МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
НА ТЕМА:
„МЕХАНИЗМИ ЗА ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ И ПАЗАРА НА ТРУДА”
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА............................................................................
5
ПЪРВА ГЛАВА. АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ
ПАЗАРА НА ТРУДА И МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В БЪЛГАРИЯ.......................
9
1. Обобщен анализ на предимствата за трудовия пазар в България като членка на
Европейския съюз....................................................................................................................9
1.1. Състояние на трудовия пазар в България (2007 2010г.)...................................13
1.1.1. Икономическа активност на младежите..........................................................13
1.1.2. Заетост..................................................................................................................14
1.1.3. Регионални различия..........................................................................................16
1.1.4. Безработица при младежите...............................................................................16
2. Актуални проблемни области при младежката безработица в България.......... 17
3. Стратегията по заетост у нас – 2008 г. 2015 г. Цели, подцели и направления на
Стратегията.................................................................................................................................. 18
4. Задачи по основни направления. Прилагане и отчитане изпълнението на
Стратегията по заетостта........................................................................................................... 20
4.1. Намаляване на отпадането от училище и интегриране на напусналите рано
системата на образованието.......................................................................................................... 21
4.2. Подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението
чрез реформиране на образователната системата в съответствие с потребностите на пазара на
труда........................................................................................................................................... 23
4.3. Развитие на формите на учене през целия живот............................................... 25
5. Насоки за развитие пазара на труда в България в период на глобална
икономическа криза.................................................................................................................... 28
2
ВТОРА ГЛАВА. РОЛЯТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО КЛЮЧ КЪМ
ПАЗАРА НА ТРУДА................................................................................................................... 32
1. Презентация на образователната система в България........................................... 32
1.1. Образователна структура на населението.......................................................... 34
1.2. Методика и методи на обучение. Образователна система................................37
2. Положителни и негативни аспекти на провежданата образователна
реформа...........................................................................................................................................3
8
2.1. Анализ на външната среда /PEST и SWOT анализ/............................................38
2.2. Реформата и изтичането на човешки капитал от страната в условия на
глобализация и интеграция............................................................................................................43
3. Ролята на висшето образование – ключ към пазара на труда в България....................45
3.1. Психични механизми.............................................................................................46
3.2. Икономически условия..........................................................................................47
3.3. Профил на ситуацията, актуалност......................................................................50
4. Възможности за промяна на образователната система. Актуални тенденции,
насоки и перспективи за развитие............................................................................................51
ТРЕТА ГЛАВА. ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
ИЗСЛЕДВАНЕ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ
И
НУЖДИТЕ
НА
БИЗНЕСА
В
БЪЛГАРИЯ..........................................55
1. Актуалност на разглежданата проблематика. Избор на тема................................57
2. Цел, задачи, изследователски тези при изследването..............................................58
3. Обект, предмет, времеви диапазон и изследван контингент..................................58
4.Провеждане на емпиричното социологическо изследване – студенти,
работодатели. ................................................................................................................................62
5. Анализ на резултатите от изследването. Изводи и препоръки...............................62
3
5.1. Анализ на резултатите на отговорите на студентите от изследването..............62
5.2. Анализ на резултатите на отговорите на работодатели (от компания "Х" и
компания "Y" от) изследването.................................................................................................75
5.3. Изводи и препоръки.....................................................................................................89
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. МЕХАНИЗМИ ЗА ВЗАИМОВРЪЗКА МЕЖДУ ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ И НУЖДИТЕ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ
1. Същност на европейската политика в областта на образованието. Формиране на
европейското образователно пространство. Приоритети.......................................... 91
2. Образователни приоритети на Европейския съюз.............................................. 94
2.1. Стратегията от 2000та година...............................................................................94
2.2. Четирите „стълба” на знанието..............................................................................94
2.3. Икономика на знанието и човешкия капитал......................................................95
2.4. Европейската образователна политика от Лисабон 2020...................................96
2.5. Повишаване на качеството и приложимостта на знанията и уменията............97
3. Механизми за взаимовръзка между висшето образование и нуждите на бизнеса в
България. Основни насоки....................................................................................................97
3.1. Механизми, свързани с личността и неговите възможности. Личностни
механизми.....................................................................................................................................97
3.2. Социалноикономически механизми. Програми и мерки за заетост...............98
3.3. Политически механизми.......................................................................................99
3.4. Обществени механизми.......................................................................................101
3.5. Добри европейски практики. .............................................................................102
4. Стратегически и специфични цели на стратегия на ОП „Развитие на човешките
ресурси” и „Административен капацитет”....................................................103
5. Национална политика в областта на висшето образование в контекста на
икономика, базирана на знанието.........................................................................................103
5.1. Българското висше образование – част от европейското образователно
пространство...............................................................................................................................104
4
5.2. Синхронизиране на законодателната база и политика на включване.................104
5.3. Същност на българската интеграционна система. Предпоставки за развитие...105
5.3.1. Свободно движение на работници..............................................................105
5.3.2. Взаимно признаване на дипломи и квалификации...................................106
5.4. Висшето образование и икономически растеж в България. Връзка на образованието
с бизнеса...........................................................................................................106
5.5. Икономика на знанието – Европа 2020 и ролята на България в евроинтеграционния
процес...........................................................................................................107
ЗАКЛЮЧЕНИЕ..............................................................................................................108
СПИСЪК С ИЗПОЛЗВАНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ
ИЗТОЧНИЦИ В МАГИСТЪРСКИЯ ПРОЕКТ................................................................ 111
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
" Образованието в найширок смисъл на думата не е нищо друго освен процес на
въплатяване на благородни мисли и добри желания в живота на човека. Колкото повече
образовани хора в посочения погоре смисъл притежава един народ, толкова по
образован и поразвит духовно е той."
Беинса Дуно
Актуалността на темата
се свързва със засилените интеграционни аспекти на
глобализацията и на страната ни към структурите и изискванията на Европейския съюз,
както и от нуждата висшето образование да спомогне подобряване качеството на човешкия
живот от една страна, а от друга да има ясна и добре оформена връзка и взаимозависимост
между образователните изисквания и образователната реалност от една страна и
изискванията и нуждите на българския бизнес. В стратегията „Европа 2020“ се поставя силен
акцент върху образованието и обучението, които трябва да стимулират „интелигентния,
устойчив и приобщаващ растеж“.
Разглеждайки зависимостта между висшето образование като стандарт за качество и
относителния процент на безработицата сред младежите, търсейки причинноследствената
връзка или поточно какво не достига на така изградената и функционираща система за
5
образование в България и изискванията на бизнеса, ефектът не може да се припише на
определени институционални образователни функции с изключение на наблюдението, че в
страни с дуални системи, висшето образование не води до значително намаляване на
безработицата сред младите хора.
Висшето образование в България трябва да играе двойна роля: в качеството си на
инструмент, то трябва да помогне на страната ни да посрещне непосредствените и бъдещите
си нужди от умения, като същевременно намали социалното въздействие на кризата и улесни
излизането от нея. Това двойно предизвикателство налага провеждането на спешни реформи
както в българската икономика, но така също са нужни и съществени реформи в цялостната
ни образователна система и в частност в системата на висшето образование и обучение на
бъдещите ръководни кадри. На висшето образование в страната като начин на обучение
(теория и практика) се възлага надеждата за намиране на отговор на пообхватни обществени
предизвикателства и поконкретно за насърчаване на социалното приобщаване и в
постигане на висока ефективност и конкурентоспособност на българския бизнес на ЕС
пазара чрез участието на ефективни и добре обучени специалисти в отделните сектори на
българското производство, индустрия, селско стопанство и сферата на търговията и
услугите. Висшето образование като стандарт и методика за теоретично и практическо
обучение на младежите ясно осигурява перспективи за бъдещите участници на пазара на
труда, а допълнително продължаващо обучение поддържа пригодността за заетост на
работната сила. Промяната на обхвата и фокуса на образованието не трябва да е самоцел
реформите трябва да бъдат проектирани внимателно според специфичните за всяка държава
цели и изисквания на пазара на труда.
Теза:
В България в настоящия етап не съществува ясна, добре изградена и ефективна
взаимовръзка между образователните стандарти и качеството на обучение на
студентите в българските ВУЗ от една страна и нуждите и изискванията на
българския бизнес и българското производство
6
Целта на темата
е да се анализира взаимовръзката на висшето образование с пазара
на труда (неговите изисквания и приоритети) и доколко висшето образование в България в
момента има подобна връзка (обучение.работа). В съвременния етап на развитие за
Европейските страни е решаващ човешкият фактор, компониран от неговия интелект,
образование, култура, равнище на научноизследователските кадри. В основата на това е
образователната система, измервана с резултатите на изградените специалисти във всички
области на човешката дейност.
Страни с недобро икономическо състояние, отрицателни демографски процеси и все
по намаляващо обществено доверие, каквато е и България, биха могли да подобрят своето
състояние именно с висока постигането на висока образованост и професионална
компетентност сред населението. За съществуването и развитието на образованието, то бори
с научни знания, със световните постижения в сферата на технологиите и най вече с науката
за начина и производството на стоки, услуги и интелектуални продукти. Ето защо
интернационализацията на образованието, в частност на висшето образование, не само е
крайно необходима, но и се явява неизбежна. Отчасти това дава възможност на хората с
висше образование, които са получили дадената степен в своята родна страна почти
автоматично да се преместят и реализират в други държави. Това се отнася също и за
хората, които са получили квалификации в други държави, но са се върнали в своята страна
и са се реализирали там. Така по лесно и ефективно протичат процесите интеграция и
глобализация. Подценяването на тези важни роли на висшето образование и пренебрегването
на процесите по реконструкцията му, съобразно изискванията на ЕС, би създало
изключително много проблеми и би било опасно за България.
Задачите на анализа
пряко произтичат от актуалността на темата и поставената цел
на анализа и са в следните области и направления, а именно:
Обобщен анализ на предимствата за трудовия пазар в България като членка на
Европейския съюз
Обобщен анализ на актуалните проблемни области при младежката безработица в
България.
7
Анализ на Стратегията по заетост у нас – 2008 г. 2015 г. Цели, подцели и
направления на Стратегията
Насоки за развитие пазара на труда в България в период на глобална икономическа
криза
Обобщен анализ на образователната система в България
Анализ на ролята на висшето образование – ключ към пазара на труда в България по
отношение психични механизми, икономически условия, профил на ситуацията, актуалност.
Анализ на възможностите за промяна на образователната система. Актуални
тенденции, насоки и перспективи за развитие
Обобщен анализ на европейската политика в областта на образованието. Формиране
на европейското образователно пространство. Образователни приоритети на Европейския
съюз
Анализ на основните механизми за взаимовръзка между висшето образование и
нуждите на бизнеса в България. – Анализ на Национална политика в областта на висшето
образование в контекста на икономика, базирана на знанието
Анализ на висшето образование и икономически растеж в България. Връзка на
образованието с бизнеса;
Изводи и препоръки по отношение направения анализ и емпиричното
социологическо изследване.
Методите на анализ
включват теоретични аспекти и практически анализ на ролята на
висшето образование в България и неговата връзка с нуждите и изискванията на бизнеса.
Теоретичните и практически аспекти на анализирания проблем са подкрепени и с емпирично
социологическо изследване, обхващащо в анкета мнението на студенти и работодатели по
отношение наличието или липсата на подобна връзка в българската практика.
Обект и предмет на анализ
е висшето образование в Европа – част от
образователната реформа в страната и нейната стратегия за подобряване ефективността на
обучение, докато предмет на анализа в магистърския проект е търсенето на връзка висше
8
образованиенужди и изисквания на бизнеса в страната, особено сега в период на глобална
финансовоикономическа криза.
С оглед актуалността на темата и поставените цел и задачи са
използвани
литературни и информационни източници
– литература по проблематиката; правилници,
наредби, европейско право; мнения, анализи и коментари по темата; икономическа и
социална литература; интернет източници.
9
ПЪРВА ГЛАВА
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ ПО ОТНОШЕНИЕ ПАЗАРА НА
ТРУДА И МЛАДЕЖКАТА БЕЗРАБОТИЦА В БЪЛГАРИЯ
1. Обобщен анализ на предимствата за трудовия пазар в България като членка на
Европейския съюз
С приемането на България в Европейския съюз се откри голяма възможност пред
нашата държава. Европейският трудов пазар има всички характеристики за един трудов
пазар и дава възможност за развитие на всяка една държава, която е членка в този съюз. Той е
свободен и дава големи възможности за внос и износ между държавите членки. На този пазар
се извършват покупкопродажбите на стоки и услуги, които са от необходимост и нужни за
задоволяването на потребностите на потребителите. Европейският трудов пазар е създаден в
резултат на социалните политики, които са свързани със заетостта и намаляването на
безработицата. Всяка година Европейският съвет приема и разисква предложения, които да
подобрят пазара, създават се приоритети и цели, които да важат за всички държавичленки.
Целите са насочени към това да се създадат повече работни места, да се подобрят условията
на труд, да се увеличи производителността и възвръщаемостта, както и да покаже заетостта
по поатрактивен начин. "Заетостта и социалната политика са две много важни области,
които не могат една без друга, и в които съществува вторично законодателство на ниво на
Европейския съюз, свързани с тези области. Примери за това са здравеопазването и здравето
като цяло в работна среда, безопасни условия на труд, трудовото право, равноправие между
мъжете и жените"
. Включват се и области като заетост и социална закрила, в които се
разработват политики за уеднаквяване и сближаване на националните законодателства на
базата на Договора на ЕО и след провеждането на социален диалог. Задължението, което е
общо за всички области е да бъдат координирани политиките, за да може да се разработи
една социална рамка, която да съответства на принципите и нормите на Договора на ЕО. В
тези области няма обособени правни задължения за прилагането на политически мерки,
1 Белева, И., Политиката по заетостта и безработицата в България в преходния период: Анализ, оценки и
перспективи, София : Акад. изд. Проф. М. Дринов, 2011
10
които да бъдат конкретизирани, а както споменахме, целта е една социална рамка. /2: 2223
стр./
Европейската комисия приема проект на Зелена книга на 23.11.2006г. –
„Осъвременяване на трудовото право за посрещане на предизвикателствата на XXI век”.
Този документ е приет с цел да се дебатира на ниво Европейски съюз, с оглед на това
трудовото законодателство за в бъдеще да се модернизира. Друга цел е да се изпълнят целите
на Лисабонската стратегия за постигане на устойчиво развитие и повече работни места, с по
добри условия на труд. Осъвременяването на трудовото право е основен и важен компонент
за просперитета на бизнеса, работниците и компаниите, пред които ще се открият нови
възможности, ще застанат лице в лице пред новите предизвикателства, но и ще успеят да
подпомогнат за динамичната адаптация на работещите в фирмена среда.
Предизвикателствата, пред които трябва да се изправят са много, но едни от тях са
застаряващото население, породено от ниската раждаемост в глобален мащаб и
глобализацията. Както знаем от 2007г., финансовата икономическа криза засега много
предприятия и банки, от там много съкращения на работници и в следствие на намалените
доходи и трудното намиране на работа, много млади семейства не се решават да имат деца,
защото не са сигурни в своите доходи тъй като всеки родител мисли за бъдещето на своите
деца и иска да им предложи найдоброто.
В Зелената книга, се споменава, че Европейските трудови пазари са изправени пред
предизвикателството да съчетават поголяма гъвкавост със сигурност, която е нужна на
всички работници и работодатели. В книгата, Европейската комисия, поставя 14 въпроса, по
които странитечленки, трябва да дадат своето компетентно мнение.
Първият въпрос, който се разглежда, се отнася до приоритетите в дневния ред на
реформата на трудовото право. Позицията на Министерството на труда и социалната
политика и на нашето правителство, е че в българското трудово законодателство не се налага
от цялостна реформа на вече съществуващата правна рамка. В края на 2006 г. се завърши
процесът по транспортирането на директивите в трудово правната област в отношение с
акцептираните от България ангажименти за присъединяването на страната към ЕС.
Промените и допълненията в Кодекса на труда, които са имплементирани в общественото
пространство от Държавен вестник през юни месец 2006 г., целят усъвършенстването на
11
пазара на труда чрез осъществяването на по голяма трудова гъвкавост и стабилност в
трудовите правоотношения.
Бяха приети и разпоредби, които да формират диалог между
предприятията, диалог, с който да се постигне възможност, която да предвижда рисковете.
Друга възможност е да се направи организация на работата, която да бъде поподвижна, да се
увеличи възможността работниците да получат достъп до обучение, което да съответства на
длъжностната характеристика на работника, евентуални курсове за преквалификация. По
този начин конкурентоспособността на работниците се увеличава.Професионалното
ориентиране на работниците в едно предприятие и консултиране с тях, се превръща в
перспектива за развитието на предприятието.
Агенцията за икономически прогнози и анализи, съставя анализ, който се отнася за
българския пазар на труда. Според агенцията българския трудов пазар не е регулиран, което
означава, че такъв вид трудов пазар дава възможност за ефективно управление на
използваните трудови ресурси от работодателите, но и дава възможност да се осигури
защита на работниците. Пазарът не се различава много по регулациите от другите страни
членки на Европейския съюз. Кодексът по труда е рамката, която определя сигурността на
работниците и работодателите, дава възможност за бърза адаптация.
Кодексът на труда, съдържа норми, които описват какво е позволено и какво не на
работодателите за организирането на работния процес. Правните норми в този кодекс,
определят работното време на служителите, кои дни да работят, кога да се удължава
работното им време, кога да намалява, определя се начина за работа на непълен работен ден,
сумиране на работно време и каква е максималната граница за изработени часове за една
седмица. Работната седмица, която е установена от Кодекса на труда е петдневна.
Удълженият работен ден, е регламентиран в Кодекса на труда в чл.136а. Удълженото
работно време е регламентирано и е средство за гъвкавост на организацията на труда.
Според закона, натоварването чрез удължаване на работното време не може да бъде повече
от 20 последователни работни дни, защото се нарушава ритъмът на служителя или
работника, а ритъмът не е свързан само с трудовото му правоотношение, но и заради личния
и семейния живот.
Съвременния живот дава възможност на много работници, да намерят своята работа,
която да ги удовлетворява и работното време също. По този начин служителят може да
12
задоволи своите потребности, да се приспособи към работата. За да се изпълнят тези
изисквания на работниците е създадена и правната уредба за променливо работно време. То е
характерно с това, че работното време се избира от служителя, той избира кога да започне
работния ден и кога да приключи, както и кога да бъде обедната му почивка. Това се нарича
гъвкаво разпределение на работните му часове, които са съобразени спрямо нуждите му.
Например през единия работен ден, той ще работи помалко часове, а на следващия работен
ден – работното му време ще бъде удължено и ще работи повече часове.
Този режим на работа звучи доста примамливо за всеки от нас, но в България нямаме
чак такава гъвкавост на работното време, защото средствата за отчитане на работното време
и часове, все още не са въведени по всички фирми и предприятия, което трудно позволява
този тип работа.
Следвайки примера, който ни дават другите страни членки, трябва да въведем побързо
техниките за следене на физически изработеното време на един служител. По този начин,
според примера на другите държави, пазарът и организацията на труда се усъвършенстват,
дисциплината се подобрява сравнително, защото, когато няма система за следене на
работното време на един служител и когато шефът или този, който се води негов началник не
е там или просто не е възможно да го следи толкова отблизо, ще знае, че има система, която
ще въведе дисциплина на служителя, защото ще знае, че се вижда кога е започнал работа,
кога е свършил работа и кога излиза в почивки през работно време.
Друг много важен аспект, е въпроса за сигурността, за това как трябва да се засили
административния и съдебния капацитет на законодателството относно труда, което да
формира една правна рамка и то с усъвършенствания. В българското законодателство са
заложени правни ограничения, които са ратифицирани от Република България, както и
директиви на Европейския съюз.
България, подкрепя инициативата, трудовото законодателство и трудовите
правоотношения да се усъвършенстват и да достигнат нивото на европейския пазар, да
осигури голяма гъвкавост, но и максимална сигурност по правоотношенията. Реформа, може
да се гласува и приеме, само ако е свързана с промяна на трудовото законодателство и даде
развитие на заетостта. По този начин ще се осигури повече реализация на много хора от
различни сектори, както и да се намали частта на работниците, които са в сивия сектор.
13
Европейският трудов пазар работи и на т.нар „временен труд чрез агенция”, което
означава, че участниците са работника, фирмата и агенция, която е действаща по
организирането на временен труд. Това е форма на гъвкавост на пазара и така работниците,
които работят на временна заетост, могат да натупат опит в различни сфери и сектори, както
и така те увеличават своята квалификация.
1.1.
Състояние на трудовия пазар в България (20072010г.)
1.1.1.
Икономическа активност на младежите.
През 2007 година по данни коефициентът на икономическа активност е бил 70,6% за
мъжете и 62,1% за жените. Безработицата през 2007 година е 7.75%. Голяма час от хората
нямат желание за работа и не търсят работа по безброй различни причини. Личните причини,
които посочват или лични ангажименти, болест, инвалидност, ниско образование, липса на
квалификация, трудов опит и други.
Голяма част от населението, което е без работа, е просто демотивирано и при
евентуално развитие на трудовия пазар, те могат да се включат и да помогнат много в
развитието на България. За 2007 г. броят на обезкуражените лица е 205.4 хил.
От 20082012г., икономическата криза, започна да оказва своето влияние върху пазара
на труда. Икономическата активност и заетостта, намаляха, което предразположи за
увеличаване на безработицата. По данни на НСИ, броят на икономическо активното
население намалява с 200 хиляди, а през 20012 година, коефициентът, който отразява
икономическата активност е 67,1%, което помалко от 2008г.
възрастовия интервал 1564г./
Младите хора в България са много обезкуражени и демотивирани от това да работят
или да си търсят работа. Приоритет на Агенцията по заетостта е да увеличи консултациите,
които да дадат професионална ориентация на тези младежи и да ги мотивира да работят.
Дава се възможност за обучения и преквалификация, посреднически услуги и други.
Младите хора са на преден план и именно тази група е целева група, която има най
голям риск – да изпадне в бедност.
2 По данни на НСИ, Наблюдение на работната сила. Данните са за възрастовия интервал 1564г.
3 Това е възрастовата група, при която се забелязва найголям ръст на живеещите в бедност лица от
началото на кризата – 3,3 п. п. през 2011г., в сравнение с 2008г.
14
Опитите за повишаване дела на заетите лица или работещите бедни, е да се увеличава
минималната работна заплата ежегодно, но това пък определя и някои трудности като
например, трудности за влизане на пазара на труда от безработните лица. Защото те не могат
да взимат минималната работна заплата, защото техният труд се оценява пониско заради
качествата и уменията, които притежават или поскоро не притежават.
По отношение на целевата група младите хора, правителството се опитва да намали
този ефект с минималната работна заплата и се опитва да въведе мерки като например да
заплати на работодателите разходите по този служител, но пък по този начин той ще
придобие опит, който ще му е от полза и ще стане икономически активен на трудовия пазар.
Придобиването на опит и други умения, повишава производителността на труда сред
младите хора и им се дава шансът да останат на пазара на труда след приключване на
програмата, по която са се включили, защото вече може да покрият дори минималните
изисквания на повечето работодатели.
Според анализ на данните за безработицата и икономическата активност на младите,
която е намалена, дава резултат на облекчаване на проблема, но не довежда до напълното му
разрешаване. Защото по данни, за последните 25 тримесечия, повишаване на младежката
икономическа активност на пазара на труда няма, а дори обратното през първите тримесечия
дори спада. Заетостта продължава и да спада през 2012 и 2013г като разглеждаме и групите
освен 1524г и от 2534г.
Икономиката се възстановява бавно и е възможно и да не се възстанови, защото
икономически активното население намалява, младите хора са демотивирани да работят, а
населението на България е застаряващо, което означава, че някои от тях са достигнали или
ще достигнат надтрудоспособната възраст. Но трудовият пазар освен опити да увеличи
младежката заетост ги изолира от него, а това намалява шансовете икономиката да се
възстанови в дългосрочен план.
1.1.2 Заетост
Броят на заетите на възраст 15 и повече години през 2007 година е 3252,6хил.
Коефициентите на заетост за възрастовия интервал 1564г е 61,7%, а при младежите 1525г е
24,3%.
15
Методите на философията I номологично обяснение, диалектика, критика
Реферат по Философия, предназначен за студенти. Темата на реферата е: Методите на философията I номологично обяснение, диалектика, критика...Методите на философията I номологично обяснение, диалектика, критика
| Предмет: | Философия |
| Тип: | Курсови работи |
| Брой страници: | 10 |
| Брой думи: | 2495 |
| Брой символи: | 15076 |