ОСНОВИ НА ПРАВОТО

СЪЩНОСТ НА ПРАВОТО КАТО СОЦИАЛЕН РЕГУЛАТОР

Обществени отношения, които се създават във всяко общество се регулират чрез различни 
правила   за   поведение.   Тези   правила   за   поведение   в   своята   съвкупност   могат   да   се 
разглеждат като правила на морала, правила на етиката, канонически правила, технически 
и други. 

Общото   между   всички   тях,   е   че   те   са   норми   за   поведение,   които   принципно   нямат 
задължителен характер, защото се създават от самото общество, но изпълнението им не е 
гарантирано със задължителност. Единствените общозадължителни правила за поведение 
са   нормите  на   правото  като   социален  регулатор  на   обществените   отношения,  който  се 
създава   и   гарантира   от   държавата,   а   гаранцията   се   изразява   във   възможността   за 
приложението на правото. 

Правните норми се създават от държавата и тяхната приложимост се гарантира от нея. 
Чрез държавната принуда, която представлява най-висшата форма на обществена принуда. 
Това е така, защото самата държава представлява обществена организация, създадена от 
самото общество за да защитава и гарантира неговите интереси, чрез правото в частност с 
правните норми. Затова държавата не може да съществува без правото, както и правото от 
своя страна не би могло да съществува без държавата.

Самите   правни   норми   се   създават   от   държавата   по   установен   от   нея   ред   и   съответно 
тяхната приложимост и изпълнение се гарантират от нея, чрез помощта на държавната 
принуда   като   най-висшата   обществена   принуда.   Гаранцията   се   изразява   в   това,   че   ако 
адресатът   на   правната   норма   не   изпълни   доброволно   предписанието   и,   то   държавата 
гарантира   принудително   изпълнение.   Именно   тази   общо   задължителност     на   правните 
норми издига правото в основен специален регулатор на обществените отношения.

За   разлика   от   всички   останали   регулатори   на   обществените   отношения   единствено 
правните   норми   имат   общозадължителен   характер,   докато   всички   останали   правила   за 
поведение (морални, етични,..) са въпрос на личен избор за всеки член на обществото, като 
начин на изпълнение и спазване.

ПРЕДМЕТ И МЕТОД НА ПРАВОТО

Предметът   на   правото   са   различни   видове   обществени   отношения,   които   възникват, 
променят   се   и   се   прекратяват   в   дадено   общество.   Тези   отношения   принципно   са   от 
различно естество и поради тази причина и регулирането им се извършва чрез различни по 
вид и характер обществени отношения. 

Начина, по който се извършва самото регулиране на обществени отношения е 

методът на 

убеждението

. То е съвкупност от средства за въздействие върху съзнанието и поведението 

на адресата на правната норма, доброволно по своя собствена воля и вътрешна убеденост 
да изпълни предписания му от правната норма модел на поведение.

В   случай,   че   методът   на   убеждението   не   изпълни   своята   функция,   т.е.   адресатът   на 
правната   норма   не   изпълни   доброволно   дължимия   модел   на   поведение   се   прилага 

методът   на   принудата.  

Това   е   така,   защото   изпълнението   на   всяка   правна   норма   се 

гарантира  чрез  държавната  принуда.  Принудата  като  метод  на  правото  се  изразява  във 
външно физическо или психическо въздействие върху адресата на правната норма, чрез 
неблагоприятни   правни   последици   с   цел   да   изпълни   дължимият   правен   модел   на 
поведението. 

Според   произтичащите   от   регулатора   на   обществените   отношения   правни   последици   ( 

правните   последици   се   изразяват   в   права   и   задължения

  ),   различаваме  

методът   на 

равнопоставеност

  на   страните   и   властническият   метод   на   регулиране.   Методът   на 

равнопоставеност   се   изразява   в   регулиране   чрез   правните   норми   на   обществените 
отношения/правоотношения, при които страните в правоотношението са равнопоставени. 
Това означава, че всеки един от тях има права и задължения, съответстващи на другата 
страна в правоотношение. Това положение се дължи на насрещност, т.е. на правото на 
едната   страна,   съответства   задълженията   на   другата   страна   и   обратното.   Такива 
обикновено са правоотношения произтичащи от различни видове сделки и договори, които 
пък   са   основен   източник   на   гражданско   право.   В   други   случаи   обаче   правните   норми 
регулират   обществени   отношения/правоотношения,   създавайки   между   страните 
отношения на власт и подчинение. Такива правоотношения обикновено възникват между 
държавно-властнически   субекти   от   една   страна   и   адресат   на   властничество   между 
волеизявление   от   друга   странна.   Този   правен   метод   се   прилага   в   сферата   на 
административно право, финансово право, конституционно право и други правни клонове, 
при   които   задължително   страна   в   правоотношението   е   държавен   орган,   носител   на 
държавна власт или друг, но овластен да действа като държавен орган. 

ПРАВНА НОРМА - СТРУКТУРА И ВИДОВЕ 

Правната норма е най-малката градивна единица в системата на правото

. Тя представлява 

общо задължително правило за поведение създадено и гарантирано от държавата по  
установен   от   нея   ред,   което   при   нужда   може   да   бъде   изпълнено   чрез   държавна  
принуда.

  Всяка правна норма се характеризира чрез своето съдържание, което наричаме 

още нейна логическа структура. Съдържанието и логистическата структура на правната 
норма включва 3 основни елемента - 

хипотеза, диспозиция, санкция

. 

Хипотеза   -  

онази   част   от   съдържанието   на   правната   норма,   в   която   са   установени 

юридически факти, т.е факти с настъпването, на които трябва да се реализира ( от адресата 
на правната норма ) дължимият модел на поведение, който правната норма подписва 

Диспозиция -  

онази част от съдържанието на правната  норма, в която се съдържа и е 

установено   правилото   за   поведение,   който   адресатът   на   правната   норма   е   длъжен   да 
изпълни с настъпването на условията предвидени в хипотезата на правната норма.

Санкция   -  

онзи   елемент   от   структурата   на   правна   норма,   който   съдържа   правните 

последици,   които   ще   настъпят   за   адресата   на   правната   норма,   ако   той   не   реализира 
доброволно предписаният от диспозицията модел на поведение.

В   зависимост   от   различни   теоретични   критерии   определяме   видовете   правни   норми. 
Според това дали чрез тях се регулират общи или по-широк кръг обществени отношения 
или пък служат за регулиране на специален обособен кръг, ги делим на 

общи

 и 

специални

.

Принципът, е че специалните имат приоритет пред общините, когато се регулират едни и 
същи обществени отношения.

Правните норми разделяме на  

материално-правни

  и  

процесуално-правни,  

в зависимост 

от това дали определят за адресата какво точно трябва да направи или пък определят как 
това трябва да се направи. Т.е определя последователния ред от действия, които трябва да 
се извършат за да се постигне дължимият правен резултат.

В зависимост от модела на поведение, който предписва правната норма на своя адресат ги 
делим на: 

императивни

 и 

диспозитивни.

Императивни   -  

Правна   норма,   чиято   диспозииция   предписва   на   своя   адресат   един, 

единствен модел на поведение, който той е длъжен да изпълни, реализирайки правомерно 
поведение.

Диспозитивни -  

правни норми, които предписват на своя адресат повече от един модел на 

поведение.

СИСТЕМА НА ПРАВОТО

Правото се характеризира като регулатор на обществени отношения и чрез своята система. 
В световен мащаб са се наложили 3 основни системи на право, а именно 

англо-саксонска 

правна   система,   в   която   основна   градивна   единица   е   т.нар.   съдебен   прецедент.   Той   се 
изразява   в   конкретно   трайно-установена   съдебна   практика,   въз   основа,   на   която   по 
аналогия   се   решават   всички   сходни   или   близки   по   вид   казуси,   без   да   е   необходимо 
непременно   създаване   на   правни   норми   регулиращи   подобни   случаи.   Тази   система   на 
правото е разпространена предимно в т.нар британска общност. 

Романската   (континентална)

  правна   система,   която   е   разпространена   предимно   в 

континентална Европа. Основна градивна единица в романската правна система е правната 
норма.  Тя води началото  си още  от  римското  право. Към тази  система  се  придържа и 
българското законодателство. 

Южноамериканска   (латиноамериканска)

  правна   система,   в   която   са   взаимствани 

елементи   от   другите   две   основни   правни   системи.   Тя   е   разпространена   в   страните   от 
Латинска Америка.

Българската правна система е част от континенталната. Най-малката градивна единица в 
системата на българското право е правната норма. Съвкупност от две или повече правни 
норми,   регулиращи   близки   или   сходни   по   вид   обществени   отношения,   формират   т.нар 
правен институт.  От своя страна съвкупност от два или повече института на правото, чрез 
които се регулират сходни по вид обществени отношения, формира т.нар правен дял, а 
съвкупността от правни дялове, регулиращи еднородни по вид правоотношения, формират 
правен клон. Правните клонове формират цялостната система на българското право.

Самостоятелни   клонове   в   системата   на   българското   право   са   наказателното   право, 
административното, гражданското и др.

Гражданското право като самостоятелен клон в системата на българското право се формира 
като съвкупност от 5 основни правни дяла:

*облигационно право       *наследствено право
*семейно право                *правото на интелектуална собственост
*вещното право

От своя страна семейното право като дял на гражданското право представлява съвкупност 
от различни правни институти, уреждащи брака, осиновяването, произхода и т.н.

От своя страна институтът на произхода се формира като съвкупност от правни норми, 
уреждащи произхода от майката, от бащата, от трети лица и др.