УНИВЕРСИТЕТ ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

ГР. БУРГАС

КУРСОВА РАБОТА

 Приобщаващо Образование

НА ТЕМА: Стратегии за приобщаващо образование за дете СОП

            ИЗГОТВИЛ:                                   ПРОВЕРИЛ: Доц. Д-р. 
                                                                       СДК НУП

Декември 2017г.

Знаем ли какво е приобщаващо образование и защо то е толкова важно? С 

какво  помага на децата със СОП и обществото ни като цяло?

Не всички деца, които се раждат имат шанса да са здрави физически и 

ментално, но всяко дете на тази земя има правото, независимо от своите 

увреждания да получи необходимите грижи, образование и среда за 

достоен живот. За да се задоволи тази потребност на децата с увреждания и 

техните семейства преди повече от четиридесет години в развитите страни 

от Европа се повдига темата за нуждата от една нова образователна 

политика на обучението на децата със специални педагогически нужди. 

Този тип обучение е въведено още в началото на миналия век. В държавите 

членки на Европейския съюз има собствена система на интеграция, която 

отчита националната специфика. Появата и развитието на интегрираното – 

приобщаващото обучение, визира една основна промяна в съвременното 

обучение на деца със специални педагогически нужди и това диктува един 

преход от специални училища към интеграция в масови училища. В 

България до скоро не се говори за приобщаващо образование, а за 

интегрирано обучение. Двата термина се възприемат и използват като 

взаимозаменяеми, но в действителност тези две понятия са натоварени с 

различно значение.

Интегрираното обучение се съсредоточава върху възможността децата 

със специални образователни потребности да посещават масовите 

училища, т. е. фокусът е върху посещаемостта. Приобщаващото 

образование отива отвъд чисто пространственото смесване на децата и 

поставя акцент върху достъпа до качествено образование, т. е. върху това 

децата със специални образователни потребности да развият максимално 

капацитета си да учат и да се образоват заедно с връстниците си. Докато 

при интегрираното обучение очакванията са децата да се променят и да 

отговорят на определените от общообразователната система стандарти, 

приобщаващото образование се стреми към промяна в самата система, така 

че тя да е способна да отговори адекватно на разнообразието от ученици с 

различни нужди. Така приобщаващото образование включва достъпност на 

общообразователните училища не само като физическа възможност за

присъствие в училището на децата, но и като достъпност и адекватност 

на учебната програма и съдържание, на преподаването на учебния 

материал.

Интегрираното обучение е съвмествно обучение на деца със СОП и 

техните връстници чрез квалифицирани специалисти – ресурсен учител, 

логопед, психолог. Критерият за интегрираното образование е детето със 

СОП да прекарва поне 50% от времето си с другите деца от масовото 

училище, именно тогава говорим за интеграция в чистия смисъл на думата. 

Тук основна е отговорността на масовия учител.

Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа 

на индивидуалността на всяко дете. Разнообразието на всички деца чрез 

активиране и включване на ресурси за премахване на пречките към ученето 

и създаване на възможност за развитие, и участие на децата във всички 

аспекти на живота. Разбира се, че тези процеси биват съпътсвани от редица 

проблеми.

В някои училища учителите негласно отказват да се занимават с децата 

със специални образователни потребности и предоставят грижата за 

образованието им изцяло на ресурсните учители. Впоследствие децата с 

увреждания се оказват отново сегрегирани, тъй като попадат в обща група 

под грижата на един или двама ресурсни учители и само на думи и по 

дневник се водят „интегрирани” сред връстниците си в различни класове. 

Това обособяване на всички деца с увреждания в една група пречи на 

образованието, тъй като ресурсните учители не успяват да работят с всяко 

дете поотделно, а часовете преминават във въдворяване на ред. Освен това 

децата с увреждания се чувстват различни, а и останалите деца ги 

възприемат като такива.

Най-доброта добра практика  може да  е ресурсните учители да присъстват 

в часовете и да помагат на децата със СОП на място, като при нужда ги 

извеждат от часа. В същото време учебната програма е така разработена, че 

часовете за индивидуално обучение на различните деца не съвпадат и 

ресурсният учител работи самостоятелно с всяко дете. Това използване на 

ресурсните учители е изключително благотворно, защото максимално 

заличава различията. В един такъв клас всички деца гледат на ресурсните 

учители като на „помощници на всички”, а децата с увреждания се 

обучават в час заедно с връстниците си.

За да бъде приложена тази практика обаче, трябва във всяко училище да 

има необходимия брой ресурсни учители. За съжаление повечето училища 

изпитват недостиг на такива специалисти, тъй като процедурата за 

осигуряването им все още е твърде сложна. Освен това изискването един 

ресурсен учител да работи поне с пет деца със специфични образователни 

потребности е пречка пред присъствието на ресурсните учители в час, 

особено когато децата са в различни паралелки.

Практиката показва, че умението на общообразователните учители да 

работят с децата с увреждания помага на учебния процес. Организират се 

немалко обучения, в които ръководният и преподавателският персонал се 

запознават с принципите и методологията на прилагане на „Индекс за 

приобщаване – развиване на ученето и участието в училищата”

i

. Индексът 

за приобщаване е британска методика за въвеждане на приобщаващо 

образование в общообразователните училища. Наблюденията  сочат, че 

учителите придобиват увереност в работата с деца с увреждания и успяват 

да овладеят умения за задържане на интереса им и за насърчаване 

участието на децата със специални образователни потребности в учебния 

процес. Изхождайки от опита , смятаме, че подобряването на 

квалификацията за работа с деца със специфични образователни 

потребности на учителите в общообразователните училища е добра 

практика, в която трябва да се инвестира.

Други фактори, които подпомагат всички деца да се чувстват добре в 

училище, са:

-

осигуряване на нужните технически помощни средства;

-

адаптиране на учебните програми и учебниците;

-

създаване на условия за индивидуализиране на учебния процес;