тема  : Фирма и видове фирми

Същност и класификация на фирмите

Фирмата   е   наименованието,   под   което   търговецът   (според   ТЗ)     упражнява 

занятието и се подписва.

Под това наименование той може да отправя   правни искове или 

такива   да   бъдат   отправяни   към   него.Названието   може   да   съвпада   или   да   не   съвпада   с 
гражданското име на търговеца. Всяка фирма, освен това, може да включва още означение за 
предмета на дейност, имената на съдружниците, както и друга свободно избрана същностна 
добавка, задължително изписани на български език.

Дейността на фирмата обединява множество разнородни елементи. Фирмата наема труд, 

придобива   сгради   и   производствено   оборудване,   купува   суровини   и   други   материални 
ресурси,  необходими  за  производство.  В процеса  на своята работа тя прилага  определени 
технологии   и   създава   вътрешна   организация   за   ефективно   използване   на   ангажираните 
материали и човешки ресурси. Също така фирмата влиза във взаимоотношения със своите 
доставчици и клиенти, набира капитал, извършва разходи и получава приходи.

1.В зависимост от начина на учредяване фирмите  са:
» договорни

 - създават се на основата на учредителен договор - Събирателно дружество 

(СД)

, Командитно дружество 

(КД)

  и Дружество с ограничена отговорност 

(ООД);

» уставни

 - учредяват се с 

устав

, който се приема на учредително събрание (Акционерно 

дружество 

(АД) 

 и кооперациите

;

» Командитно дружество с акции

(КДА) 

е единственото, което се нуждае и от договор 

и от устав.

2..  Според отговорността на съдружниците фирмите  са:
»   с   неограничена   отговорност

  -   събирателно   дружество,   командитно   дружество   и 

командитно дружество с акции 

( СД : КД: КДА )

;

»   с   ограничена   отговорност

  -   Акционерно   дружество,   Дружество   с   ограничена 

отговорност  

(   АД   и   ООД)

.  Отговорността   на   съдружниците   тук   е   към   дружеството   и   е 

ограничена само до размера на направените вноски в него. Отговорността към кредиторите се 
носи от дружеството с неговото имущество.

3.   Съгласно Търговския закон:
»   Събирателно дружество (СД);
»   Командитно дружество (КД);
»  Дружество с ограничена отговорност (ООД);
»   Акционерно дружество (АД);
»   Командитно дружество с акции (КДА).
4. Според стопанската им организация, при която на преден план е изведен личния 

или капиталовия елемент Търговските дружества биват:

 »Дружества на личността (Персонални дружества) - 

Те предполагат лично участие на 

съдружниците   при   осъществяване   на   дейността.  Съдружниците   в   тези   дружества   дължат 
лични   усилия  и  труд,  което  изисква  особено   доверие   по между  им. 

Такива са  СД,КД   и 

кооперациите

.

1

»Капиталови дружества (Дружества на капитала) - 

При тях на преден план излиза не 

личното   участие,  а   участието   с   капитали.  Характерът   на   дейността   на   такова   дружество 
изисква  концентрация на големи парични суми,  без оглед на личните  качества на лицата, 
които ги дават т.е. съдружниците участват с парични или не парични вноски (капитали), а не с 
личен труд. 

Такива са АД и КДА.

Основните различия между персоналните и капиталовите дружества са:
      Персонални дружества                                                           Капиталови дружества
1.Основна роля – личното участие                               1.Основна роля-капиталовото  

участие

2.Дяловете   на   съдружниците   са   непрехвърлими                 2.Дяловете   на   участниците   са 

прехвърлими

3.При напускане на съдружник дружеството се          3.При напускане на участник не се 

прекратява

прекратява
4.Съдружниците отговарят лично                                    4.Участниците не отговарят лично

Видове фирми съгласно търговския закон: ЕТ и Търговски дружества

Едноличен търговец

ТЗ   назовава   като   самостоятелен   вид   ЕТ,   каквото   може   да   бъде   всяко   ФЛ,   което   по 

занятие извършва някоя от търговските сделки, посочени в чл. 1 от ТЗ. 

Като ЕТ “... може да се регистрира всяко дееспособно ФЛ с местожителство в страната” 

(чл. 56 от ТЗ). 

1.ФЛ трябва да бъде дееспособно

  – това означава лицето да отговаря на законовото 

изискване   да   е   навършило   18   год.   Признаването   на   търговското   качество   на   лицето 
фактически   разширява   неговата   правоспособност,   защото   дава   възможност   на   ФЛ   да 
придобива права и задължения, признати и разрешени само на търговеца.

           2.ФЛ трябва да има местожителство в страната

  – ФЛ трябва да се е установило да 

живее постоянно в България, като е вписано в регистрите и има постоянен адрес в дадено 
населено място.
       На изискванията за “дееспособност” и “местожителство в страната”, може да отговори и 
ФЛ   –   чужденец   “  на   което   е   разрешено   пребиваването   в  страната   без   определен   срок   за 
напускане”. Те могат да извършват дейност като ЕТ съгласно ТЗ. 

      3.Името, адресът на лицето и ЕГН

.

      4.Особени изисквания на ТЗ

 – ТЗ има някои специални изисквания към ФЛ, които искат 

да   придобият   качеството   “търговец”,   с   оглед   на   тяхната   почтеност   в   бизнеса   и   за   да   се 
гарантира   правния   ред   и   сигурност   в   търговските   правоотношения.   Тези   изисквания   са 
поставени под формата на ограничения, т.е. не може да бъде ЕТ лице, което е:
           А) в производството по несъстоятелност, което означава, че ЕТ, който е изпаднал в 
състояние   на   неплатежоспособност   и   срещу   него   е   започнало   съдебно   принудително 
изпълнение за удоволетворяване на неговите кредитори, не може да се регистрира отново като 
ЕТ и да продължи да упражнява търговска дейност;
       Б) осъдено е за банкрут, т.е. лицето, в качеството си на търговец умишлено е изпаднало в 
несъстоятелност, за да увреди кредиторите си, като не им възстанови дадения паричен заем, 

2

доставени   стоки   и   др.   Такова   деяние   е   престъпление   и   строго   се   наказва   според   нашето 
законодателство. 
       В) лишено от правото да упражнява търговска дейност, което трябва да бъде направено с 
влязла в сила осъдителна присъда.
      ТЗ установява и правилото “едно лице, може да регистрира само една фирма като ЕТ”, с 
което   фактически   ограничава   възможността   на   недобросъвестни   ФЛ   да   регистрират   свои 
фирми на еднолични търговци в различни съдебни райони и да продължават търговската си 
дейност, като заобикалят ограниченията на закона.
       ЕТ подлежи на регистрация в Окръжния съд. Тя става чрез вписването му в търговския 
регистър.   За   целта,   той   подава   заявление,   което   по   правната   си   същност   е   едностранно 
волеизявление. Заявлението трябва да съдържа: име, местожителство, адрес, ЕГН, фирмата 
под която ще извършва дейността, седалището и адреса на управление, както и предмета на 
дейност. Със заявлението се представя образец от подписа. Всички обстоятелства, свързани с 
ограниченията на ТЗ, се декларират от ФЛ пред Окръжния съд – Фирмено отделение, с което 
се удостоверява, че ФЛ знае и е спазило изискванията на закона. За деклариране на неверни 
данни то носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Въз основа на 
подаденото заявление се образува регистърно производство. Ако са налице исканите законови 
условия, производството трябва да завърши със съдебно решение, въз основа на което лицето 
да бъде вписано в регистъра на ЕТ. Решението на съда за вписване в регистъра не подлежи на 
обнародване в ДВ. 

        5.Правна характеристика на ЕТ

:

       А) имуществото и отговорността е на ЕТ, който отговоря неограничено за задълженията 
на своето предприятие с общото си лично и фирмено имущество. Правата и задълженията във 
връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец. ЕТ 
става носител едновременно на граждански и на търговски права и задължения. С едно и 
също имущество той отговаря за задълженията придобити по гражданско-правни и търговско-
правни сделки.
               Б)   ЕТ   самостоятелно   отговаря   за   ръководството   на   своето   предприятие   и   сам   го 
представлява във взаимоотношенията му с трети лица – доставчици, купувачи, потребители. 
Той   има   правна   възможност   да   назначи   свой   търговски   пълномощник   или   търговски 
управител, както и персонал от работници и служители.
               В) печалбите и загубите от търговската дейност са изцяло за сметка на ЕТ, който е 
собственик на имуществото на търговското предприятие.
        Г) при прекратяване на предприятието или при смърт на ЕТ неговата фирма може да бъде 
запазена при следните условия:

•

Със съгласието на ЕТ фирмата да бъде прехвърлена на трето лице, но само заедно с 

предприятието му;

•

По   искане   на   наследниците,   които   поемат   предприятието,   при   което   към   фирмата 

трябва да се добави името на новия собственик.

Прехвърлянето на фирмата се вписва в търговския регистър и се обявява в ДВ.
Едноличните   търговци   обикновено   обслужват   тясно   специализирани   сектори   от 

търговията,   производството   и   услугите,   при   което   създават   предприятия   с   малки 
производствени мощности – цех, ресторант, агенция и други.

3

Фирмата   на   ЕТ   има   определено   от   закона   съдържание.   Тя   включва   без   съкращения 

личното и фамилното или бащиното име, с което лицето е известно в обществото. Освен него 
търговската фирма може да съдържа и други елементи. Те могат да означават предмета на 
дейност, както и свободно избрана добавка. Фирмата е наименованието, под което търговецът 
упражнява своето занятие и се подписва. ЕТ може да прекрати своята търговска дейност и да 
прехвърли фирмата си на друго лице като му продаде или подари предприятието си.

Предимства и недостатъци на ЕТ

Предимства

Недостатъци

1.   Опростена   и   евтина   процедура   на 
създаване и прекратяване на дейността.

1. Неограничена отговорност на търговеца.

2.   Свобода   на   инициативата   и 
еднолични решения.

2.   Сравнително   малка   капиталова   база,   която 
зависи главно от финансовите възможности на ЕТ.

3.   Пълна   лична   ангажираност   и 
отговорност за успеха на бизнеса.

3.   Повишен   търговски   риск   поради   ограничените 
финансови   възможности   на   предприятието   и 
поради вземане на решения, които изцяло зависят 
от   квалификацията   и   професионализма   на   едно 
лице – ЕТ.

4.   Еднолична   собственост   върху 
реализираната печалба.

4. Ограничено привличане на чужд капитал поради 
сравнително малката възможност да се предоставят 
гаранции и обезпечения за отпуснатия кредит.

5.   Опростено   водене   на   търговското 
счетоводство   и   опростен   данъчен 
режим.

Търговски дружества

Персонални търговски дружества 

І.Събирателно дружество.

Според чл. 56 от Търговския закон 

“Събирателно е  дружеството, образувано от 2 или 

повече лица, за извършване на търговски  сделки под обща фирма.”

 То е възникнало като 

предприятие   поради   желанието   на   наследниците   на   даден   собственик   на   предприятие   да 
продължат   неговата   търговска   дейност.   Обикновено   в   него   съдружници   са   членове   на 
семейството. По този начин се получава разделение на труда, на отговорността и риска между 
повече, но съвсем близки по участие в управлението и дейността личности.

Съдружниците 

отговарят   солидарно   и   неограничено

.Всеки   съдружник   отговаря   за   целия   размер   на 

4

задължението на СД - солидарна отговорност. Тя не се отнася само до величината на вноската 
на съдружника, но и до цялото му лично имущество - неограничена отговорност.

 По-характерните особености при стартиране и разширяване дейността на СД са:

1.

  СД е търговско дружество с правата и отговорностите на юридическо лице »  

СД е 

ЮЛ

.

2. СД   се създава и функционира  на основа на сключен учредителен дружествен  договор 

в писмена форма с нотариална заверка. » 

СД е договорно дружество.

3.  

СД  е персонално дружество.

 Основава се от две или повече лица, които участват със 

своя труд и отговарят с личното си имущество. Следователно качествата на личността тук 
имат водещо значение.Търговията се води под обща фирма, която се състои от фамилните 
имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието “Събирателно дружество”.

4.

Търговския закон оправомощава всички съдружници да водят дружествените дела 

т.   е.   всички   съдружници   могат   заедно   и   поотделно   да   извършват   обикновените   сделки, 
попадащи в предмета на дейност на дружеството. 

Всеки съдружник има право да участва в 

управлението   и   дейността   на   СД.

  При   особено   важни   решения   -   придобиване   и 

разпореждане с недвижими имоти, назначаване на управител, приемане на нов съдружник и 
др. е необходимо съгласието на всички съдружници. 

Всеки съдружник има право на глас, 

на част от печалбата, на обезщетение за разходи, свързани с дейността на СД

 и др. Всеки 

съдружник представлява дружеството, ако с дружественият договор не са предвидени други 
функции.

5.

СД възниква от момента на регистрацията в търговския  регистър 

и във външните 

си отношения с трети лица се представлява от съдружниците.

6.

За   своите   дългове   към   кредиторите   дружеството   отговаря   с   дружественото 

имущество,   а   когато   то   не   е   достатъчно   да   обезщети   кредиторите,   за   дълговете   на 
дружеството отговарят всички съдружници със своето частно имущество.

7.Съгласно   дружествения   договор   разпределението   на   печалбите   и   загубите   може   да 

стане   пропорционално,   когато   се   разпределят   между   съдружниците   съобразно   размера   на 
дяловата вноска на всеки един съдружник в дяловия капитал на дружеството или по равно 
между съдружниците.

8.СД се прекратява в следните случаи:

А) с изтичане на уговорения срок
Б със съгласие на съдружниците
В) с обявяване на дружеството в несъстоятелност 
Г)със   смъртта   или   поставянето   под   запрещение   на   съдружник   или   прекратяване   на 

съдружник–ЮЛ

Д) с предизвестие за прекратяване от съдружник
Е) по решение на съда в предвидените от закона случаи
9.След   прекратяване   на   дружеството   следва   прекратяване   на   отношенията   между 

съдружниците т. нар. 

ликвидиране на дружеството.

 То цели да се приключват сделките, да 

се осребри имуществото на дружеството и след като се удовлетворят кредиторите, останалият 
капитал да се радели между съдружниците пропорционално на техните дялове. След това 

дружеството   се   заличава   от   търговския   регистър   и   с   това   неговото   прекратяване 
завършва.

5

     Събирателното дружество се предпочита, защото дейността му се разпределя между 

всички съдружници при еднаква, макар и неограничена отговорност за всеки от тях.

2.Командитно дружество.

Според чл. 99 ал. 1 от Търговския закон  

  „Командитното   дружество се образува с 

договор между  две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, 
като   един   или   повече   от   съдружниците   са   солидарно   и   неограничено   отговорни,   а 
останалите са отговорни до размера на уговорената вноска”.

КД се характеризира със следните признаци :
1.

КД   е   смесен   тип   Търговско   дружество   с   диференцирана   отговорност   на 

съдружниците

.   Неограничено   отговорните   съдружници   имат   права   и   задължения   както 

съдружниците   в   СД,   а   ограничено-отговорните   –   както   в   дружествата   с   ограничена 
отговорност. Размерът на отговорността за ограничено-отговорните съдружници се простира 
само до размера на дяловите им вноски.Във фирмата на дружеството трябва да се съдържа и 
обозначението   „Командитно   дружество”   или   КД   и   името   поне   на   един   от   неограничено 
отговорните съдружници.

2.КД е ЮЛ и осъществява дейността си на основата на договор

 – учредяването на КД 

се извършва с дружествен договор в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на 
учредителите

Дружественият капитал се образува от вноските на всички съдружници.

3

.

Начинът на разпределение на печалбите и загубите

. Способите за разпределението 

на печалбата са същите като при СД. С учредителния договор трябва да се уточни в какво 
съотношение ще бъде разпределена печалбата между неограничено отговорните съдружници, 
както   и   да   се   вземе   предвид   различният   размер   на   вноските   на   ограничено   отговорните 
съдружници (командитисти). 

4

.

Управлението и представляването на дружеството се извършва от неограничено 

отговорните   съдружници   (комплементари).

Всеки   съдружник,в   т.ч.   и   ограничено 

отговорните обаче имат право на контрол,право на част от печалбата,на обезщетение и право 
на ликвидационен дял.

5

.

Регистрацията на КД се извършва от неограничено отговорните съдружници и не 

подлежи на обнародване. Дружеството се смята за възникнало в деня на вписването му в 
търговския  регистър.

6

.

Основанията за прекратяване на дружеството са:

 - смъртта на съдружник или поставянето му под запрещение ; 
 - ако той е неограничено отговорен; с изтичане на уговорения срок;
 - обявяване на дружеството в несъстоятелност

7

.

Търговията се води под обща фирма, която трябва да отговаря на изискванията за 

КД.

КД са подходящи за предприемачи, които имат недостатъчен собствен капитал и търсят 

съдружници които не искат да участват пряко в дейността на търговското предприятие, но са 
готови да инвестират в него свой капитал.

Капиталови дружества

І.Дружество с ограничена отговорност (ООД)

6