Висше транспортно училище „Тодор Каблешков”

Реферат 

                                             по

                      Стопанския история 

                                             на 

 тема:Икономическите проблеми на ж.п. транспорта в България

Железопътният въпрос заема значително място както в международните 
взаимоотношения на Българияслед Освобождението,така и във вътрешната 
политика на първите български правителства.Той е свързан с цялостното 
оформяне и изграждане на железопътната мрежа,но преди всичко се отнася 
до решаването на сложните ппроблеми,които възникват по силата на 
Берлинския договор във връзка с експлоатирането на железопътните линии 
в Княжество България.

Възстановената държава Княжество България е принудена да приеме както 
условието за експлатация на линията Русе-Варна,така и задачата да свърже 
Западна Европа с Баронхиршовата линия на Цариград до Белово чрез 
отсечка от сръбската граница до границата с Източна Румелия.

Основните аспекти на железопътния въпрос след освобождението са 
свързани с експлатацията на линиите Русе-Варна и Белово-турската 
граница,и осигуряването на железопътната връзка между Виена и 
Цариград.

1.Откупуването на линията Русе-Варна

Според чл.10 от Берлинския договор ,България следва да уреди 
задълженията на Турция спрямо собствениците на линията-английска 
компания,които тя не е изплащалла от 1874 г.Свързано икономически с 
компанията,англхийското правителство отправя нота към правителството 
на Т.Буршов непосредствено след назначаването му.Дипломатическият 
натиск продължава и върху следващите кабинети,вследствие на което в 
края на 1883г. Започват преки преговори за откупуване на 
линията.Определената от собствениците цена надхвърля тогавашния 
годишен бюджет.Петко Каравелов,първоначално отхвърля сключването на 
договора.Отстъпката на компанията през август 1885г,се свежда на сума от 
44 500 000 франка и съединението създава благоприятнми условия за 
реализирането на сделката.Няколко месеца по късно,през декември 1885г.,

либералното правителство извършва покупко-продажбата на линия Русе-
Варна,която е одобрена от Народното събрание през юли следващата 
година.

Съгласно чл.21 от Берлинския договор на България,заедно със Сърбия и 
Турция се налага задължението да прокара железопътна линия,свързваща 
Белово със западно европейските железопътни магистрали.Поради липса 
на финансови средства първите български правителства се стремят да 
отлагат реалното изпълнение на тази клауза.Австро-Унгария подобно на 
Англия ,предприема политика на дипломатически натиск като целта е да 
бъде установена по–трайно икономическо влияние. Русофилските 
либерални правителства на Драган Цанков и Петко Каравелов са склонни 
да заобиколят клаузите на Берлинския договор ,като насочват вниманието 
си към друга посока на евентуална първа железопътна линия в 
Кнажеството,а именно Кюстендил през София до Свищов.

Първият закон от 12.II.1883.,свързан с железопътното строителство в 
Българип,е за проектирането на Дунавска железница.Но въпреки този 
законодателен акт,поради задълженията на Берлински договор,най-напред 
започва изграждането на свързващата отсечка между границите с Източна 

Румелия и Сърбия.След сложни и продължителни няколкогодишни 
преговори между заинтересованите страни през май 1883г.,е подписана 
така наречената конвенция”a quatre ”за линията Вакарел-София-
Цариброд.Предварителното споразумение между Сърбия и Австро-
Унгария за трасето Виена-Белград-Ниш-Пирот предопределя 
направлението на свързващия участък през Цариброд,въпреки желанието 
на българите е да се използва изоставеният през 1874г. проект за 
железница от Белово през София,Кюстендил,Гюешево до Скопие.

През 1908 г.,когато се обсъждат възможностите за нови железопътни 
връзки на Балканите,правителството извършва значителна дипломатическа 
дейност за да постигне съгласие с Турция и благоволение от Великите сили 
относно прокарването на линията през Гюешево и Македония.По време на 
Втората световна война са започнат и строителните работи.

Въпреки провала на намеренията за трасето на свързващата линия,в 
преговорите за изпълнение на член 21 от Берлинския договор българската 
страна постига значителен успех.Отнася се за статута на бъдещата 
железопътна линия,построена след Освобождението.След остри сблъсъци 
решително са отхвърлени наследените ангажименти на Великата порта към 
Дружеството за експлоатация на железниците в Европейска 
Турция,известно като Компания за източните железници(КИЖ) или 
Компания на барон Хирш.На България е признато правото самостоятелно 
да решава въпроса за железниците,което е предпоставка за запазването им 
от претенциите на чуждестранния капитал.Непосредствено преди 
приемането на Закона за построяване на железниците от Вакарел до 
Цариброд е гласуван Законът за железните пътища в Княжество 
България(31.I.1885г.).Той налага като принцип формата на държавната 
собственост върху железниците,от която произтича необходимостта всички 
проблеми на този транспортен отрасъл да се обсъждат и одобряват в 
Народното събрание-от очертаването на трасетата на линиите,проучването 
и проектирането им до възлагането на строителството и експлоатацията 
им.

Изграждането на железопътния участък между границите със Сърбия и 
Източна Румелия е финансирано от държавата и се извършва от 
българското акционерно дружество на Ив.Грозев,чието създаване е 
поощрено чрез залог от БНБ.