I.  УВОД

Решението е един от видовете съдебни актове.То е резултат от спора между страните
в гражданския процес  и е най­важният съдебен акт,койтопоражда изгодни правни
последици за едната страна и неизгодни –за другата.Целта на съдебното решение е да
разреши спора между страните относно спорното материално право правилно.Поради
изключителната важност на решението като акт,към чието постановяване е насочено
цялото   развитие   на   исковия   процес,то   трябва   да   отразява   действителнато
формираната воля на съда и да отговаря на действителното правно положение между
страните.   Съществуват   и   случаи,в   които   съдебните   решения   не   отговарят   на
условията и съдържат различни дефекти.Тези съдебни решения се наричат порочни.

В зависимост от последиците и способа за отстраняването на пороците решенията

биват:решения   с   опорочена   воля   и   порочни   решения   с   неопорочена
воля..Нищожните,неправилните и процесуално недопустимите  решения спадат към
решенията   с   опорочена   воля.Към   порочните   решения   с   неопорочена   воля   спадат
фактическата грешка(чл.247 от ГПК),тълкуването на неясно решение(чл.251 от ГПК)
и допълване на непълно решение(чл.250 от ГПК).

II.ИЗЛОЖЕНИЕ

1.Същност на неправилното решение

 Неправилното решение е валидно и допустимо,но противоречи на действителното

правно   положение,То   е   една   от   най­често   срещаната   форма   на   порочно
решение.Неправилните решения образуват практически най­важната група порочни
решения,както   с   оглед   техния   брой,така   и   с   оглед   трудността   да   се   разкрият
основанията   ,водещи   до   порочност.Пороците   на   неправилното   решение   засягат
решавашата дейност на съда,чрез която той формира своето вътрешно убеждение
относно спорното материално право.За неправилността е от значение обективното
несъответствие   на   решението   с   извънпроцесуалното   материалнопрвно
положение.Характерно за неправилното решение,е че то е действително и поражда
СПН ,както и  всички правни последици,които би породило дори и да не страдаше от
порок.Отстраняването     на   несъответствието     между   извънпроцесуалното
материалноправно   положение   и   установеното   по   делото   материалноправно
положение   става   чрез   отмяната   му   или   чрез   извънредни   способи.Важно   е   да   се
посочи,че законът посочва кога едно решение е неправилно.То може да страда от
други   пороци,но   щом   законът   не   ги   свързва   с   неправилността   или   с   друг   вид
порочност,то те са ирелевантни.Неправилността е основание да се иска отменяне на
вече   постановения   акт.На   това   право   съответства   задължението   на   по­горната
инстанция да  отмени  решението,за  да  може  да се  разкрие обективната  истина по
делото.Когато   по­горната   инстанция   проверява   едно   решение,трябва   да   провери
първо дали е нищожно,дали е недопустимо и едва тогава дали е неправилно.