Въведение 

Законът   за   защита   на   конкуренцията   дава   правната   основа   за

държавна защита на конкуренцията и условията за свободна конкуренция на

пазарните обекти, функциониращи на пазара в България. Чрез Закона се
установява   защита   на   пазарните   контрагенти   „срещу   споразумения,

решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо
положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да

доведат   до   предотвратяване,   ограничаване   или   нарушаване   на
конкуренцията в страната…“ (чл. 1, ал. 1 ЗЗК)

В  

Глава   четиринадесета   от   Закона   „Санкции“,  

е   записано,   че

Комисията за защита на конкуренцията е главният правоприлагащ орган.

Именно тя, определя размера на санкциите и глобите, както и условията,
при които може да има освобождаване от санкции или тяхното редуциране.

Обстоятелствата, при които се налагат  имуществени санкции, както

и   техният   размер   са   правно   регламентирани   от   чл.   100,   ал.   1   ­   7   ЗЗК.

Имуществените санкции представляват част от общия оборот за предходна
финансова година на санкционираното юридическо лице. „При определяне

размера   на   имуществената   санкция   се   вземат   предвид   тежестта   и
продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите

вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от
комисията в съответствие с приета от нея методика“ (чл. 100, ал. 2 ЗЗК)

Чл.   101,   ал.   1   постановява,   че   КЗК   по   изрично   искане   от   страна

организацията   (по   чл.   38,   ал.   1,   т.   4   ЗКК)   може   да   го   освободи   от

имуществена санкция, санкция, наложена по чл. 15 ЗЗК по обвинения за
участие   в   картел,   само,   ако   обвиняемият   предостави   преди   другите

участници в картела, доказателство въз основа на което комисията може да