Комуникации в управлението

I.

Умението да говорим, слушаме и да се владеем.

          1.Умението да говорим
                   В условията на всяко общуване от особена важност са начинът на 
изразяване,   правилната   конструкция   на   фразите,   подходящата   интонация   и 
тембърът на гласа.
Езикът е важна част от духовния живот на човешкото общество. Той включва 
думите   с   техните   значения   и   правилата,   според   които   се   построяват 
изреченията.
Човешката реч може да бъде устна или писмена. Устната реч бива диалог и 
монолог.
Независимо дали става дума за диалог или монолог, устната реч има няколко 
основни характеристики:

I.1 Стил   –   Стилът   на   говорене   изразява   особеностите   на   човека, 

умствената му дейност и общата култура. Той може да бъде неорганизиран, 
научно-делови и образно-емоционален.

I.2 Звучност и темп – Звучният глас допринася всички да чуват говорещия 

ясно и точно. Той позволява и по добре да се изразяват чувствата на оратора.
Темпът   на   говорене   включва   бързината   на   говора,   продължителността   при 
произнасяне на отделни думи и продължителността на паузите.

I.3 Изразителност и интонация – Интонацията позволява да се предадат 

чувствата на говорещия в тяхната дълбочина и предава по-голяма убедителност 
на думите му.
        2. Умението да слушаме
        Слушането   е   активен   процес,   изискващ   непрекъснато   внимание   към 
предмета на разговор.
Начините за активно слушане са рефлексно и нерефлексно изслушване.
               2.1 Нерефлексно изслушване – Изразява се в умението внимателно и 
мълчаливо да се изслушва събеседника, без да се прекъсва. 
                2.2  Рефлексно   слушане  –  То  гарантира  ефективна   обратна  връзка  с 
говорещия   и   контролира   точността   на   възприетото   и   чутото.   Има   следните 
форми:
     - Изясняване
     - Перифразиране
     - Отражение на чувствата
     - Резюмиране
       3. Умението да се владеем
Освен умението да говорим правилно и на подходящия за аудиторията език, да 
изслушваме   активно   събеседниците   си,   важно   умение   е   и   владеенето   на 
чувствата, мислите и постъпките по време на сделки и преговори.
За   благоприятно   протичане   на   даден   разговор   е   нужно   да   има   одобрение, 
самоодобрение и емпатия.
       3.1 Одобрение – подсказва позитивна нагласа към събеседника
        3.2 Самоодобрение – способността да се намира удоволствие в различни 
форми на общуване, спорт, хоби и др.