Към вечния мир

Секция първа 

-

съдържа прелиминарните членове към вечния мир на държавите;

•

„

Никой мирен договор не бива да важи за такъв, ако в тайна уговорка  

съдържа възможност за бъдеща война

”. Авторът отбелязва, че такъв мир 

всъщност не е мир, а просто примирие, поради изтощеност от войната на двете 
страни, съдържащо мълчаливата резерва за стари претенции, които след време 
ще бъдат предявени и временният мир ще приключи. Това Кант нарича 
йезуитска казуистика, която е под достойнството на управника.

•

“

Никоя самостоятелна държава не бива да бъде придобита от друга чрез  

наследяване, размяна, покупка или дарение

”. 

Държавата не е имущество, а 

общество от хора. Идеята „да се присади като калем към друга” противоречи на 
идеята за първоначалния договор, даващо и право над народа. Встъпвайки в 
брак, държавите се стремят към могъщество без изразходване на сили, а 
даването на наемни войски не срещу общ враг е употребяване на поданиците 
като вещи.

•

“Постоянните армии трябва с течение на времето напълно да изчезнат”.  

Това е така, защото докато съществуват те, съществува и постоянната заплаха от 
война. Наличието им е предпоставка за завоевателни войни, те самите се 
използват като оръдия в ръката на държавата. Държавата трябва да провежда 
доброволни военни упражнения за гражданите с цел защита, а не нападение. 
Трупането на пари от една държава също би довело до война, тъй като би се 
възприело като заплаха от другите. Три сили, три оръдия за война – войска, 
съюзи и пари.

•

„Не бива да се правят държавни дългове във връзка с външни държавни  

спорове”

. Една кредитна система на растящи до безкрайност дългове – фонд за 

водене на война, надминаващ фондовете на всички други държави, взети заедно. 
Тази лекота  да се води война е голяма пречка към вечния мир и би трябвало да 
се забрани, защото може да завлече и други държави, ето защо другите държави 
са в правото си да се съюзяват срещу такава държава и домогванията й.

•

“Никоя държава не бива да се вмесва насилствено в устройството и 

управлението на друга държава”.

 Всяка държава (народ) има права, които не 

бива да бъдат накърнявани от външни сили,безразборното вмешателството би 
направило несигурна  автономията на всички държави.

•

„ Никоя държава не бива да си позволява във война с друга такива враждебни  

действия, които трябва да направят невъзможно взаимното доверие в  
бъдещия мир: наемане на коварни убийци, отровители, нарушаване на  

1