ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРАВОТО
По-важни фактори за възникване на правото:
•
необходимостта от осъществяване на общите функции на
държавата, без които съответните общества били застрашени
от гибел
(правото предхожда възникването на държавата и
частната собственост);
•
развитието на самия човешки индивид
.
Значимостта на тези правила за живот на обществото и отделния
човек все повече изисквала
яснота, точност, категоричност
при
очертаването на правата, задълженията и отговорностите и заедно с
това
съчетаването на забраните с рационалните правила
(задълженията с позволенията).
Възникването на правото в редица случаи предхожда
възникването надържавата.
Правото
е един извънредно сложен и противоречив феномен на
човешката култура, който в едица случаи на само, че функционира и
се развива относително независимо от държавата, а понякога,
дори срещу нея
.
Аспекти на правото:
•
социално битие
– то представя правото като израз на съзнанието
и
общата воля на обществото
за това как да се регулират
обществените отношения от правото, какъв да бъде правния ред в
обществото;
•
институционално битие
– то характеризира правото като
“
държавен нормативен” регулатор
– система от правни норми,
които се конституират и закрепват в определена външна форма –
юридически актове;
•
конкретно-практическо битие
– правото не е само общите
норми сами по себе си, а
общите норми, вплетени в реални
поведенчески актове
на правните субекти, в тяхното правно
поведение.
Правото представлява органическо
единство от общата правна
нормативност и от съответстващата й конкретнопрактическа
нормативност
, обективирана в конкретни правни правила.
1
Идеята за мярата
тя стои в основата на същността на правото. Правото се реализира като:
•
мяра на
социална справедливост
;
•
мяра на
социално равенство
;
•
мяра на
социална свобода
.
Мярата на социалното равенство – правото предоставя на правните
субекти равни възможности
Мярата на социалната справедливост – отразява хуманизирането на
правото. Реализирайки се ката мяра на социалното равенство в името на
справедливостта, в правото все повече се вкарва идеята за неравенството,
като израз на все по-силно заявени социални пристрастия. Правната
характеристика е по-принцип справедлива, тя поставя субектите на
правото при равни условия и равни възможности, но самите субекти са
различни, обстоятелствата, при които се прилага правото са различни.
Затова не винаги и при всички обстоятелства равната мяра е най-
справедливата.
Мяра на социалната свобода – характеризира правото като дълбоко
хуманитарно явление, създава се заради човека и за да служи на човека.
Човешката личност се разглежда като основна ценност на правото.
ЧАСТНО И ПУБЛИЧНО ПРАВО
В правото изкристализират двата
основни принципа –
индивидуализъм и колективизъм, които се разполагат като основни
ценности в механизма на правното регулиране.
Теория на интереса – търси
разграничаването
между публичното и
частното право с
оглед характера на целите и интересите – дали имат
публичен или частен характер
.
Теория на империума – търси
разграничението
между публичното и
частното право
въз основа на характера на субектите
на
правоотношението. Ако страните на правоотношението, или поне една от
тях са носители на империума на държавата, то ще се разположи в
публичното право.
В процеса на правната еволюция частното и публичното право
непрекъснато си взаимодействат и се преплитат.
2
МАТЕРИАЛНО И ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
Материално право
структурата в правото, която
определя вида, характера и значимостта на
благата
, които правото определя като правнозначими. То
дава отговор на
въпроса: какво правно поведение следва да реализират правните
субекти
по повод тези блага, как да се разпореждат с тях, какво са
оправдани да претендират, какво насрещно поведение следва да
реализират.
Процесуално право
има отношение главно към
правните средства и способи, посредством
които ще се защитят тези блага
. Има място преди всичко в
условията на
конфликтна ситуация
и най-ефективно се реализира в съдебното
правораздаване.
ВЪТРЕШНО И МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
Основание за разделянето на правото на вътрешно и международно
обстоятелството, че съвременното общество съществува като
полудържавно общество. Държавата е своеобразен субект на правото,
който освен с всичко друго се характеризира и със суверенитет на
държавната власт. А
суверенитетът се проявява по различен начин
вътре и вън от територията на държавата
.
Международно право –
предмет
на правно
регулиране
са преди всичко
основните, фундаментални правни блага и човешката личност
като
такава.
Правата на човека са абсолютни
. В международното право най-
вече се изгражда универсалният правов модел на личността, даващ
отговори на глобалните и най-важни условия за нейното съществуване,
задължения за всяка държава.
Примата на международното право по отношение на вътрешното
всички съвременни конституции, включително и българската, закрепват
предимството на международното право по отношение на нормите на
вътрешното законодателство, които им противоречат.
СИСТЕМА НА ПРАВОТО
Система на правото
вътрешното подразделение на правото. Характеризира се с
относителна
устойчивост и динамичност, вътрешна способност да се развива и
приспособява
.
3
Предмет на правното регулиране (
материален критерий
)
самите обществени отношения
, които на съответния етап на развитие на
обществото обективно
изискват
и заедно с това
позволяват правно
въздействие по отношение на тях
. Материалният критерий се разполага
вън от правото – в самата социална материя.
Юридически критерий (
юридически режим
) –
Специфична
система от принципи,
общи положения и средства, способи
за правно въздействие, с която се характеризира всеки правен отрасъл.
Разполага се вътре в правната материя
Всеки правен отрасъл се характеризира със свой юридически режим,
със свой собствен юридически инструментариум.
Отрасловия юридически режим се характеризира с определена
суверенност, с определена затворености в този смисъл обособява
съответния правен отрасъл по отношение на другите правни отрасли.
Методите за правно регулиране предопределят спецификата на
своеобразния юридически инструментариум, с който разполага всеки
правен отрасъл. Те стоят в основата на подразделянето на правото на
такива крупни структури – правни отрасли.
Методи заправно регулиране:
•
императивен метод
– характеризира се с
неравнопоставеното
положение на правните субекти
, единият има положението на
властнически, а другият – на подчинен субект. Методът е
характерен за отраслите от публичното право. Най-ярко се
проявява в административното право;
•
диспозитивен метод
– характеризира се с
равнопоставеното
положение на правните субекти
. Най-често непосредствен факт
за възникването на провоотношенията са
договорите
. Най-ярко се
проявява в гражданското право.
4
ПРАВНИ ОТРАСЛИ
Основни (фундаментални) правни отрасли – характеризират се с
своеобразен предмет
на правно регулиране и особен
юридически режим.
Към тях спадат:
•
конституционно право;
•
административно право;
•
финансово право;
•
наказателно право;
•
процесуални правни отрасли.
В рамките на тези установени правни отрасли вече са се откроили
други вътрешни структурни подразделения. Които днес вече имат
статута на самостоятелни правни отрасли. Този процес е най-
интензивен в гражданското право, в което са се обособили като
самостоятелни правни отрасли: вещното право, облигационното
право, трудовото право, семейното право и т.н.
Правни институти
Вътре в
рамките на правните отрасли
правната материя също се
организира по своеобразен начин, тя е подразделена на относително
самостоятелни структурни образувания – правни
институти
.
ПРАВОСУБЕКТНОСТ
Субект на правото –
Правосубектност
сложно
социално-юридическо качество
, което се изгражда от три
елемента:
Правоспособност – социално-юридическо качество, което се изразява в
абстрактната, принципна възможност лицето да бъде носител на
юридически права и задължения
. Определя се още като социално
качество, тъй като предопределя преди всичко фактори, които се
разполагат вън от правото: икономически, политически, духовни.
Определя се още като юридическо качество, защото преценката за това кой
ще се признае за правоспособен субект на правото ще се определи от
действащото право и то с императивни норми.
5
Дееспособност – социално-юридическо качество, което се изразява във
възможността субектът на правото сам със своите лични действия да
реализира принадлежащите му юридически права и задължения
.
Твърди се, че с навършването на съответните години (основно 18),
човешкият индивид е натрупал вече достатъчно социално-психологически
и волеви качества, опит и познания, за да действа като зряла човешка
личност в правното пространство.
Деликтоспособност –
способността на лицето да носи юридическа
отговорност за извършените от него правонарушения
.
СУБЕКТ НА ПРАВОТО – отделният човешки индивид или определена
форма на социална колективност, на които действащото право дава
възможността да бъдат носители на субективни права и задължения.
Характеризира се с 3 качества: правоспособност (придобива се с
раждането) – възможността на лицето да бъде носителна права и
задължения, дееспособност – възможността лицето самостоятелно да
упражнява права и задължения, деликтоспособност – възможността на
лицето да ности отговорност за извършени нарушения.
ВИДОВЕ ПРАВНИ СУБЕКТИ
Индивидуалнни правни субекти
човешките индивиди от момента на раждането.
Важна особеност при индивидуалните правни субекти е, че само при
тях може да се получи относителното разкъсване на
правоспособността от дееспособността, тъй като втората се свързва с
настъпването на съответната степен на духовна зрялост на човешкия
индивид.
При индивидуалните правни субекти се тръгва от идеята за общата
правосубектност – на човешкия индивид по принцип се предоставя
възможността да се конструира като субект на правото във всички
посоки на правното пространство.
Индивидуални субекти на правото според гражданството:
•
граждани;
•
лица сдвойно / тройногражданство;
•
лицабез гражданство.
Индивидуални субекти на правото според възрастта:
•
малолетни – до 14г. (недееспособни);
6
•
непълнолетни – от 14г. до 18г. (ограничено дееспособни);
•
пълнолетни – над18г. (напълно дееспособни).
Колективни правни субекти
онези
форми на социална колективност, които действащото право
признава за субекти на правото
.
За разлика от човешките индивиди не всички форми на социална
колективност могат д абъдат конституирани като правни субекти.
Съществено условие за това е социалната колективност да може да
се персонифицира.
Колективните правни субекти имат органна структура.
Колективните правни субекти се конституират като такива по
изрично определен преди това в действащото право ред.
Колективните правни субекти са винаги праводееспособни.
Колективните правни субекти винаги имат специална
правосубектност –
на тях им се предоставят юридически права и
задължения в точно определена сфера от правното пространство.
Въпреки динамиката на човешкия субсрат колективните правни
субекти запазват своя идентитет.
Колективните правни субекти по принцип са правомерни.
Основни видове колективни правни субекти:
•
корпорации –
съдържат човешки субстрат
;
•
фондации –
не съдържат човешки субстрат
;
•
държавата – тя може да се конституира като субект в
гражданското, наказателното, административното и т.н. право.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Посредством
представителството
става
възможно
правнорелевантната роля на определени субекти
на правото
да се
осъществява посредством правнорелевантната воля на други
правни субекти.
Основания за представителство:
7
•
когато е
на лице принципната невъзможност
непосредствения
титуляр на юридическите права и задължения да ги реализира сам
( Пр. при
недееспособи правни субекти и колективни правни
субекти
). В тези случаи става дума за
абсолютната
необходимост
вместо непосредствения носител на юридическите
права и задължения да действа някой друг;
•
когато титулярите на права и задължения са дееспоссобни правни
субекти, но по
съображения за целесъобразност или за
удобство
друг правен субект ги реализира.
Представителство
не е възможно
, когато става дума за
юридически
права и задължения
(Пр. повечето права и задължения в семейното
право, изборното право и т.н.).
Представителство
е възможносамо за правомерни юридически
действия.
Понякога
законодателя изрично забранява
определени
юридически права и задължения да се реализират чрез
представителство (Пр. изготвяне на завещание).
При представителството особено важно значение има
изискването
за публичност
– на всеки (или най-малкото на заинтересованите)
трябва да е ясно, че те контактуват не с титуляра на юридическите
права и задължения, а с негов представител.
Видове представителство:
•
законово
– свързано е главно с принципната невъзможност
титулярът на юридическите права и задължения да ги
реализирасам. В закона се очертават границите на
представителната власт
•
договорно
– в този случай и представляваният и представителят
са дееспособни субекти на правото. В договорът, който те
сключват за представителство, се очертават границите на
представителната власт, отговорите на представителя при
недобросъвестно изпълнение и т.н.
ПРАВНИ НОРМИ. СЪЩНОСТ
Правното регулиране
се осъществява
върху
взаимодействитето на
общата и индивидуалната
правна нормативност
.
8
Основното и най-важно проявление на общата правна
нормативност е правната норма
.
Правни норми –
Правните норми представляват особен вид социални норми. Те са
израз на специфичните връзки и взаимодействия между човешките
индивиди и са насочени да регулират поведението им.
Обшият характер на правната норма намира израз в
неперсонифицирането
си. Т.е. субектите в правните норми се
закрепват не със своите индивидуални характеристики, а чрез
визирането на техните родови или видови характеристики.
Правните норми имат
перманентно действие
– създават се за да
действат продължително време.
Правните норми
регулират едновременно множество конкретни
житейски ситуации по отношение на широк кръг правни
субекти.
Правните норми се включват в общата
правна цел – ефективно
правно регулиране
. Това те постигат чрез
предоставянето на
юридически права и възлагането на юридически задължения
.
Предоставяне на юридически права
Възлагане на юридически задължения
Правната норма е основният, първичният, изходният елемент на
правната материя.
ПРАВНА НОРМА – най-малката градивна частица, общо правило за
поведение, което се създава с цел регулирането на обществени
отношения между субектите на правото посредством
предоставяна на юридически права и възлагане на юридически
задължения и което правило за поведение е гарантирано от
принудителната сила на държавата. Има перманентно действие и
неперсонифициран характерна действие. Има3 елемента: хипотеза,
диспозиция и санкция (Ако..., то..., а в противен случай...!).
СТРУКТУРА НА ПРАВНАТА НОРМА
9
Елементи на правната норма:
•
хипотеза
– в нея се визират
условията и предпоставките за
действието на правната норма;
•
диспозиция
– в нея се посочва
съдържанието на самото правило
за поведение
; в нея се
закрепват юридическите права и
задължения;
•
санкция
– в нея се очертават
неблагопритните правни
последици
, които ще настъпят,
ако не се спазва правната
норма
.
Логикоюридическа структура на правната норма
тя представлява израз на вътрешната логика на правната норма, която
може да се изрази условно така:
“Ако ... то ..., а в противен случай ...!”
В повечето случаи правната норма се изгражда от 2 основни
елемента: хипотеза и диспозиция (санкция). Но в правното
регулиране трябва да сме наясно със същинската правна норма и се
налага по логически път да издирим и трите основни елемента.
Характерно за строежа на правната норма е, че връзката между
елементите се характеризира с “неразрушимост”.
Липсата на който
и да било от елементите довежда до разрушаване на правната
норма.
ВИДОВЕ ПРАВНИ НОРМИ
Видове правни норми от гледна точка в коя основна структура на правото
се вписват:
•
правни норми на частното и на публичното право;
•
правни норми на материалното и процесуалното право;
•
правни норми на вътрешното и международното право.
Видове правни норми в зависимостот своеобразното “вписване” на
правните норми в различните правни отрасли:
•
гражданскоправни норми;
•
административнопрани норми;
•
наказателноправни норми;
•
други.
Видове правни норми според функциите:
•
регулиращи
– обвързани са с
регулиращата функция на
правото;
те са
основния кръг правни норми
и образувавт
гръбнака на правното регулиране. Биват:
10
-
забраняващи;
-
задължаващи;
-
оправдаващи.
•
охранителни
– обвързани са с
охранителната функция
на
правото. Те се обвързват главно с
реализацията на
юридическата отговорност
и винаги съдържат санкция.
Общи правни норми
закрепват в обобщен вид основни регулиращи елементи
в правната
материя.
Дефинитивни правни норми
закрапват в обобщен вид признаците на някои основни правни
категории.
Декларативни правни норми
закрепват основни принципи на правото.
Оперативни правни норми –
Решават проблеми на вътрешните връзки и взаимодействия в
правната материя
; свързани са с очертаването на
действието на
правните норми
– влизане в сила, отмяна и т.н.
Колизионни правни норми
решават проблеми на вътрешните връзки и взаимодействия в правната
материя;
решават определен конфликт е правната материя.
Препращащиправни норми
изразяват непосредствено вътрешни ситемни връзки в правната материя;
чрез тях се осъществява т.нар.
правна икономия.
Бланкетни правни норми
изразяват непосредствено вътрешни системи връзки в правната материя;
чрез тях става
препращане, но към правна материя, която все още не е
вписана в правната система.
Видове правни норми според степента на определеност:
•
абсолютно определени
–
правоприлагащият орган няма
свобода на усмотрение
; изчерпателно и пълно регулират
съответните правни отношения;
•
относително определени
–
дават определена свобода на
усмотрение
на правоприлагащия орган, тъй като не съдържат
11
достатъчно пълни и изчерпателни указания за осъществяването на
правното регулиране. Биват:
-
ситуационни
–
съдържат само основните характеристики
на съответната ситуация
, а правоприлагащият орган
трябва да се съобрази с конкретните особеност и
обстоятелства на тази ситуация в реалната действителност;
-
алтернативни
–
очертават няколко основни варианта на
поведение
, а правоприлагащия орган има правото да избере
най-благоприятния вариант;
-
факултативни
–
освен основния вариант, който
определено е предпочитан
от законодателя,
се предвижда
и факултативен
. Към него правоприлагащия орган може да
се ориентира, ако се убеди, че в конкретния случай не може
да се осъществи основният.
Видове правни норми според момента на позволеност:
•
императивни
– ясно, точно и категорично очертават правното
поведение на своите адресати и
съдържат категорично
изискване
те да следват предписаното поведение;
•
диспозитивни
- съдържат
възможността субектите да се
отклоняват
от това, което се визира в тях.
Видове правни норми според обема на действието им:
•
общи
– разпростират се върху
определен род общестени
отношения;
•
особени
– разпростират се върху
определн вид обществени
отношения;
•
изключителни
– обхващат точно
определени конкретни
обществени отношения.
Видове правни норми според сферата на действие:
•
общи
- разпростират се върху цялата територия;
•
местни
– разпростират се върху част от територията на страната;
•
локални
– действат само в състава на определена организация.
Видове правни норми според времето надействие:
•
общи
– имат
неопределен срок
на действие;
•
временни
- имат
точно определен срок
на действие.
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ. СЪЩНОСТ
12
Непрекъснато около нас, вътре в нас се реализират най-различни
факти. Фактите, които имат значение за правото са релевантни за
правото факти или юридически факти.
Юридически факти
Правноквалифицирана преценка дали фактът от реалната
действителност ще бъде релевантен или не, се прави въз основа на
природата на самите факти и от тяхната значимост за индивида и
обществото.
Изисквания по отношение на фактите от реалната действителност, за да се
конституират като юридически:
•
факти трябва
реално да съществуват
в действителност; да не са
илюзорни;
•
да бъдат
сетивно възприемаеми
и то чрез сетивата на нормално
развито човешко създание;
•
трябва да
са значими за правото
.
Правноквалификацирана оценка дали фактите са юридически се
прави от законодателя
Смисълът на признаването на определени факти за юридически е
целта те да доведат до възникването на определени правни
последици.
Юридически факти могат да доведат до възникването,
изменението, прекратяването на правни отношения или
придобиването, загубването на определени правни качества.
Пр. раждането на дете води до придобиването на качеството на
субект на правото и до възникването на правоотношението родител
– деца;смъртта ще доведе до тяхното прекратяване.
Предназначението на юридическите факти е да обслужват
динамиката на правното регулиране:
те “придърпват” правните
норми към реалната действителност.
ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ
Видове юридически факти според характера на правните последици:
•
правопораждащи;
•
правопроменящи (Пр. опрощаване на част от дълг);
•
правопрекратяващи (Пр. развод);
13
•
правосъхраняващи (Пр. прекъсване на давност).
Видове юридически факти според характера на последиците, което води до
вписване на фактите в различни правни отрасли:
•
типични юридически факти за конституционното право;
•
типични юридически факти за гражданското право (Пр. сделки);
•
типични юридически факти за административното право
(административни факти);
•
други.
Положителни юридически факти
фактическите обстоятелства трябва да са на лице, за да настъпят
правни последици.
Отрицателни юридически факти
правните последици се свързват с липсата на тези факти
(Пр. за да се
сключи брак необходимо условие е да липсва друг брак).
Юридически събития
юридически факти, чието възникване не е резултат от човешката воля
и съзнание;
това са преди всичко фактите от природната действителност
(Пр. земетресения).
Юридически действия
юридически факти, които представляват резултат от човешката воля
и съзнание.
Става дума за деяние – външно проявление на съзнателни
психически преживявания. Биват:
•
комисивни юридически факти
– проява на
активно човешко
поведение;
•
омисивни юридически факти
– проява на
пасивно човешко
поведение.
Най-често те са резултат от обстоятелството, че преди
това правните норми са задължили субекта на правото да действа
активно, а той се е въздържал.
Видове юридически факти според това дали са в съгласие с изискванията
на действащото право:
•
правомерни
– съответстват на правните предписания и биват:
-
индивидуални актове
–
налице е ясно изразена
правнорелевантна воля на самия субект
за постигане на
съответните последини. Субектът цели настъпването им;
-
юридически постъпки
– действащото право свързва
настъпването на съответните правни последици по
силата на самия факт на волевото действие, независимо
14
дали субектът на действието е желал настъпването на
тези последици;
-
резултативни юридически действия
– при тях
правния
резултат се обективира навън, той е относително
самостоятелен по отношение на правното поведение
(Пр.
авторска дейност).
Правомерните юридически действия съдържат два основни
елемента:
-
субективен
– съзнателни волеви психически преживявания,
които се извършват в съзнанието на субекта (
воля)
;
-
обективен
–
манифестиране
навън
на
вътрешнопсихологическите процеси
(волеизлияние
).
Между волята и волеизлиянието следва да има определена степен на
съотвествие.
•
Неправомерни
– не съответстват на изискванията на действащото
право
-
правни аномалии
(
обективно противоправни деяния
) –
неправомерни юридически действия при които
липсва
вина
(Пр. неоснователно обогатяване, злоупотреба с
правото). Те по принцип предизвикват правни последици,
които се ограничават с възстановяването на нарушеното
правно положение;
-
правонарушения
–
виновно извършване
на противоправни
юридически действия. Биват:
деликти (
нарушения в гражданското право
)
административни нарушения
дисциплинарни правоотношения (
в
трудовот оправо
)
престъпления (
в наказателното право
)
Видове юридически факти според формата:
•
формали юридически актове
–
могат да сеизвършат само в
точно определена форма
, изрично фиксирана в правни норми;
•
неформални юридически актове
– субектът сам избира формата, в
която да ги извърши. При тях най-често е възможно
несъотвествие между волята и волеизлиянието – грешка, измама,
насилие, шега и т.н.
Видове юридически факти според характера на действие:
•
факти с еднократнодействие;
•
фактисъстояния.
Простфакт
състои се само от един факт.
15