6. Исторически звукови закони и тяхното отражение в 
съвременния български книжовен език

Следите   на   действалите   някога   в   българския   език   звукови

закони   са   се   съхранили   днес   във   вид   на   определени   звукови
промени в думите . Не можем да опознаем закономерностите, които
властват   над   звуковата   субстанция   в   езика   ако   не   проследим
отражението на основните исторически закони, проявяващи се във
вид на определени звукови промени. 

Исторически редувания на гласни фонеми:  

1/редуване на

коренна   гласна;   2/   преглас   на   <о>   и   <е>.

  Редуване   на   коренна

гласна(аблаут)   –този   закон   е   още   от   древността,   когато
първобитните думи-корени са се разнообразявали чрез редувания
на гласната. Така са се оформили днешните различни аломорфи на
един   и   същи   корен,   напр.:  

нос-я,   из-нас-ям,   до-нес-и.

Днешното

редуване на коренните гласни са наследници на 

качествен отглас

и

  количествен   отглас.  

При   качествения   отглас   в   корена   са   се

редували различни в качествено отношение звукове( р

е

ка-отр

о

к При

количествения в корена са се редували гласни от едно качество, но
различно   по   дължина,   т.е.   стара   кратка   и   дълга   гласна.Старите
отгласи днес се проявяват най-вече в корените   при образуването
на производни глаголи. По-характерни двучленни откъси са: 



<е: о>: изнеса-износ;



<е:и>: изрека, изричам;



<и:ой>: бия, бой;



<ъ:а>: мръкна, мрак;



<ъ:у>: съхна, сух…

Многочленни редувания са:



<е:о:а:и>:   протека,   проточа,   протакам,

протичам



<и:о:а>: рия, ровя, изравям

Преглас-  Редуването   на   гласна   <о>   с   гласна   <е>   в

съвременния ни език се дължи на действал в старобългарския език
фонетичен закон, по силата на който след меки и смекчени съгласни
гласна   <о>   се   редувала   с   гласна   <е>.   Фонбетични   последици   от
звуковия закон в звуковите форми на думите: Последиците  от това

1