Курсова работа

по

Обща теория на правото

Тема: Правни норми

1

Съдържание

1.    Увод ........................................................................................ 4

2.    Понятие за правна норма и обща характеристика ....... 5 
3.    Структура на правната норма .......................................... 7

4.    Видове правни норми ......................................................... 8
4.1. Характеристика на всеки вид …....................................... 8

4.2. Разделение на правните норми според критериите ...... 12
5.    Правни и социални норми ................................................. 13

5.1. Обичайни социални норми ................................................ 14
5.2. Морални социални норми .................................................. 14

5.3. Религиозни социални норми .............................................. 15
6.    Правни норми – теории ...................................................... 16

7.    Тълкуване на правните норми .........................................  17
7.1. Видове тълкуване ................................................................. 17

7.2. Етапи на тълкуването ......................................................... 17
8.    Юридическа сила на правните норми ............................  18

8.1. Възникване ............................................................................ 19
8.2. Прекратяване ........................................................................ 19

9.    Юридическо действие ......................................................... 20

2

9.1. Времева сфера ....................................................................... 20

9.2. Териториална сфера (по пространство) ........................... 21
9.3. Материална сфера ................................................................ 22

9.4. Персонална сфера ................................................................. 22
10.  Приложение на правните норми ...................................... 22

11.  Заключение ........................................................................... 23

1. Увод

Правните норми заемат важно място в континентално – правната система. Те

представляват общи правила за поведение, които се създават от законодателни органи,

закрепват се в особен ред в правотворчески нормативни актове с цел правно регулиране
на   обществените   отношения   посредством   предоставянето   на   юридически   права   и

възлагането   на   юридически   задължения,   които   са   гарантирани   от   принудителната
система на държавата.

      Разнообразието на видовете правни норми спомага за тяхното разширено действие в
ежедневието   на   харата.   Това   действие   се   различава   по   период,   който   обхваща,

територия, за кои субекти на правото се отнася и кой е обектът или поведението, към
което е насочено. 

      Всяка правна норма е резултат от дейността на законодателя, на конкретен държавен
орган. Тя носи характеристики, които отговарят на нуждите на обществото на дадената

територия   или   държава.   Тя   може   да   бъде   свързана   с   друга   правна   норма   чрез
препращане, т. е. в самата правна норма да бъде посочено в коя друга норма се намира

диспозицията или санкцията на първата.
      Думата „norma” е с латински произход и първоначално  означава инструмент, който

се е използвал от дърводелците за измерване на прави ъгли. По­късно се използва в
преносен смисъл за правилно поведение на хората в обществото. С течение на времето

вторият смисъл става доминиращ. 
             Думата „regula” също идва от латински език и означава инструмент, който се

използва от дърводелците, който представлява права пръчка за изчертаване на прави

3

линии. Тази дума се използва в основата на термини от различни езици, за да уточни, че
те са с правен характер. На български език съответстващият термин е „правило” или

„общо правило за поведение” например в чл. 1а от Закона за нормативните актове се
установява:   „   Нормативният   акт   съдържа   общи   правила   за   поведение…”.   Изразите

„правна норма” и „общо правило за поведение” са синоними, но между тях съществува
малка разлика. Обект на „общото правило за поведение” е човешкото поведение, като

акцентът пада върху правилността на поведението. Освен тези два израза се употребяват
и термините „разпоредба” и „правно предписание”.

           В настоящата курсова работа ще се разгледа подробно структурата, видовете и
характерните особености на правните норми. Необходимо е изясняването на ролята на

правните   норми   в   правото,   техният   характер   и   значение   както   за   обикновените
граждани, така и за юристите.

2. Понятие за правна норма и обща характеристика

      Правната норма е вид социална норма – общо, абстрактно и условно правило за

поведение, което притежава логическо единство, съдържа се в признат за правната

система   източник,   поради   което   притежава   юридическа   сила   и   действие,   а

изпълнението и е осигурено чрез прилагането на правна санкция.

           Юридическата норма може да се определи като излизащо от държавата и

защитавано   от   нея   общозадължително   (общо)   правило   за   поведение,   което

предоставя на участниците в обществените отношения определен вид юридически

права и им налага юридически задължения. 

1

Основната   цел   на   правните   норми   е   да   регулират   ефективно   обществените

отношения. Това се осъществява чрез предоставяне на юридически права и възлагане на
юридически задължения. 

            Правните   норми   възникват   като   резултат   от   дейността   на   компетентен
правотворчески държавен орган. Те се изготвят от законодателя. Изключително важно е

правните   норми   да   съответстват   на   обстановката,   в   която   се   създават,   т.   е.   Те   да
отговарят на нуждите на обществото. 

1

 Алексеев – Обща теория на правото, София 1982г., с. 26

4

      Правните норми са част от т. нар. правни предписания, а също така от текста на две
и повече разпоредби се образува една правна норма. Разпоредбата е част от текста на

нормативния акт, от нея се образува правната норма. Тя има правен характер като нейна
функция е даопределя конкретно бъдещо поведение на правните субекти. Член 9 ал. 1

от   Закона   за   нормативните   актове   гласи:   „Разпоредбите   на   нормативните   актове   се
формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно”. 

           Правните предписания представляват всички правила за поведение, които имат
правен   характер   и   които   съдържат   правна   санкция.   Правното   предписание   поставя

акцент   върху   задължителността   за   изпълнението   на   поведението.   В   своята   същност
предписанието представлява нареждане от страна на външен субект към адресата да

извърши определени действия, описани в правното предписание. Те биват два вида –
общи и индивидуализирани. 

      Разликата между правно предписание и правна норма се състои в това, че правната
норма   съдържа   два  елемента  –  нормативно  предписание   и  фактическите  условия  за

неговото прилагане. 
      Правните норми остават неизменни по отношение на своята форма. Те се прилагат

върху   външните   отношения  на   хората.   Но   има   и   случаи,   когато   правната   норма   се
интересува и от вътрешното състо яние на лицето. 

      Правната норма имат императивен характер. Като императив тя може да се появява
позитивно   или   негативно,   позитивно   като   заповед,   негативно   като   забрана.   В   своя

позитивен   вид   правната   норма   може   да   заповяда   извършването   на   постъпки,
неизвършването   на   които   би   увредило   справедливите   интереси   на   други.

2

  Правната

норма може да предпише извършването на постъпки, които изискват изпълнението на
дадени   задължения.   В   своя   негативен   вид   правната   норма   налага   въздържанието   от

извършването на постъпки. 
      Правната норма има и обективен характер – тя е независима по отношение на волята

на отделните субекти на правото.
           Правните норми притежават и универсален характер, т. е. те не се създават за

отделни случаи. Заповедта, която те съдържат, се отнася за всички правни субектии за
всички   обстоятелства.   По   своята   същност   тя   е   билатерална,   двустранна.   Тя   налага

2

 Торбов, Ц. – Обща теория на правото, София 2002г., с. 131

5

задължения, доколкото признава права и признава права, доколкото налага задължения.

3

Появата на правата води до появата на задълженията и обратно. 

      Правните норми имат задължителен характер – тя определя дадено задължение по
безусловен начин. Тази задължителност идва и от факта, че правните норми изразяват

волята на държавата. Държавата предписва известно поведениесамо в задължаващите
норми.   В   забраняващите   норми   се   определят   рамките   на   възможното   поведение,

изключват се едни или други негови варианти. В оправомощаващите норми пук изобщо
няма предписване на някакво поведение: смисълът на оправомощаващите норми е да се

предостави простор за самостоятелно и инициативно действие.

4

      Санкционният характер на правните норми служи за налагане на тяхното зачитане, а

при нарушение – налагане на наказание.
      След всичко споменато дотук може да се направи дефиниция на обективното право –

сбор от задължителни норми, които се отнасят до външните или обществени отношения
на хората и които са скрепени със санкции и са наложени от авторитета на държавата, за

да се осигури по този начин на индивидите и общността постигането на техните цели.

5

      Правните норми са вид социални норми – те изразяват връзките и взаимодействията

между хората, регулират поведението им. Социалните норми са правила за поведение.
Те   образуват   нормативния   компонент   от   структурата   на   обществото.   Те   биват   два

основни вида. Първият вид са само общоприети, но не са задължителни,  нарушаването
им не води до пораждане на правна санкция. Вторият вид социални норми са не само

общоприети, но и задължителни. Нарушаването им води по пораждане на санкция –
неблагоприятни   последици,   които   нарушителят   трябва   да   понесе.   Правните   норми

спадат към втория вид социални норми, защото пораждат санкция.
           Освен социални норми съществува и друг вид, наречен технически. Тези норми

изразяват правила за установени съотношения при протичащи природни и технологични
процеси.  Tерминът „норма” се използва за нещо, което е станало нормално и може да

бъде очаквано. Те също са социални, защото са установени от обществото и се използват
от него, но функцията им коренно се различава от тази на социалните норми ­ те служат,

за да се предвидят някакви очаквани резултати от природни и технологични процеси. Те
не са задължителни и тяхното неспазване не води до пораждане на социална санкция.

3

 Торбов, Ц. – Обща теория на правото, София 2002г., с. 132

4

 Алексеев – Обща теория на правото, София 1982г., с. 29

5

 Торбов, Ц. – Обща теория на правото, София 2002г., с. 135

6

3. Структура на правната норма

      Правните норми се състоят от хипотеза, диспозитив и санкция. Възможно е една от

тези части да липсва – пример за това са общоприетите социални норми, които не са
задължитени, т.е. не водят до възникването на санкция. 

      Хипотезата е онзи елемент в структурата на правната норма, в който се  закрепват
условията и предпоставките, които трябва да са налице или които трябва да липсват, за

да настъпят правни последици. Тази част на правната норма се нарича още фактическо
поведение.

      Във втората част на правната норма, наречена диспозитив (диспозиция) се закрепват
правата и задълженията на правните субекти. Това е онази част от правната норма, в

която се посочва съдържанието на самото правило за поведение. В зависимост от броя
на диспозициите се определя и броят на правните норми в една законова разпоредба.

Диспозиция   има,   когато   породеното   задължение   е   разрешено   от   правото   или   е
обществено полезно.

      Третата част, наречена санкция, не е със задължително присъствие – в някои случаи
тя може да липсва. В нея се закрепват неблагоприятните правни последици, които ще

постъпят при неизпълнение или ненадлежно изпълнение на онова, което е закрепено в
диспозицията. Санкция има, когато задължението за поведение е забранено от правото

или е вредно за общността. 
      Правната норма има логикоюридическа структура ­ Хипотеза – ако …..; Диспозиция

­ то …; Санкция   .. , а в противен случай …. ; В повечето съвремени правни системи
реалната структура на правната норма се състои от хипотеза и диспозиция (санкция), но

за да бъде  юридическата норма в същинския си смисъл налице трябва да са налице и
трите  елемента на нейната структура  ­ хипотеза, диспозиция и санкция.

4. Видове правни норми

            Видовете  правни  норми  са  много, но те  се  обединяват   в  групи  според  даден

критерий. Макар че всички се обединяват от един главен елемент – това, че са правни

7