ВУ “Земеделски Колеж- Пловдив”
гр. Кърджали
KУРСОВА РАБОТА
Тема:
''
Кадастър и регистър на земята. Същност, цел, задачи
''
Изготвил:
Дисциплина – Проектиране и изграждане на инвестиционни проекти.
Специалност – „Стопанско управление” II гр.
Кърджали
2009г
1
Съдържание:
1. Заглавна страница………………………………………………......................1
2. Съдържание........................................................................................................2
3. 1.Увод..................................................................................................................
3
4. 2.Кадастър и регистър на земята...................................................................3-5
5. 3.Същност , цели и задачи на кадастъра.......................................................5-6
6.3.1.
Съдържание на кадастъра отразява.........................................................6-9
7.3.2.Основните цели на този проект..............................................................9-10
8.3.3.Главните задачи......................................................................................10-11
9.4.Земеделски кадастър.................................................................................11-13
10.5.Информационни системи на кадастъра и имотния регисър................13-14
11.6.Структурата на информационната система на кадастъра и имотния
регистър..................................................................................................................14
12.
6.1.Информационната система на кадастъра...........................................14-15
13.
6.2.Информационната система на имотния регистър..............................................15
14.7.Създаване на имотния регистър………………………………………………..15-16
15
.
8. Заключение……………………………………………………………....…16
16. . Използвана литература…………………………………………………....17
2
1.
Увод
Земята е сотпанска категория, тя подлежи на използване и поради различни
обществени отношения с нея подлежи на използване по различен начин. Земята
представлява интерес за обществото като повърхност, субстанция и недра. Като
повърхност – с оглед нуждите на човека групиране на живот, труд и отдих. Като
субстанция земята има определеним физико-химични свойства, които предполагат
стопанско използване. Земята като недра съдържа определен състав и той също
подлежи на използване.Особено качество на земята като повърхност е това, че тя
представлява терен за строеж, част от нея служи за превръщането на естествената среда
в изкуствена. Всичко това означава, че земята е не просто икономическа категория, а
представлява ресурс, който подлежи на управление. Поради разностранните нужди, за
които служи земята, обществото трябва да има надеждна, сигурна и правно-валидна
информация за вида, границите, количеството, качеството, собствеността,
плодородието и други нейни основни характеристики. В процеса на развитие на
обществото такива данни, които са сигурни и юридически установени има не само за
земята, но и за тези части от нея, които са под водната повърхност. Обществената
значимост на използването на земята налага правото да прояви своята регулаторна
функция и за това редица отрасли на правото се занимават с регулацията на земята.
Необходимостта от правно регулиране от своя страна е предпоставка за създаването на
надежни източници на информация, чието съдържание има значение за правото.Така се
създава технико-икономическа система за информация и това е кадастъра. В него по
различен начин и върху различни носители се събират данни, които са годни за вземане
на различни управленски решения.
2.
Кадастър и регистар на земята
Другият официален източник на информация, това са кадастралните регистри.
Кадастралните регистри са начин за събиране и съхраняване на достоверна и правно-
значима кадастрална информация. Регистрите се водят за недвижимите имоти и всеки
имот по определен начин е записан в регистъра. Тук се съдържат и данни, които не
могат да бъдат описани и обяснени в кадастралните карти Картите имат определено
конкретно съдържание, свързано с улици, водни площи, водни течения и други.
Картата се създава върху традиционен или цифров носител. Освен това същестуват и
т.нар. информационни системи. Те се водят от ведомствата, които имат отношение към
кадастъра – мин. на транспорта, мин. на земеделието и горите, мин. на отбраната.
Поради правната значимост на кадастралните карти и кадастралните планове
съществува процедура по създаване, поддържане и изменение на кадастралните карти и
кадастралните регистри.
Създаването на кадастрални карти представлява административно производство. То
започва по заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тази заповед е
административен акт с определени реквизити. Тези реквизити са 2 категории:
•
реквизитите, характерни за административните актове изобщо т.е. това са
реквизитите предвидени в АПК;
•
спецфичните реквизити, които са свързани с дейностите по кадастъра.
Определят се граници, правоспособно лице изпълнител.
Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика
или инвеститора за оттделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка.
3
Кадастрална карта и кадастрални регистри се създават чрез обединяване на данни, които се
съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения
Закон за единния кадастър на НРБ, отменения Закон за териториалното и селищно устройство,
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на
собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални
данни и отговарят по съдържание и точност на нормативно определените изисквания.
Обединяват се също данни, които са набрани мрез геодезически, фотограметрични и други
измервания и изчисления. Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както
и за актовете, от които те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете,
представените актове и регистрите на общинската и областната администраця. Данните за
правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от
службата по вписванията предварителни имотни партиди. В кадастралния регистър на
недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права,
както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени. За
създаване и поддържане на кадастралната карта на страната се поддържа тиизмерна мрежа от
геодезически измервания. Геодезическите координати в кадастъра се определят в единна
координатна система. Границите- предмет на кадастъра се установяват както следва:
•
Държавна граница- от международни договори;
•
Границите на административно- териториалните единици- при условията и по реда,
установени от Закона за административно- териториалното устройство на Република
България;
•
Землищните граници при създаване на ноави насалени места или при промяна на
съществуващите- от комися, назначена от областния управител;
•
Границите на територии с еднакво трайно предназначение- три условията и по реда,
установени със закон, друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;
Границите на поземлените имоти- от означеното място на състояние; от работните материали,
изработени по време на определяне на границите; от изображението върху одобрена
кадастрална карта; от други планове и карти.
Нормативната основа на кадастъра се състои
основно от Закона за кадастъра и имотният регистър,Закона за устройство на
територията и устройствен план на агенцията по кадастъра.Създадена е система от
органи,която осъществяват държавна политика в областта на кадастралната дейност.В
Закона е определено,че за нуждите на кадастъра се създава информационна
система,която е част от др.информационни системи и използва тяхната
информация.Имотният регистър се състои от:партидите на недвижимите имоти.В него
се вписват няколко категории от факти,свързани с поземлени имоти.Дейността по
кадастъра се осъществява от агенция по кадастъра.тя има централно
ръководство.Съществуват областни служби по кадастъра и служители по
кадастъра.Част от дейностите могат да се извършват и от лица,която не са служители
по кадастъра,но имат право да извършват такава дейност.Закона е предвидил процедура
за получаване и изгубване на право да се упражнява дейността по кадастъра.Това са
административни производства.Актовете,приети в резултат на административни
производства подлежат на съдебен надзор.В чл.2 на Закона се съдържа определение за
кадастъра и информация,която трябва да съдържа той.Носители на информация са
кадастралните карти и кадастралните регистри.Кадастралните карти съдържат
границите и териториите заедно с техните особености.Кадастралните регистри се водят
за обектите на кадастъра.Закона предвижда определено производство по създаване на
кадастрални карти и кадастрални регистри.Това е производство,при която длъжностни
лица извършват дейност по набирането на информация и нейното закрепване в
определени носители.При изработването на кадастрални карти и регистри за
собствениците или носители на ограничени вещи права възниква –осигуряване на
свободен достъп до имотите и да ги обозначат с регламентирани трайни знаци.Обект на
кадастъра според закона са поземлените имоти,сградите и самостоятелни обекти в
4
сградите.Закона дава в чл.24 определение за поземлен имот.Такова има и в параграф 5
от ЗУТ.Съществуват задължения за предоставянето на кадастрална информация и за
актуализиране на данни в кадастралните карти и регистри.При определени условия се
налага да се извършат изменения в кадастралните карти и регистри.Най-честите
нарушения и причини за изменения са,когато те съдържат непълноти и грешки,когато
са одобрени в нарушения на закона.Непълнотите и грешките се преодоляват при
спазването на определени производства.Когато няма спор за вещни права
заинтересованите подават молба,непълнотите се установяват на самото място и
заинтересованите подписват протокол.Това подписване означава съгласие за промени
за кадастралните карти или кадастралните планове.Това може да стане,когато не е
отразена една или втора гранични линии или един имот нанесен като втори.Когато
грешките и непълнотите са установени безспорно такава процедура не е
необходима.Тогава когато има спор за собственост,тогава се развива съдебно
производство.То е предвидено в чл.53 от
Закона за кадастъра и имотния регистър.Става
дума за един специален иск,която е приложим само при грешки и непълноти в
кадастъра.Искът по чл.108 е защита на правото на собственост и може да се
предяви,когато собственикът счита,че правата му са накърнени.Искът по чл.53 се
използва също за нарушени вещни права.По чл.108 искът е осъдителен,а по чл.53-
установителен.Възможно е вместо искът по чл.53 да се приложи искъ по чл.108 от
Закона за собствеността.Страни в производството са лицата,която имат правен
интерс.С искът по чл.53 се установяват правни и фактически грешки.Допустимостта
зависи от правния интерес от поправки в кадастъра.
3.
Същност ,цели и задачи на кадастъра
За
произхода
на думата
кадастър
има различни виждания.Според някои от тях
думата е с латински произход и означава регистри на имоти заедно с техните
собственици. Според други думата има гръцки произход и означава данни за
собственост и за стойност на определено недвижимо имущество. Кадастърът има дълго
историческо развитие. Той е познат на древните цивилизации - Китай, Египет,
Вавилония. В древния Египет кадастърът се появява като необходимост, поради това,
че в определен период на год. р. Нил излиза от границите си и заличава границите на
недвижимите имоти и след нейното прибиране в коритото отново трябва да се
възстановят границите на поземлените участъци. В древността е най-известен римския
кадастър, създаден по времето на имп. Сервий Тулий. През Средновековието
кадастърът е забравен. Съществува спор за това къде за пръв път се появява отново
кадастъра.Най-приемливо е твърдението, че кадастъра се появява през 16 в. в Европа и
това е австрийския селски кадастър. Френският кадастър, създаден по времето на
Наполеон, стои в основата на съвременния кадастър. В Турската империя не
съществува цялостен и пълен кадастър. За пръв път по българските земи по военни и
благоустройствени съображения се извършват дейности по заснемането и описването
на имоти. След Освобождението развитието на новата българска държава предполага
икономически и стопански подем. През 1880г. в Източна Румелия е приет З. за
кадастъра и земите.През 1881г. е приет и нормативен акт в Княжество България.
Първия цялостен закон е
Закона за кадастъра и земите
от 1908г.1941г. е приет З. за
кадастъра и комасация на земите. Той регулира частично материята само по отношение
на обработваемите земи. През 1949г. е приет
Закон за планово изграждане на
населените места
. Той има отношение към кадастъра и през 1979г. е приет Закон за
единния кадастър. Ценното в този закон е, че той се опитва да обхване цялата
5
Предмет: | Социална медицина и организация на здравеопазванет, Медицина |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 20 |
Брой думи: | 3081 |
Брой символи: | 20775 |