Великотърновски Университет

„Св.св.Кирил и Методий“

Стопански Факултет

Казус

По Социални мрежи и регионални общности

На тема:

“Критерии за сформиране на

общности“

Изготвил:

Социални дейности-магистър

Фк.

1.СЪЩНОСТ

Социалните общности са широко разпространени , най често
големи социални групи , същностен елемент на социалната
структура на едно общество. Те са свързващо звено между
личността и обществото. В живота на хората в едно общество се
наблюдава голямо многообразие от устойчиви форми на социален
живот:съседска , квартална , селска , градска общност и др.
Социалната общност е социално образувание което се
характеризира не единствено с общност на потребностите ,
между които има някаква социална връзка, но и с
осъществяването на общи действия и взаимодействия между
хората. В този смисъл социалната общност е основа за съзнателно
, целево конструиране на социалните формации – движения,
асоциации, организации. Общността може да се зароди тогава,
когато възникне осъзнаване от различните хора на единството на
техните интереси. В основата на интереса лежи потребността.
Това не е фантазия, не е мечта или надежда да получиш нещо, а
настойчива необходимост, насочваща ви към задоволяването й.
Потребностите на хората са единственият вътрешен източник,
подбудител на тяхната активност, те са в основата на най-добре
осъзнатите мотиви за действие – човешките интереси и ценности.
Понятието общност е въведено в науката от немския социолог
Фердинанд Кьонигс. Според него различията между обществото
и общността се съдържат в ценностните съждения за тях.
Кьонингс разглежда тези две понятия като идеални типове.
Съществуват няколко критерия за различия между общност и
общество. Първият критерий, предложен от Кьонингс е, че в
основата на общностите лежи психологическото понятие воля.
Той разграничава два вида воля: същностна и избирателна.
Същностната воля според него се проявява в импулсивното
поведение на човека, а избирателната воля се реализира в
поведение, насочено за постигане на някаква цел и използване на
рационални средства за това. Вторият критерий за разграничаване
на тези дейности се опира в целите на дейността. В общността
дейността на хората е насочена към удовлетворяване на
вътрешните потребности, общинният живот според Кьонингс е
свят на лично общуване, на емоционално единение на хора, свят
на спонтанност и природна красота. За разлика от общността,
дейността в обществото се характеризира с насоченост навън за
взаимен обмен на стоки и услуги. Третият критерий за
разграничаване на тези две понятие е свързан със социалната
близост. Кьонингс разграничава 3 типа социална близост, а
именно: географска, психологическа или кръвнородствена

близост и духовна близост. Той подчертава ролята на близостта за
обединяване на хората в общности. Обществото за разлика от
общността е основано на интересите. Принадлежността на
общността е свързана с определени изгоди, които могат да се
извлекат. Четвъртият критерий показва начина на тяхното
възникване. Според този критерий общността е естествено
социално образувание. Хората се обединяват в общност без да се
замислят и без да правят избор. Обществото е съзнателно
социално обединение, основано на договор, свобода на избора.
Обществото е изкуствен продукт на взаимодействие между
хората. Петият критерий се основава на различни типове
социални отношения. При общността социалните отношения се
изграждат на принципа на равенство, в обществото доминират
отношения на власт и йерархия. Шестият критерий се определя
от природата на конфликта. От тази гледна точка в обществото
съществува борба на интереси на различни групи хора,
възникване на различни социални конфликти и търсене на
компромиси за запазване на социалния мир. В общността
доминират отношения на солидарност. В нея съществува общност
на съдбата. В общността се поделят успехи и неуспехи,
постижения и провали. Седмият критерий е основан на правни
задължения. В обществото правата и задълженията са ограничени
с договор. Съществуват и определени правни санкции. В
общността задълженията като правило не са конкретизирани и
ограничени и се основават върху възприети морални
ангажименти.
Съществуват 5 основни групи разбирания на понятието социална
общност:
• общността като основна историческа форма на социалност,
най- често резюмирана в отношенията общност- общество /при
Фердинанд Тьонис, при К. Маркс се говори за социална
общност/. Приема се, че общественото развитие е постепенна
смяна на доминирането на общностния и обществения тип
социалност. В първия случай господства общността на
несамостоятелния в исторически смисъл човешки индивид.
Доминират емоционалните, живите, дори и интимните форми на
съвместен живот, например съседските отношения. С прехода към
капиталистически отношения на лична независимост и вещна
зависимост се налагат рационалните, деловите, изкуствените
форми на съвместен живот, тоест общностният тип се подчинява
на обществения тип социалност. В този смисъл общност и
общество нямат пряк емпиричен корелат. Те са само 2 идеални
типа, два полюса в пространствотото където се разполагат