Теми за държавен изпит по фонетика и морфология

Увод

М и н н о - Г е о л о ж к и У н и в е р с и т е т

“ С в . И в а н Р и л с к и ”

Г Е О Л О Г О П Р О У Ч В Е А Т Е Л Е Н Ф А К У Л Т Е Т

K У Р С О В А Р А Б О Т А

Тема: Геология на находището “Счупената планина”-

Кърджалийско

Изготвил:

Проверил:.......................

Специалност:

/доц. П.Петров/

фак.

София 2006г

Съдържание:

I. Увод…………………………………………………………………………4

II. Местоположение и общи сведения за района………………………...4

III. Геоложка характеристика на района………………………………...6

IV. Литология на находището…………………………………………......12

Геоложки строеж на находището……………………………….…..12

2. Качествена характеристика на полезните изкопаеми…………...14

V. Геологопроучвателни работи…………………………………………..16

VI. Списък на цитираната литература.......................................................19

Списък на фигурите в текста:

Фиг. 1. Реконструкция на Алпийската тектонска еволюция по Дабовски и др. 2002.

Фиг. 2. Реконструкция на Алпийската тектонска еволюция (за Олигоцена) по Дабовски и

др. 2002.

Фиг.

. Геоложка карта на част от Устренския ефузивен район (по Горанов и др., 1960 )

Фиг. 4. Схематичен разрез на перлитното находище “Счупената планина” (по

Yanev

1985)

Списък на таблиците в текста:

Таблица №

: Съдържание на главните компоненти (тегл. %) на представителни проби

от изследваните скали.

Таблица № 2: Структури на потребление на перлитовите производни в Република

България.

I. Увод

Като петрографска разновидност перлитите са известни от края на XVIII в., но като

полезно изкопаемо се разработват едва през 40-те години на нашия век. Тогава в САЩ

започва промишленото производство на набъбнал перлит. Към 1980 г. добивът на суров

перлит в света достига почти 2 млн. t, като по-големи производители са САЩ, СССР,

Гърция, Италия, Китай, Турция и Унгария.

Перлитното находище “Счупената планина” се намира до с. Воденичарско -

Кърджалийски окръг и заема част от Родопският планински масив със структури на

палеогенски понижения и седиментовулканогенни надстройки.

Разработва се от 1962 г. и е свързано с асфалтов път от гр. Джебел

(електрифицирано е). Организацията по добива се ръководи от НПК ”Родопи”-Кърджали.

Перлитът в него е открит от А. Горанов, В. Вутков и П. Петров (от ГИ при БАН)

през 1955 г. Геоложки проучвания са провеждани от Горанов и др.(1960),Недков (1966),

Корилова (1969), Божинов (1975-1982).

По-детайлно са проучени перлитните тела 2,3,3

и 9, а в предварителен

проучвателен стадий са 8,10 и 19.

Технологията на преработка включва натрошаване и фракциониране. Фракция с

размер 0.5 до 2 mm се подава на набъбване, а тази < 0.5 mm се употребява в стъкло добива.

Съотношението им е 1:1. Средната обемна маса на набъбналия перлит е от 100 до 180 kg/m

(за 78/79 е била 120 kg/m

). Един m

набъбнал перлит се получава от около 135 kg

фракциран перлит.

II. Местоположение и общи сведения за района

Находището “Счупената планина” се намира в Кърджалийски окръг, на около

седем км. Югозападно от гр. Джебел. То е разположено между с. Воденичарско, с.

Телчарка и височините: Беш-тепе(762 m) и Боф-тепе(693 m).

По-крупните, основни по значимост перлитови тела са разкрити на площ от около 2

кm. в ивица южно от с. Воденичарско.

Релефът на района е подчертано планински – част от Родопския планински масив.

Определя се като хълмист, остатъчен релеф с морфоструктури на Палеогенски понижения

и седиментно-вулканогенни надстройки. Абсолютните височини варират от 400 до 800 m.

(височинна система-Балтийска). Дълбок отпечатък върху релефа е наложи вулканизма,

височините са изградени от риолити. Те са напукани и при разрушаването им на места по

склоновете са образували мощни скални блокажи и сипеи (при с. Пловдино и др.). В

района има прояви на типични свлачищна морфология. При с. Воденичарско, Пловдино,

Лебед и др. са проявени циркусни свлачища. Самата местност “Счупената планина”

представлява едно голямо свлачище, формирало се вероятно преди около 80

-те

год.

Дължината му е около 1,5 кm., а пропадането от 30 до 60 m.

Фиг. 1. Реконструкция на Алпийската тектонска еволюция по Дабовски и др. 2002.

Фиг. 2. Реконструкция на Алпийската тектонска еволюция (за Олигоцена) по Дабовски и

др. 2002.

III. Геоложка характеристика на района

Районът на перлитните тела около с. Воденичарско се намират в западната част на

източните Родопи. Палеогенските понижения, западно от гр.Джебел, по-точно, то е част от

т. нар. Джебелска депресия. Грубо се определят следните граници на района: на изток-

линията с. Казаците, с. Телчарка, с. Папрат; на север-шосето гр. Джебел, с. Мишевско; на

запад линията махала Боновци, махала Брежона, с. Лебед и на юг-паралела на с. Устрен.

Северозападната част на района е изградена от кристалинни шисти, западащи

периклинално на изток-югоизток. Кристалина е представен от бели, средно до едро

кристалинни мрамори, гнайси и амфиболи.

В района липсва пълният профил на палеогена. Седиментацията е започнаа с

отлагането на олигоцена, залягащ трансгресивно върху кристалинния цокъл. В основата в

повечето случаи се отлага различно дебел конгломерат, съдържащ късове изключително

от кристалинни шисти, споени предимно с песъчлива спойка.

Това е само предварителен преглед!

Теми за държавен изпит по фонетика и морфология - част 1

Темите са разработени по следните учебници: "Фонетика и фонология на българския език" - Върбан Вътов; "Морфология на българския книжовен език" - Станьо Георгиев; "Българска граматика - Морфология" - Руселина Ницолова...

Теми за държавен изпит по фонетика и морфология - част 1

Предмет:	Български език
Тип:	Теми
Брой страници:	28
Брой думи:	12546
Брой символи:	81086

Цена: 40 лв. Закупи материала