Въведение в компютърна анимация.

•

Връзка между традиционната и компютърната анимация.

•

Класификации на видовете компютърна анимация.

•

Области на приложение.

•

Факторът време.

•

Основни етапи за създаване на 3D анимация.

Оценяване:

•

Лекции – тест (60%)

•

Упражнения – практическа задача (40%)

•

Оценката   е   сумарна   от   лекции   и   упражнения!

Въведение в компютърна анимация

Анимацията представлява бързо последователно показване на образи 

на неподвижни елементи с цел създаване на измама на окото или илюзия за 
движение. Тази оптична илюзия, се дължи на известното забавяне (зрителна 
персистенция)   в   обработката   на   образа,   получен   от   зрителния   апарат,   от 
мозъка на човека. 

Относително често анимацията се прави с помощта на техниките на 

заснемане   на   видео   и   филми.  При   продукцията   на   филми   се   използват 
техники, чрез които всеки кадър на филма е изработен самостоятелно. Тези 
кадри могат да бъдат създадени чрез фотографиране на нарисуван образ или с 
правенето на малки промени на съответен макет (както е в пластилиновата 
анимация).   След   това   всичко   се   заснема   със   специална   камера.   Когато 
кадрите   се   свържат   заедно   и   наблюдаващият   има   илюзията,   че   вижда 
непрекъснато   движение.   Създаването   на   подобен   тип   филми   е   доста 
трудоемко   и   продължително,   но   развитието   на   компютърната   анимация 
ускорява този процес.

Триизмерна компютърна графика се появява много преди излизането на 

първата версия на 3ds MAX и MAYA. Елементи от триизмерна графика се 
използват   при   CAD   приложенията   за   сложни   инженерни   изчисления. 
Съвременната 3D графиката се използва както за художествена визуализация 
- анимация и статични изображения, така и за илюстриране на инженерни 
задачи – (например в Auto Cad или SolidWorks).

1

Процеса   на   създаване   на   компютърна   графика  и   анимация  от   първото 
щракване с мишката до прегледа на готовата лента условно се разделя на 
следните 5 основни етапа:
ЕТАП 1 – МОДЕЛИРАНЕ
ЕТАП 2 – ТЕКСТУРИРАНЕ
ЕТАП 3 – СЪЗДАВАНЕ НА ОСВЕТЛЕНИЕ
ЕТАП 4 – АНИМАЦИЯ
ЕТАП 5 – ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

Връзка между традиционната и компютърната анимация

Традиционната анимация се основава на мултипликацията на рисувани 

картинки, като се заснемат покадрово двуизмерни рисунки, всяка от които 
леко   се   отличава   от   предходната.   Всеки   кадър   е   бил   рисуван   отделно   и 
изцяло, като това e отнемало много време и било много трудоемко. 
Малко по-късно е измислена послойната техника на рисуване на предмети и 
фон върху прозрачни филми, наслагвани един върху друг. На задния слой се 
разполагал фона, на следващия  — неподвижните части на персонажите, на 
третия    — подвижните части  и т.н. Това  значително намалило разхода на 
човешки труд, тъй като не се налага всеки кадър да се започва от начало (от 
нулата). Първи прилага тази техника Уолт Дисни.

Предимството на 

рисуваната мултипликация 

е в нейната техническа 

простота   (в   граничния   случай   е   достатъчно   само   показването   на 
изображенията, без кинооборудване. Именно такива са и изображенията на 
Емил Рейно). Освен това тя се поддава на разделение на труда и създаване на 
конвейер, като най-типична в това отношение е компанията на Дисни. 
Продуцирането на пълноценен анимационен филм с 24 кадъра в секунда си 
остава дълъг и трудоемък процес и затова в периода след Втората световна 
война се развива така наречената 

редуцирана мултипликация 

с използване 

на статични кадри и намален брой кадри в секунда.

В   днешно   време   ръчно   рисувани   филми   се   произвеждат   най-вече   в 

Япония. С навлизането на компютрите рисунките на аниматорите и фона или 
се сканират или директно се въвеждат  в компютърни системи. Използват се 
различни   софтуерни   програми,   които   служат   за   оцветяване,   имитират 
движението на камерата и други ефекти. Крайният резултат от компютърната 
обработка се извежда на различни носители, включително традиционния 35 
mm филм и по-нови медии като цифрово видео.

2

Компютърната   анимация   представлява   разновидност   на   традиционната 

анимация,   създадена   чрез   използване   на   компютър.   Съвременната 
компютърна   анимация   се   използва   както   в   бизнеса   така   и   в   науката   и 
развлекателната   индустрия.Тя   произлиза   от  

компютърната   графика  

и 

съответно   наследява   нейните   модели   за   създаване   на   изображения,   като 
включва: растерната, векторната, фактралната и 3D компютърна графика.

Класификации на видовете компютърна анимация.

Според   начина,   по   който   се   изготвя   анимацията   тя   се   разделя   на 

следните основни видове:

•

По ключови кадри

•

Улавяне на движение (по зададен път)

•

Процедурна анимация

•

Външни препратки

•

Инверсна кинематика (IK)

Области на приложение: 

Рекламата, телевизията, киното, проектирането, изследователски проучвания, 
установки, обучение и др.

Дайте примери?

Факторът време.

Времевият   фактор   е   в   основата   на   анимацията,   тъй   като,   ако   времето   за 
възпроизвеждане   на   конкретно   движение   на   екрана   е   твърде   кратко   или 
твърде   дълго,   значението   на   движението   ще   бъде   напълно   различно   за 
зрителя, което означава че времето е критичен компонент за анимацията. 
В анимацията 

мерната единица за време се нарича кадър

. Измерването на 

времето   се   базира   на  

броя   кадри   възпроизведени   за   една   секунда   от 

анимацията

. 

В зависимост от носителя на изображенията или географското положение, 
една секунда от анимация може да е равна на (се реализира чрез) 24 кадъра 
(филм), 30 кадъра (Северноамерикански ТВ и видео стандарт NTSC) или 25 
кадъра   (Европейски   ТВ   и   видео   стандарт   PAL).   Секундата   е   константна 
единица   за   време.   Разликата   по   отношение   на   анимацията   е   броят   на 
статичните изображения (кадри), които се възпроизвеждат за една секунда.

Концепцията ключови кадри.

3