Главната особеност на земеделското производство произтича от
обстоятелството, че основни фактори на производството са земеделската земя,
културните растения и домашните животни.
Основният производствен ресурс, използван в земеделското производство е
земята, с нейните особености – природно дадена, неподвижна, разположена в
пространството, невъзпроизводима. Тя не съществува и не се възпроизвежда
като готово средство за производство. За да стане средство за производство
земята трябва да се култивира и да се осигури достъп на земеделската техника
до нея. Върху земеделската земя непосредствено въздействат и природно-
климатичните фактори.
Неподвижната пространствена разположеност на земеделската земя поражда
потребността от мобилност на други фактори на земеделското производство,
каквито са земеделският 7 труд и земеделските машини.
Културните растения и домашните животни са трета основна група ресурси на
земеделското производство
Икономическият възпроизводствен процес в земеделието се преплита с
естествения процес на производство и може да протече само при наличието на
биологичен производствен процес, върху неговата основа, едновременно с него
и в неговите рамки. От това следва, че икономическият производствен и
възпроизводствен процес се вписва в естествения производствен и
възпроизводствен процес.
От икономическа гледна точка земеделската земя е едновременно и оръдие на
труда, и предмет на труда.
Земеделската земя е ограничена абсолютно и относително
Като природно дадена земята няма стойност. Тя има само потребителна
стойност. За разлика от останалите оръдия на земеделския труд, при правилно
използване, земята не се изхабява, а дори повишава своята потребителна
стойност.
Двойствена икономическа същност имат и културните растения и домашните
животни.
Продуктивността на земята, растенията и животните зависи от техните качества
и биологичен потенциал.
Земеделското производство е силно зависимо от природно-климатичните
условия или фактора природа.
Факторът природа и биологичният характер на растенията и животните
пораждат несъвпадение между работния период и производствения период.
Сезонността на земеделското производство е основана на несъвпадението
между работния период и производствения период.
Несъвпадението на работния с производствения процес определя голямата
продължителност на периода между момента на влагане на капитала и момента
на получаване на приходите от реализираната продукция.
Разположението на земеделската земя поражда пространствена разпръснатост
на земеделското производство. Това ограничава възможностите за неговата
концентрация и специализация,
Земеделският труд е универсален и с много ниска степен на специализация и
мобилност.
Продуктовата структура на земеделските стопанства и на отрасъла е
относително постоянна
Сезонността на земеделското производство определя и сезонният характер в
предлагането на основните земеделски продукти.
Продуктите на отрасъла земеделие се произвеждат от голям брой дребни
земеделски стопанства. Нито едно от тях не може да окаже съществено
влияние върху състоянието на аграрния пазар,
Земеделието за голяма част от селското население е начин на живот
За да се отнесе дадена дейност или производство към земеделското, най-често
са необходими следните условия: Първо. Да се използват земеделска земя и
биологични ресурси за производството на продукти от растителен и животински
произход. Следователно към земеделието се отнасят всички дейности,
свързани с протичането на биологичния възпроизводствен процес и
биологичната трансформация на биологичните ресурси в земеделски продукти.
18 Второ. Даден стопански субект се приема за организационно-стопанска
единица, оперираща в земеделието, ако му е признато правото на владение,
разпореждане и стопанисване на земеделска земя и биологични ресурси. Трето.
В много страни, особено в членките на Европейския съюз, са предвидени
ограничения за размера на земеделските стопанства, а аграрната структура
(структурата на земеделските стопанства според размера на стопанисваната
земя) е предмет на особени грижи от страна на аграрната политика. Четвърто.
На правна регламентация подлежи основната дейност на дадено физическо
лице, която се приема за основание за социална защита, пенсия, отпуск по
болест и други социални придобивки. Пето. Ред, по който земеделските стопани
получават социални и други помощи, в зависимост от размера на стопанството,
годишните доходи и други критерии, приети от съответното законодателство
земеделско стопанство означава предприятие, което произвежда продукти,
свързани със земята, растенията и животните и извършва първична преработка
на собствени земеделски продукти.
За земеделец се признава всяко 19 физическо лице, което изразходва минимум
50% от работното си време и осигурява минимум 50% от доходите си от
земеделска дейност.
В исторически план и в световен мащаб, отрасълът селско стопанство се
утвърждава като отрасъл с най-значителна правителствена намеса.
селското стопанство е голям потребител на стоки и услуги, създавани в
отраслите и дейностите, играещи ролята на негови снабдители
Стратегическата роля на отрасъла като потребител и снабдител, като купувач и
като продавач, може да се прояви само на основата на стабилно и ритмично по
години производство и предлагане, отчитащо биологическите особености на
животни и трайните насаждения.
важно обстоятелство, налагащо правителствената намеса е свързано пряко с
22 нестабилността на селскостопанското производство.
Особеностите на факторните и продуктовите пазари за селскостопанските
производители също налагат правителствена намеса.
Правителствената намеса се налага и от фактори, действащи на
международните пазари или под влияние на вътрешни и международни
политически и финансови фактори.
Произведените от селското стопанство продукти са неразличими или трудно
различими, поради което, конкурентната борба между земеделските
производители най-често е за по-голям пазарен дял.
Съществено значение за правителствената намеса има и аграрната структура,
т.е., структурата на земеделските стопанства според размера на
стопанисваната от тях земя.
Различия между земеделските стопанства се формират и на основата на
различните природно- климатически условия, защото те слагат траен отпечатък
върху тяхната продуктова структура, а рентабилността на различните продукти
е различна и то в широки граници.
В теорията и обществената практика са обособени пет такива концепции: на
свободния пазар; на производствения стимулатор; на селскостопанския
фундаментализъм; на стабилизатора и на плановика.
Концепция на свободния пазар. Според нея търсенето и предлагането на
земеделски продукти определя тяхната цена. Тази концепция поставя акцента
върху печалбата на земеделските стопанства и частната инициатива на
земеделските стопани.
Концепция за производствения стимулатор. В нейната основа лежи
разбирането, че главният селскостопански проблем е изхранването на
непрекъснато увеличаващото се население.
Концепция на селскостопанския фундаментализъм. Същината на тази
концепция е свързана с решаващата роля на селското стопанство в
националния производствен комплекс и че “здравето” на икономиката е
заложено в селското стопанство и земеделската земя.