ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ. КИРИЛ И 

МЕТОДИЙ“ ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

_--___________________

Център за квалификация

Специалност: 

Педагогическа психология

Форма: 

Дистанционна форма на обучение

Предмет: 

Увод в педагогическата психология

Изпитна задаза: 

Казуси

Изготвил:                                                                                       Проверил

Факултетен №: 

ЦИОННО

 ОБУЧЕНИЕ

Казус   1:

  „Представете   си,   че   в   реално   училище   ви   е   възложено   да   бъдете   класен

ръководител на ученическа паралелка в 11-ти клас. Когато следобеда напускате работното
си място забелязвате в уличка до училището как момиче от вашия клас (Десислава) е
съборила друго непознато момиче на земята и държейки я за косата й нанася удари с ръце
и крака. Когато се намесвате, опитвайки се да прекратите сбиването, Десислава ви казва:
„Оставете ме на мира – тази снощи се е целувала с гаджето ми в една дискотека! “. В
качеството ви на класен ръководител какви положителни и отрицателни подкрепления ще
използвате в тази ситуация (какви възпитателни мерки бихте предприели)? “.

Като свидетел на тази ситуация, първо по всякакъв начин ще стопирам сбиването.

Ще игнорирам думите на момичето „да я оставя на ,мира“ и ще разтърва децата.
  След което по отделно ще проведа разговор с двете момичета. Основната задача е да
разбера какво е   довело до сбиването. Имало ли е разговор между тях, или Десислава
директно е нападнала, без да се е запознала с фактите.

Първо ще изслушам аргументите на Десислава. Какво я е довело до тази реакция,

имало  ли  е предистория? Другото  момиче   обидило  ли  я  е или  тя  я  е   нападнала без
разговор по между им. Ако не са говорили и тя не е чула аргументите на другара страна, в
случая на другото момиче, а директно е пристъпила към нападението, бих и обяснила, че
тази и реакция не е правилна и е било добре да изслуша нейната гледна точка по случая,
защото тя дори би било вероятно да не е наясно, че момчето което е било причината за
сбиването има приятелка. Като класен ръководител винаги бих се стремила за изграждане
на екипна атмосфера и решаване на проблемите с разговори. Бих наблегнала точно на
това, че в раговора се решават проблемите, а с директното нападение се забълбочават и
понякога се стига до по сериозни последствия за участниците. След проведения разговор с
Деси,   ще   си   поговоря   и   с   другото   момиче.   Бих   искала   да   разбера   нейната   страна,
причината за нападението. Казала ли е нещо, на Деси преди това. Основно бих искала да
разбера дали е знаела дали момчето има приятелка. Ако е знаела дали го е направила за да
я ядоса, обиди или има чувства към него? Дали тя е била инициатора на целувката или е
било продиквувано от него? Това е от особена важност за решаване на конфликата между
тях.

След като си изясня причините довели до тази неприятна ситуация, бих събрала

двете   момичета   да   се   изслушат,   да   се   извинят   една   на   друга   и   да   осъзнаят,   че   с
провеждането на разговор биха разбрали истината и със сигурност да стигнат сами до
извода, че това не е правилна първосигнална реакция и че  една необмислена дума и
последвала агресивна  реакция може да доведе до фатални последици. Конфликтите не се
решават със физическа саморазправа. Агресията е най-лошия спътник. Тя би довела до
намесата   на   други   институции   в  разрешаването   на   проблемите,   които   биха   наранили
личността на едно дете.

Не бих могла да поущря поведението на Десислава, точно обратното по всякакъв

начин бих се постарала да и докажа, че импулсивната и реакция би довела до много  лоши
последици. С това си нападане тя би я наранила тежко, защото в този момент агресивното
и поведение не и позволява да мисли и да преценява последиците. 

В този случай физическото наказание, заплахите, обидите  не биха били по никакъв

начин вариант за положителен възпитателен метод. Точно обратното при използването им
не бих доказала всичко останало, което изложих до момента. Защото с такава реакция
какъв пример бих им дала? Не бих успяла да ги провокирам да разговарят по между си
при възникаването на друг проблем и да успеят да преценяват последиците от поведението
си,  а точно  обратното, бих им дала лош пример  и евентуално повторно сбиване между
тях.

 Като класен ръководител, аз бих била и приятелка с тях, защото приятелстовото,

споделянето   и   доверието   са   най-значимия   и   основен   начин   да   възпитаваш   без   да
конролираш, и да притискаш със съвети. Като приятел с тийнейджърите ще си винаги
запознат с драмите между тях, ако те вкъщи не срещат разбиране от родителите си и им
липсва приятелка подкрепа. Бих си  позволила на провежданите родителски срещи  да
обърна   внимание   точно   на   това.   Как   родителите   да   се   държат   с   децата   си!   Да   ги
изслушват, подкрепят и възпитават като разговарят с тях. Да не се позовават на физически
наказания, заплахи и санкции.