнянов вървят натам. По пътя 

гонят някакъв странен човек, който им бяга, защото си мислят, че 
сигурно е човек на Стефчов. У поп Ставря коментират съседското момиче 
Милка Тодоричина. Тя била с прекалено много момчета, но така и си