Екосистемата се състои от два основни компонента: биотоп (конкретен 

участък от местообитанието, където се срещат определните видове) и биоценоза 
(всички живи обитатели). Ценоза – съвкупност от популации; популация – съвкупност 

от видове. Биотопът описва самата среда с всички параметри  ­ pH, t

0

, разтворен С и 

разтворен 0

2

. Биоценозата описва всички организми, които населяват биотопа. Един 

организъм за да е постоянен член на дадена екосистема, нейния биотоп трябва да 
изпълни неговите 4 изисквания: 1) донор на е

­

 2) краен акцептор на е

­

 3) източник на 

Е 4) източник на С. Ако едно от тези условия не е изпълнено организма загива, 
мигрира или изпада в неактивна форма. Една екосистема за да е стабилна във 

времето, в нейната биоценоза трябва да присъстват представители на два типа 
организми: 

1)

Организми продуценти – те образуват първичната органика на 
екосистемата за сметка на неорганичен С – СО

2

/НСО

3

­

 

→

 C

n

H

n

O

n

. Като 

в природата съществуват два типа продуценти: фото­ и хемосинтеза. 
Представители – ХЛБ, висши фотосинтезиращи растения и 

фототрофни бактерии. Около 90% от първичната органика е 
резултат от растителна фотосинтеза от висши растения, 5% от 

бактериална фотосинтеза и 5% от хемосинтеза от ХЛБ. Редукцията 
на неорганичен към органичен С се осъществява от ензима 

рибулозодифосфаткарбоксилаза. 

2)

Организми редуценти – те преобразуват и разграждат първичната 

органика на продуцентите обратно до прости неорганични 
съединения. На базата на взаимоотношенията редуценти – 

продуценти във всяка екосистема се извършва кръговрат на С. 

Консументи са организми (хетеротрофи), които трансформират едни 

органични съединения в други. 

Около 90% от първичната органика е резултат от растителна фотосинтеза от 

висши растения. Около 5% е резултат от бактериална фотосинтеза и 5% на 
хемосинтеза от ХЛБ. 

Мобилният фонд на елементите участва в трансформациите на елемента, по­

малък е, но е по­активен. Резервният фонд се състои от неподвижни елементи. При 

определени обстоятелства (когато е нужен) може да има преминаване на единия към 
другия. Основна част от резервният фонд са седименти. 

Трофичните вериги продуцират биомаса. Трофичните вериги показват 

връзката между отделните групи организми в зависимост от начинът им на хранене. 

Всеки преход от едно трофично ниво към друго е свързан със загуба на Е и колкото 
по­дълга е дадена трофична верига, толкова по­големи са загубите на Е. За това те 

обикновенно са къси 4­6 звена. 

Закон на минимума на Либих – при постоянни условия, ограничаващо действие 

за развитието на даден организъм ще има този фактор или вещество близки до 

Органични 
съединения

Органични 
съединения

Неорганични 
съединения

Редуценти

  Редуценти 

Консумент
и

Продуценти

необходимия минимум, т.е. фактора който е в недостиг лимитира. Закон на Шелфорд 

за толерантността – невъзможността за развитие на даден организъм може да се 
определи както от недостига, така и от излишък на даден фактор на средата. 

Предмет на екологията – изучава връзките между живите организми и 

обкръжаващата ги среда. Скоростите на биологичните процеси не са постоянна 

величина, а са силно зависими от параметрите на средата. Върху МО най­силно 
влияние оказват параметрите t

0

 и p. Параметърът, при който стойността на скоростта 

на процеса е най­голяма имаме оптимална скорост. Двете крайни точки на кривата са 
съответно минимум и максимум и там скоростите на процеса са близки до 0, като при 

тези нива МО са все още живи и при подходящи промени могат да се развият. 
Границата между минимума и максимума се нарича граница или праг на 

съществуване на съответния вид. Ако условията се променят извън прагът на 
съществуване пред вида има 3 варианта: да мигрира, загива или изпада в неактивна 

форма. Екологичната ниша е комбинация от стойностите на факторите на средата, в 
която съществува дадения МО. Три типа кръговрати: газообразен, утаечен и смесен. 

Биогенни елементи: C, H, O, N, Fe, S, P,Mg. Периодично култивиране: лаг фаза 
(адаптивна, синтезират се ензими), експоненциална фаза (максимална скорост на 

растеж), стационарна фаза (броя на новоразвилите се и на умрелите клетки е равен) 
и фаза на отмиране (броя на новоразвилите се е < от броя на умрелите, натрупани са 

много токсични вещества). Сукцесия – последователна подмяна на популациите. 
Примерно в едно пиритно находище, първо се подготвят условият за развитие на 

окисляващите МО.

Кръговрат на N

1­Амонификация; 2, 3­ Нитрификация; 4­ Асимилативна редукция на нитрати; 5,6 –

Дисимилативна редукция; 7­ Фиксация на N

2

 

В органиката N е 12­14% от цялата маса?, т.е. е голяма част, главна съставна 

част на белтъците. Най­честата органична форма на N е NH

2

 (амино група). 

Амонификацията е разграждане на органиката и се продуцира NH

3

 ­ 

(CH

4

N

2

O+H

2

O 2

→

NH

3

+CO

2

). Тя протича и в аеробна и в анаеробна среда. Пълна 

минерализация на органиката съдържаща азот протича в аеробна среда. 
Амонифициращи бактерии са р. Clostridium, Pseudomonas и Vibrio, които са 

хетеротрофи, неутрофили. По­голяма част от амонякът на планетата е биологично 
генериран. NH

4

+

 (амоний) е ценен и лесно усвояем източник на N. 

Нитрификацията се осъществява от ХЛБ (автотрофи), които се делят на две 

групи: 1) окисляват NH

3

→

NO

2

­

 (2NH

3

+3O

2

2

→

HNO

2

+2H

2

O + E) 2) окисляват NO

2

­

→

NO

3

­ 

N

орг

NH

4

+

NO

3

­

N

2

NO

2

­

NH

3

(NH

4

+

)

1

3

2

4

5

6

7

(2HNO

2

+O

2

2

→

HNO

3

+E) . Наименованията на МО от първата група започват с нитрозо­

(Nitrosomonas, Nitrosococcus), а на втората с нитро­(Nitrobacter, Nitrococcus). 
Нитрификацията е задължително аеробен процес. Двете групи са свързани 

симбиотично. Окислението води до отделяне на Е, която МО ползват. Бактериите от 
първата група снабдяват с материал бактериите от втората. NO

2

­

 е силно токсичен. 

Бактериите от втората група понижават токсичността на системата. Така те колкото 
повече нитрит (NO

2

­

) преработват, толкова повече NO

2

­

 се получава от амоняк, т.е се 

засилва действието на първите бактерии. NO

3

­

 и NO

2

­

 са лесно услвояеми форми на 

азот. 2 вида денитрификация – асимилативна и дисимилативна. 

При асимилативната редукция на нитрат се получава биомаса. Процесът на 

усвояване на NO

3

­

 е количествено ограничен и при големи количества (преторяване) 

се натрупва азот в растенията, който не е усвоен и превърнат в органични 
съединения. 

Дисимилативна редукция на NO

3

­

: N

5+

O

3

­

N

→

3+

O

2

­

N

→

2+

O N

→

2

O N

→

2

. При 

дисимилативната редукция няма биологично усвояване на N, a N остава във 

външната среда. Денитрификацията е процес на превръщане на токсични и 
разтворими форми на N до напълно безвреден N. Дисимилативната редукция е 

нитратно дишане на МО. Извършва се денитрифициращи бактерии, факултативни 
анаероби (устойчиви към наличие на О

2

). По­голяма част са хетеротрофи. 

Acidithiobacillus denitrificans – окислява H

2

S S

→

0

 и е

­

 от това окисление отиват за 

редукцията на NO

3

­

N

→

2

, а източник на С е СО

2

. Други представители на 

денитрифициращите бактерии са от родовете Bacillus, Pseudomonas, Alcaligenis, 
Micrococcus, Proteus. 

Фиксация (усвояване на атмосферен азот) на N

2

 – N

2

NH

→

4

+

N

→

орг.

. Резервният 

фонд на N е N

2

(намиращия се в атмосферата молекулен азот) и така резервния фонд 

се превръща в мобилен. Симбионтно съжителство между бобови растения и бактерии 
от род Rhizobium, като бактериите вземат от растенията Е и така фиксират 

намиращия се в атмосферата азот и го прехвърлят към почвата – азотфиксация. 
Може и от свободно живеещи МО – Azotobacter – аероб; Clostridium. 

Нитрификацията участва в пречистването на води, примерно в канализации, 

където се натрупват нежелани количества амоняк, образуван в резултат от 

разлагането на органика. Чрез денитрификация се премахва нитрати и нитрити от 
води, чиито концентрации могат да доведат до по­бурно развитие на водорасли, 

което води до по­бързо изчерпване на О

2

 във водата. За селското стопанство 

денитрификацията е вреден процес, защото изнася азот. NaNO

3

 – чилска и KNO

3

 – 

обикновенна селитра. Карбамид = уреа = CH

2

N

2

О.

Кръговрат на Р

Утайки ІІ 
тип

Разтворими 
фосфати

Асимилаци
я

Р

ор

г.

М
О

Р – скали
гуано

Утайки І тип

Водоплаващи 
птици

ерози
я

Фосфорът е биогенен елемент, важна съставка на ДНК. При излишък от Р 

има бурно развитие на растенията, което води до увеличаване на броя на МО, които 
се хранят с биомаса. Те са аероби и консумират О

2

, следователно количеството на О

2 

в системата намалява. 
При кисело рН фосфора е под форма на H

2

PO

4

­

, при неутрално ­ HPO

4

2­

, а при 

основно ­ PO

4

3­

 (фосфатен йон). При определени условия фосфатите се утаяват. 

Утайки І тип са плиткодънни утайки. Утайки ІІ тип са дълбоководни утайки. Чрез 

ацидолизис се действа върху фосфорни минерали, които се разграждат. Протонната 
атака (Н

+

) е от минерални киселини. Фосфорни минерали са: апатити, фосфорити. 

Кръговрат на S

1­минерализация на серни органични съединения (десулфуризация??); 2, 3 – 

окислителни трансформации; 4­ асимилативна редукция; 5 – МДСР (сулфатно 
дишане) 

Разграждането на органични 

 

 S

   съединения се извършва от редуценти. 

Органичната S се минерализира до сулфид (S

2­

). Този процес може да протече в 

аеробни и в анаеробни условия. Извършва се хетеротрофни МО от родовете Bacillus, 
Proteus, Pseudomonas. 

Сулфидите (FeS

2

, CuFeS

2

, ZnS, PbS, FeAsS и др.) са неразтворими във вода. 

След като се окислят от МО се получава SO

4

2­

, който е усвояемата/водноразтворима 

форма на S + окислислението е екзотермичен процес и МО ползват отделената Е за 
синтез на органика. Пряк механизъм на окисление – ХЛБ и О

2

 – 

4FeS

2

+2H

2

O 2

→

Fe

2

(SO

4

)

3

+2H

2

SO

4

; 4CuFeS

2

+2H

2

SO

4

4CuSO

→

4

+2Fe

2

(SO

4

)

3

+2H

2

O. 

Прекият механизът може да се разглежда като комплексна биоелектрохимична 

окислителна система, обхващаща окисляемия минерал и бактериите прикрепени към 
повърхността му. Тази система пренася е

­

 (отнемат се е

­

 от външния слой чрез 

ензимни системи) от анодната област на минерала към компонент от бактериалната 
дихателна верига, която представлява катод. Пренася се е

­

 от външният слой към О

2

, 

който е акцептор. Kосвен механизъм на окисление – Fe

3+

образувани при бактериално 

окисление на Fe

2+

 ­ 2FeS

2

+2Fe

2

(SO

4

)

3

6

→

FeSO

4

+4S

0

; 

CuFeS

2

+2Fe

2

(SO

4

)

3

→

CuSO

4

+5FeSO

4

+2S

0

. При косвеният мехнанизъм МО регенерират 

Fe

3+

. И прекият и косвения механизъм действат едновременно, но приноса им към 

окислителната атака може да е различен и се определя от особеностите на 
минерала, вида на бактериите и условията в околната среда. Сулфидите, които са по­

добре представени в дадена скала се атакуват преимуществено от ХЛБ. Само че 

SO

4

2­

S

0

S

2­

S

орг.

1

2

3

4

5

някои сулфиди са по­устойчиви и за това МО ги пропускат. Сулфидните минерали се 

окисляват от бактерии, които могат да окисляват и желязо и сяра. Бактериите, които 
окисляват сярата без да ползват тази Е го правят за да достигнат до усвояема форма 

на сярата. Окислението на S

2­

 се извършва от ХЛБ:

­

Мезофили – оптимална температура 30­35

0

С; облигатни автотрофи; 

представители: Acidithiobacillus ferrooxidans (донор на е

­

: FeS

2

, Fe

2+

, MS, S

0

, S­

2

O

3

2­

, S

4

O

6

2­

, UO

2

); Acidithiobacillus thiooxidans (S

0

SO

→

4

2­

, донор на е

­

 ­ S

0

, S

2

O

3

2­

, 

S

4

O

6

2­

); Leptospirillum ferrooxidans (не може да окислява S, така при окисление 

на FeS

2

 се натрупва S

0

 и за това участва в смесени култури с тионови 

бактерии; при рН<1,5 L.f. преобладава в смесените култури, а при рН>2 
преобладава A.f.)  Leptospirillum ferriphillum

­

Умерени термофили – оптимална температура 50­55

0

С; факултативни 

автотрофи; представители: Acidithiobacillus caldus; Sulfobacillus 

thermosulfooxidans (донор на е

­

 ­ Fe

2+

,S

0

, S­съед без FeS

2

).

­

Екстремални термофили – оптимална температура 65­75

0

С; представители: 

Sulfolobus metallicus (донор на е

­

 е S

0

); Acidianus breierley; Sulfococcus spp. 

Фотофосфорни серни барктерии – окисляват разтворени неорганични серни 

съединения. Скоростите на окисление на хетеро­ и фототрофи са много по­ниски от 
тези на ХЛБ. 

Асимилативната редукция на SO

4

2­

 е процесът на усвояването им от 

организмите и превръщането им в органична форма. От окислена се преминава в 

редуцирана форма. 
Thiobacillus thioparrus – среща се в почви и води. Thiobacillus denitrificans ­ H

2

S S

→

0

Микробна дисимилативна сулфат редукция – SO

4

2­

S

→

2­

, т.е. 2CH

2

O + SO

4

2­

 

→

 

H

2

S + 2HCO

3

­

Органиката е донор на е

­

, а SO

4

2­

 е акцептор на е

­

. МДСР е анаеробен процес, има 

алкализиращо действие заради отделянето на HCO

3

­

, а редуцираната форма на SO

4

2­ 

е точно определена ­ H

2

S. СРБ в голяма част са хетеротрофи. СРБ са анаероби, но са 

толерантни към О

2

. МДСР = анаеробно сулфатно дишане. 

S

2

O

3

2­

 ­ тиосулфат; SO

3

2­

 ­ сулфит. Отделените при окислението на FeS

2

 Fe

3+ 

окисляват още FeS

2

 и така в системата остават токсичните Fe

2+

. 

Кръговрат на Fe

Fe

0

Fe

2+

, 

Fe

2+

 ­ компл. 

pH 5,5 – 8  Fe

2+

 

корози

Fe

2+

 [Fe(OH)

2

] – аеробна корозия (ацидолизис)

Fe

2+

[Fe(OH)

2

; FeS] – анаеробна среда с участие 

Асимилаци
я

Хет.М

Fe

3+

 ­ 

ЖОБ

FeOOH
Fe(OH)

3

Fe

2

O

3

Fe

3

O

4

Хет.М.
+ C

орг

Fe 

2+

ЖОБ, C 

Fe

3+

рН < 4   FeS

2

 

Fe е един от най­разпространение елементи в природата. Биогенен елемент. 

Fe е един от 6­те елемента, които поддържат ХЛБ метаболизъм т.е тези МО живеят 
за сметка на отделената при това окисление Е. Fe има висока концентрация в 

биомасата (цитофроми, цитохромни оксидази прехвърлят е

­

 и има редукция Fe

3+

 

→

 

Fe

2+

). Fe

3+

 е силен окислител (той приема е

­

 и се редуцира, Fe

3+

 е по­ефикасен 

окислител от О

2

), разтворим само при рН <3,5. При рН>3,5 Fe

3+

 хидролизира. Някои 

органични съединения при такива условия формират Fe

3+

 комплекси. Fe

2+

 е редуктор 

(той отдава е

­

 и се окислява), разтваря в по­широк интервал на рН, добре разтворимо 

е, източник е на Е за определени ХЛБ (ацидофилни). При кисело рН не се окислява от 

О

2

. При рН>4,5­5 имаме химично окисление на Fe

2+

 от О

2

, но процесът се извършва с 

ниска скорост, която се засилва при неутрално и алкално рН. При окислението на 

FeS

2

 се получават 2 продукта – Fe

3+

, който е силен окислител + H

2

SO

4

, която води до 

понижаване на рН. Ацидофилни ХЛБ окисляващи Fe

2+

: Sulfolobus metalicus. Желязо 

окисляващите бактерии (ЖОБ) не използват химичната енергия от окислението на 
Fe

2+

 като източник на Е, а окисляват Fe

2+

 с цел да се премахне и го утаяват под 

формата на Fe(OH)

3

. Анаеробно желязно дишане?

 

 .   Ярозити ­ хFe

3

(SO

4

)

2

(OH)

6

, където 

Х може да бъде – K

+

, Na

+

, NH

4

+

, H

3

O

+

. Те са порьозни, могат да задържат бактерии и 

се ползват за биофилми, падат като утайка при рН 1,9. Образуват се от хидролиза на 
ферисулфат: 3Fe

2

(SO

4

)

3

+14H

2

O

→

2(H

3

0)Fe

3

(SO

4

)

2

(OH)

6

. Fe

3+

 = Fe

2

(SO

4

)

3

 – ферисулфат. 

Валентност на желязото в пирита 2+. Fe

2+

 е разтворимата/токсична форма. МО които 

окисляват Fe

2+

 при неутрално рН – Gallionella; Leptothrix (ЖОБ), а при кисело рН – A.f.; 

L.f. Химичното утаяване на Fe

2+

 от руднични води, с вар, се предпочита при бързо 

течаща вода и при висока киселинност и замърсеност на водата. Утаяването е 

ефикасен начин за премахване на замърсявания с Fe. ЖОБ – хетеротрофи, 
действащи с прекисен механизъм, при слабо кисело и неутрално рН?

Кръговрат на Mn

Fe

2+

ХЛБ,O

Fe

3+ 

+Н

2

О

Fe(OH)

3

 – колоидна 

субстанция, при рН>3

xFe

3

(OH)

6

(SO

4

)

2

 – 

ярозити, при рН<3 

Fe

3+

 + 

СРБ + С

орг.

= 

H

2

S

Fe

Fe

2+

ред.бак

т.

Fe

2+

ХЛБ, 

pH 6­

8

pH 6­
8

Mn

2+

Mn

2+

Mn

2+

Mn

4+

Mn

4+

Mn

4+

Mn

2+

Mn

2+

Mn

2+

Mn

4+

Mn

2+

хет.м. І

хет.м. ІІ

хим.окисл
.

ензимна 
ред.

неензимна 
ред.
хим. 
редукция

Mn е тежък метал, вторият по разпространение след Fe. Токсичен в само във 

водоразтворими форми т.е. биологично усвояемите форми на елемента. Токсичността 
се определя от концентрацията и от това под каква форма се намира елемента. 

Приема се че при по­ниско рН елементите са по­разтвроими. Mn се разтваря много 
добре във води. Mn

2+

 е разтворим, трудно хидролизира. За да се утаи като хидроокис 

трябва да се повиши много рН на средата (10+), при рН 7­8 той е подвижен. По­лесно 
е да се окисли Mn

2+

 

→

 Mn

4+

 и той пада като утайка от MnO

2

 (неразтворима, лесно 

можеда се отдели). Някои МО при рН ~ 6 окисляват Mn

2+

 до MnO

2 

(това е стабилна 

форма). Голяма част от МО окисляващи Mn

2+

 са хетеротрофи. При това окисление се 

отделя Е т.е. процесът е екзогенен. При окислието на Mn

2+

 до Mn

4+

 се намалява 

токсичният му ефект. Бактериалното окисление се извършва от генерирани от МО 

прекиси (Н

2

О

2

). Прекисът също е токсичен и ако остане в излишък той започва да 

пречи. Ензимът каталаза го разгражда до Н

2

О и О

2

. Окислението само от О

2

  става 

само в по­алкална среда и протича с по­ниска скорост. О

2

 е естествен окислител, но 

при рН>8,5. Mn

4+

 е активен окислител. Ензимна редукция – Mn анаеробно дишане ­ 

ензимите отнемат е

­

 от органични съединения и ги прехвърлят към Mn

4+

, който се 

редуцира до Mn

2+

. При неензимната редукция Н

2

S редуцира Mn

4+

, а Н

2

S идва от СРБ, 

т.е. чрез секретирани метаболити от МО. Ако в средата има Fe

2+

 това пречи на 

окислението, защото при наличие на Fe

2+

, Mn

4+

 ги окислява до Fe

3+

, а Mn се редуцира 

до Mn

2+

. И така за да може да се окисли мангана първо с ацидофилни бактерии се 

окислява Fe

2+

 до Fe

3+

. При Mn минерали съдържащи Mn

2+

 добиването става с 

ацидолизис, а при тези съдържащи Mn

4+

 трябва редукция с МО. Mn се отстранява с 

БС и БА. БА и БС се използват и за пречистване и за добив на Mn. Mn окисляващи МО 

– Leptothrix, Siderocystes, Metallogenum. За чистене се използват: имобилизация 
(утаяване при рН>8,5 като MnO

2

) и мобилизация (редуциране на Mn

4+

 до Mn

2+

 като 

преминава от утаено в течно състояние). Mn

2+

 може да пада и като карбонат под 

формата на MnCO

3

. MnS

2

 – ханерит.

Силно токсични елементи: Hg, As, Se, Ti, Zn, Cd, Pb. По­слабо токсични: Co, Ni, 

Mo, Cu, Cr. Най­слабо токсични: Ba, V, Mg, Al, Sr.

Кръговрат на Zn

Fe

2

(SO

4

)

3

FeSO

4

ХЛ
Б

Zn
S

ZnS
O

4

СРБ + С

орг.

= 

H

2

S

ZnO

ZnCO

3

H

2

S

O

4

ХЛБ,О

2

х
л

б

Zn(ОН
)

2

+Н

2

О

рН > 
6,5

ZnCl

2

ZnCl

4

2

+H
Cl

Хет.

С

орг.

Биосфер
а

Zn­
компл.

Хет.

FeS

2

При повишена концентрация на подвижната му форма е токсичен, но е най­

слабо токсичен от металите. Микроелемент. 

Ацидолизис на ZnO и ZnCO

3

 (HCl) последван и от комплексолизис. 

Дисимилативна сулфат редукция – H

2

S

 

атакува ZnSO

4

 и го утаява като ZnS. 

Окислителна сярно­кисела деструкция – образува се S

0

, която се отлага върху 

повърхността и  пасивира. Бактерии окисляват S

0

 до H

2

SO

4

 като по този начин се 

открива нова повърхност и киселината спомага окислението на ZnS. Окислението на 

ZnS до ZnSO

4

 става по пряк и косвен механизъм. H

2

SO

4

 химически разтваря ZnO и 

ZnCO

3

 и се получава ZnSO

4

. Цинк се чисти и с БА и БС. Може и с МДСР при рН>6,5 – 

ZnSO

4

→

ZnS. ZnCO

3

 – смитсонит.

Кръговрат на U

2S

2­

 

UO

2

 + 2Fe

3+

 

U е радиоактивен елемент, има два изотопа – 238 (99,2%) и 235 (0,72%) и 

поддържа хемолитотрофен метаболизъм, но не е биогенен елемент. Среща се под 

формата на U

4+

 и U

6+

, като  U

4+

 е слабо разтворим дори в много кисели разтвори. 

Докато U

6+

 под формата на UO

2

SO

4

2­

 (уранилсулфат) е много добре разтворим при 

различни стойности на рН, най­вече в кисело. Урановите руди са в асоциации със 
сулфидни минерали (най­вече FeS

2

). В киселите находища H

2

SO

4

 разтваря добре U

6+ 

до UO

2

SO

4

2­

 (уранилсулфат), а U

4+

 за да се разтвори първо трябва да се окисли до 

U

6+

. Това се прави от бактерии – A. ferrooxidans, чрез пряко бактериално окисление и 

имаме UO

2

  UO

→

2

2+

(ХЛБ), като тази реакция е независима от Fe

3+

. Чрез сорбентни 

смоли се хваща U. В киселите находища има пряко и косвен окисление на U. При 

алкална среда т.е. преобладават CO

3

2­

, окислението става пак биологично от 

хетеротрофни МО чрез генериране на прекис, който окислява U до UO

2

CO

3

. UO

2

CO

3 

(уранилкарбонат) е добре разтворим при алкално рН. В алкалните находища U се 
извлича по химичен път, защото в тези условия няма много органика в средата, която 

е нужна за развитието на МО извършващи окислението. UO

2

CO

3

 се разлага/окислява 

чрез прекисен механизъм. Алкалното окисление се ползва за пречистване на почви, 

защото там има достатъчно органика. Химическото чистене става с хидроокисине с 
карбонати, при алкална среда по реакцията UO

2

 + Ca(OH)

2

 UO

→

2

(OH)

2

. Чрез МДСР 

имаме пряка редукция на урана ­ U

6+

 

→

 U

4+

 и урана се утаява под формата на UO

2 

(уранинит). Уран се чисти с БА и БС (FeOOH). 

Кръговрат на As

рН ~ 7 

2SO­

4

2­

ср
б

2H

2

S

O

4

хлб

UO

2

SO­

4

2­

срб

UO

2

UO

2

2+

 + 

2Fe

2+

хлб; хим. 

UO

2

CO

3

U
O

2

хет.м.о

UO

2

2

+

+СО

3

2­

Биосфе
ра

As

3

хет.мо

As

5

H

2

асимилаци

As

2

S

As

2

S

Срб +