Русенски университет „Ангел Кънчев” , гр. Русе

Юридически факултет

Специалност 

ПРАВО

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Уредба на правото на търговска марка в

българското международно частно право. Закрила на

правото на марка. Европейска търговска марка ­ значение

и правна уредба. Спорове.

Изготвил:                                                 Проверил:

Уредба   на   правото   на   търговска   марка   в   българското   международно
частно право.

Тъй като търговската марка представлява обект на индустриална собственост,

която се включва в интелектуалната, правата върху нея са уредени в Раздел II на
КМЧП, озаглавен “Права върху обекти на интелектуална собственост”. Чл. 71,

ал.2   от   този   раздел   гласи,   че   възникването,съдържанието,   прехвърлянето   и
прекратяването на права върху обекти на индустриална собственост се уреждат

от   правото   на   държавата,   в   която   е   издаден   патентът   или   е   извършена
регистрацията, съответно в която е подадена заявка за издаване на патент или за

извършване на регистрация. Нормата е двустранна и външно дава възможност за
прилагане на чуждо право от българския съд. Последният обаче по правило ще

бъде компетентен, когато държавата, в която е подадена заявката или е издаден
патентът,   е   бъларската.   С   оглед   на   межднародната   компетентност   (чл.22,

параграф   4   Регламент   44/01   и   чл.13   ал.2   КМЧП)   това   ще   е   правото   на
компетентния   съд   (lex  fori).   Приципът,   който   е   заложен   в   определянето   на

приложимото право обаче, е свързан с териториалното действие на закрилата
(lex  loci  protectionis).   Препращането   не   е   изключено   изрично,   но   поради

съвпадането   между   компетентен   съд   и   приложимо   право   практически   е
невъзможно. Ето защо по правило българския съд след като установи своята

компетентност, ще прилага собственото си материално право съдържащо се в
Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

По   смисъла   на   чл.9   ЗМГО   марката   представлява   знак,   който   е   способен   да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да

бъде   представен   графично.  Такива   знаци   могат   да   бъдат   думи,  включително
имена   на   лица,   букви,   цифри,   рисунки,   фигури,   формата   на   стоката   или   на

нейната   опаковка,   комбинация   от   цветове,   звукови   знаци   или   всякакви
комбинации   от   такива   знаци.   Съществуват   няколко   вида   марки:   търговска

марка,   марка   за   услуги,   колективни,   общоизвестни   и   сертификатна   марка.

2

Търговска   марка   –   знак   за   отличаване   на   стоки.   Тази   марка   може   да   е

притежание съвместно на две или повече лица, като разпореждането с нея се
осъществява със съгласието на всички притежатели. Марката за услуги навлиза

в България след 1998 г. с подписването от страната ни на Лисабонския договор.
Колективните   марки   обслужват   цяла   група   производители,   които   са   се

обединили в отделно ЮЛ, създадено специално, за да се  осигури ползването на
марката.   То   трябва   да   представи   в   Патентното   ведомство   на   конкретната

държава   правила   за   ползването   на   марката   от   различните   членове   на
сдружението. Правото върху търговската марка е притежание на това ЮЛ (чл.29

ЗМГО). Общоизвестната марка е тази, която е известна в определен кръг бизнес
среди.   Общоизвестността   се   доказва   с   рекламни   материали,   изложби,

разпространение на определен вид стоки в определени среди. Сертификатната
марка се ползва от самостоятелна група производители, които са отделни сами

по себе си. Тя обаче принадлежи на друго лице, което не може да я употребява
за   означаване   на   произвеждани   от   него   стоки   или   услуги,   а   само   дава

разрешението си и контролира ползването й (чл.30,(1) и (3) ЗМГО).
Марката има няколко функции: отличаваща – отличава стоките и услугите на

различните производитли една от друга; гаранционна – представлява гаранция за
качество на предлаганата стока или услуга и третата функция е тази, че указва

произхода на стоките и услугите.
Търговските марки са подчинени на регистрационен режим, който има за цел

получаване   на   изключително   право   върху   тях   на   територията   на   Република
България   (чл.10   ЗМГО).   Регистрирането   им   става   в   специален   регистър   на

Патентното ведомство (ПВ) по пътя на административното производство.
Заявителят може да бъде местно или чуждестранно физическо или юридическо

лице.   Той   може   да   извършва   действия   пред   ПВ   лично   или   чрез   местен
представител   по   индустриална   собственост.   Регистрацията   на   българските

марки   в   чужда   държава   ще   се   извърши   според   изискванията   на   чуждото
законодателство. 

3

Заявката за регистрация дава право на приоритет пред по­късно постъпилите

заявки   за   регистриране   (чл.34   ЗМГО).   За   да   бъде   регистрирана   марката,   е
необходимо да не е  налице някое от абсолютните или относителните основания

за   отказ   на   рагистрация,   посочени   в   чл.11   и   12   ЗМГО.   Тези   основания
представляват пречки, отрицателни условия за регистриране, на които трябва да

отговаря марката. Важно практическо значение има изискването предложената
за регистриране марка да не е идентична на по­ранна марка, когато стоките или

услугите   на   заявената   и   на   по­ранната   марка   са   идентични,   както   и     да   не
съществува   вероятност   за   объркване   на   потребителите,   която   включва

възможност   за   свързване   с   по­ранната   марка,   поради   идентичността   или
сходството   между   заявената   и   по­ранната   марка   и   идентичността   или

сходството   на   стоките   и   услугите   на   двете   марки   (чл.12,(1),т.1   и2   ЗМГО).
Законът ясно посочва коя е по­ранната марка в чл.12,(2) ЗМГО.

Чрез   регистрацията   заявителят   придобива   правото   върху   търговската   марка,
считано   от   датата   на   подаване   на   заявката(чл.10,(1)   ЗМГО),   което   включва

правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява
на трети лица да използват идентична или сходна марка в търговската дейност

без неговото съгласие(чл.13 ЗМГО) за срок от 10 години (чл.20, ал.1 ЗМГО).
Разпореждането с правото върху търговска марка включва както възможността

за неговото прехвърляне (чл.21 ЗМГО), така и разрешението за използване на
марката от друго лице чрез сключването на лицензионен договор (чл.22 ЗМГО),

при което се прилагат правилата на Търговския закон и  Закона за патентите.
Лицензионният договор се сключва в писмена форма. Лицензията може да бъде

неизключителна или изключителна в зависимост от това съответно дали с нея се
дава, или не се дава, право на лицензополучателят да предоставя лицензии със

същия предмет на други лица. Лицензодателят може и занапред да упражнява
правото   си   върху   търговската   марка   наред   с   лицензополучателя.   И

прехвърлянето на правото върху търговска марка, и лицензионните договори се
вписват в бюлетина на Патентното ведомство.

4