ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Въвеждане и използване на алтернативни

енергийни източници в България”

1

Съдържание

1. Енергия от възобновяеми източници

2. Възобновяеми енергийни източници в България

2.1 Соларна енергия

2.2 Вятърна енергия

2.3 Енергия от биомаса

2.4 Геометрална енергия

2.5 Енергия от приливи и отливи

3.Проблеми и направления при разкриване на нови работни места

3.1 Първо направление: Развитие на сектора на възобновяема енергия

3.2 Второ направление: Биологично земеделие в България 

3.3 Трето направление: Производство и потребление на зелени продукти и услуги, 

създавани от българските малки и средни предприятия

3.4 Четвърто направление : Ефективно използване на ресурсите 

4. Държавната политика и бъдещи планове за развитието на ВЕИ сектора в България

5. Производство на биогаз

6.Политики и програми на ЕС по отношение въвеждането и използването на алтернативни 
енергийни източници

2

Въведение

1.Енергия от възобновяеми източници

Създаването на „зелена” икономика е залегнало в редица стратегически документи в 
рамките на ЕС, най­известният от които е Европа 2020. Според тази стратегия 

„озеленяването” на икономиката е един от начините за постигането на устойчив растеж, 
базиран на знанието и иновациите, и ще бъде съпроводено от подобряване на конкурентно 

способността, създаване на нови работни места. Зеленият растеж обаче има висока цена, 
която бедните и развиващите се страни не могат да платят. Възможностите и ограниченията

за развитие на зелената икономика са една от най­дискутираните теми и на състоялата се 
неотдавна конференция „Рио+20”.

Приоритет на европейската политика през следващите години е преминаване към „зелена” 
икономика, щадяща околната среда. Промените в климата и изчерпването на ресурсите на 

планетата поставят на преден план необходимостта от устойчиво развитие, гарантиращо 
просперитета на обществото чрез опазване на планетата. Създаването на „зелени” работни 

места е също така начин Европа да се пребори с последиците от икономическата криза и 
безработицата. Процесът на преминаване към екологосъобразна икономика в България едва

започва. Пример за това са преструктурирането на енергетиката за целите на 
нисковъглеродната икономика, развитие на енергийната ефективност и възобновяемите 

енергийни източници, различни форми на природосъобразен туризъм, екологични форми на 
транспорт.

Според Програмата за околна среда на ООН (ПРООН), зелена икономика това е 
„икономика, която води до подобрено човешко благосъстояние и социално равенство при 

значително намаляване на рисковете за околната среда и на екологичните дефицити”. 
Зелената икономика се разглежда още като нисковъглеродна, при която ефективно се 

3

използват ресурсите и се създават условия за социално включване. В нея растежът на 
доходите и заетостта се задвижва от публични и частни инвестиции, които намаляват 

въглеродните емисии и замърсяванията, подобряват енергийната и ресурсната ефективност 
и предпазват от намаляване на биологичното разнообразие.

Международните организации дават следните определения:



ОИСР дефинира зеления растеж като „стимулиране на икономически растеж и 

развитие, при което природните активи продължават да предоставят ресурси и услуги за 
околната среда, на които нашето благосъстояние разчита”.



Световната банка смята, че зеленият растеж е икономически растеж, който е 

устойчив по отношение на околната среда. Развитието на зелената икономика съответства 

на устойчивото развитие като крайна цел и е средство за сближаването на неговия 
икономически стълб и стълба на околната среда, без да се пренебрегват социалните 

аспекти.



В документи на ЕС се посочва необходимостта да се обмисли използването и на 

понятието „синя икономика”, което разширява принципите на зелена икономика, като 
включва опазването и устойчивото използване на морските ресурси. За ЕС преходът към 

нея има мощен потенциал за насърчаването на дългосрочен устойчив растеж, за създаването
на работни места и следователно за премахването на бедността. Пътят към зелена 

икономика обаче може да бъде специфичен за всяка страна. Пет са областите, свързани 
пряко с приобщаващата зелена икономика в контекста на устойчивото развитие и 

премахването на бедността: устойчива енергетика; води; устойчиво управление на земите и 
екосистемите; океани и ефективно използване на ресурсите, и по­конкретно на отпадъците.

Начинът, по който произвеждаме енергия, се намира в основата на усилията за борба с 
изменението на климата и намаляване на замърсяването. Днес изкопаемите горива все още 

доминират в сектора на производството на енергия, като при тяхното изгаряне за 
генериране на енергия се отделят парникови газове. При възобновяемите енергийни 

източници, от друга страна, емисиите на парникови газове са ниски или такива изобщо не се
отделят по време на жизненияим цикъл. Повишаването на техния дял в енергийния микс ще

4

допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и на общия ни „въглероден 
отпечатък“. Двадесетпроцентен дял на възобновяемата енергия  би спомогнал да се 

избегнат 600—900 метрични тона емисии на CO

2

на година. Възобновяемата енергия ще 

допринесе и за намаляване на замърсяването на въздуха, като по този начин ще окаже пряко

въздействие върху здравето ни.
Възобновяемата енергия притежава и огромен потенциал за стимулиране на индустриалната

конкурентоспособност на Европа. Разработването на нови източници на нисковъглеродна 
енергия е изключително важно,за да се избегнат мащабните последствия, като изменение на 

климата и замърсяване, а запазването на водещата позиция на Европа в тази област е 
изключително важно за икономиката. Развитието на високотехнологична и „зелена“ 

индустрия дава възможност за разкриване на нови „зелени“работни места с добавена 
стойност и надгражда върху силните страни на европейската индустрия. Понастоящем 

европейските компании доминират в глобалния сектор на производството на възобновяема 
енергия, в който са ангажирани над 1,5 милиона души и който има оборот над 50 милиарда 

евро. 

Изложение

2.Възобновяеми енергийни източници в България

Темата за зелената икономика се коментира все по­често и в България. Използват се 

различни понятия, като зелен растеж, зелени инвестиции, зелени фирми, зелени работни 

5

места, зелени офиси, зелени градове и дори зелена България. Правят се опити за най­
оптимален избор относно екологията и околната среда, а в днешно време се организират 

кампании като "Да изчистим България за един ден".

Страната ни трябва да превърне зелените обществени поръчки, като рециклирането на 

хартия и боклук, в стандарт за цялата администрация. Министерството на околната среда и
водите вече разработва схема за международна търговия с парникови газове. А съветът към 

бизнеса е да инвестира повече в сферата на възобновяемите енергийни източници.

Въпреки малките наченки на зелена икономика, страната ни си е поставила доста 
амбициозни еко цели.Първа крачка за преминаване към зелена икономика е всеки, който се 

занимава с някакъв бизнес, както и всеки човек поотделно, да се замисли върху разхода на 
енергия, която употребява.Изразходването на енергия е важен фактор, който не бива да се 

подценява.
Европа трябва да използва кризата и неизбежните екологични мерки, за да се подготви за 

преминаване към т.нар. зелена икономика. Ефектът от този преход върху безработицата ще 
е минимален, но той ще размести сериозно структурата на пазара на труда и на цели 

сектори от икономиката.

България и Австрия могат да се окажат двете най­облагодетелствани страни от прехода 
към зелена икономика, тъй като в двете държави съпътстващите дейности за 

производството на чиста енергия или екологични продукти и услуги са относително най­
много и малък брой заети дават голяма част от брутният вътрешен продукт.

Енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия са 
най­евтините, най­безопасните, най­сигурните и най­приемливите, от гледна точка на 

природата и обществото, начини да се постигне ограничаване на емисиите от парникови 
газове в енергийния сектор. Възобновяемите източници на енергия като вятъра, слънчевите 

фотоволтаични инсталации, слънчевата термична и геотермалната енергии, биомасата и 
енергията на приливите и отливите могат да изпълнят тази цел.

6

В България съществуват много благоприятни условия и голям потенциал за инвестиции в 
слънчеви енергийни системи и по специално за развитието на покривни, стенни и наземни 

фотоволтаични електроцентрали.

Съгласно Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. страната трябва ни 

трябва да достигне над 16% дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия. 
Реализацията на инвестиционни намерения в областта на възобновяемите източници е в 

контекста на приоритетните цели на Енергийната стратегия.

На българските производители на електроенергия от възобновяеми енергийни източници са 

предоставени няколко вида преференции, които могат да бъдат ползвани само при 
удостоверяване чрез установените в ЗЕ сертификати за произход, че енергията е 

произведена от възобновяеми енергийни източници. По­важните от тези преференции са 
следните:

1. Общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупят 
цялото количество електроенергия, произведено от възобновяеми енергийни източници. 

Това не се отнася за количествата, с които производителят участва на балансиращия пазар 
и сделките, които е сключил при свободно договорени цени;

2. Цената, по която се изкупува електроенергията, е преференциална и се определя по 
нормативен път. В тази връзка следва да се посочи, преференциалните цени за изкупуване 

на електроенергията ще бъдат определени по години до 2022 година с наредба на 
Министерския съвет по предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране;

3. Преносното и разпределителните предприятия са длъжни да присъединяват приоритетно 
всички централи, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници;

4. Задължението за разширяване и реконструкция на преносната и разпределителната мрежа
е вменено на съответното разпределително или преносното предприятие, за което те могат 

да кандидатстват за външно финансиране.

Последните промени в ЗЕ продължават и доразвиват държавната политика за насърчаване 

на генерирането на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. В близко бъдеще

7

се очаква цялостно регламентиране на производството на т.нар „чиста” или „зелена” 
енергия в новия Закон за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, 

алтернативни енергийни източници и биогорива.

Настоящият енергиен микс на страната може да бъде класифициран като силно зависим от 

външни енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос.
Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна, 

при традиционно едностранна насоченост към Руската Федерация.

2.1 Соларна енергия

Соларната и фотоволтаичната индустрия, например, са твърде млади, добиват сериозен 

мащаб в периода след 2000 година, но бързо набират солидни темпове и имат вече доста 
забележителен обем. Количеството инсталирани мощности e гигавати в отделните страни 

като Германия, Испания и Япония. Новата и мощна PV индустрия, която по количество на 
генерирания ток се конкурира вече с количеството ток, генериран от блоковете на атомните

централи, а по обем на произведена PV техника – с автомобилната индустрия или с 
микроелектрониката, се ражда по­рано, както вече е широко известно, благодарение на 

умната политическа намеса в Германия, която първа въвежда Закон за преференциално 
изкупуване на този тип енергия. В противовес на някои опасения, соларната и 

фотоволтаичната индустрия почти не са засегнати в момента от финансовата криза. На 
соларната индустрия се гледа напоследък дори като на спасителен кораб и много от 

загубилите работата си в другите браншове търсят шанс за работа именно в нея.

Вярно е обаче и масово разпространеното вече в България твърдение, че токът, произведен 

от фотоволтаичните системи, е в пъти по­скъп в момента от тока, произведен от 
конвенционалните и фозилни източници. По­малко се споменава обаче фактът, че цената на 

тока от фотоволтаиците спада с увеличаване количеството на произведени и инсталирани 
мощности, докато това въобще не важи за тока от конвенционалните източници, където той 

непрекъсното и осезаемо става все по­скъп напоследък. Изравняване на цената на тока от 
слънчева енергия се очаква към тази година.

8

Първата важна предпоставка за успеха на соларната и PV енергия­енергетика в световен 
мащаб е нейното производство в значими количества в странитe или регионитe, където се 

консумира. Ако гореизброените страни не произвеждаха фотоволтаици, а трябваше да ги 
внасят изцяло от другаде, те нямаше да ги купуват.Инвестициите направени и парите, 

платени за произведената соларна електроенергия, отиват за генерирането на атрактивни 
работни места. Всеки от нас знае, че не се заплаща суровината, с която слънцето ни дарява. 

Германците успяват да генерират вече хиляди работни места в сферата на соларната 
индустрия през последните три­четири години, с производството на фотоволтаици, при 

тяхното инсталиране или менажиране на PV паркове и слънчеви покриви. И не само това, за
да проходи тази екологично­чиста енрегетика­индустрия, германските политици 

подпомогат чрез предоставените им Европейските Фондове за ускорено развитие на 
Източна Германия с над 20% инвестиции за построяване на заводи за производството на 

фотолволтаични клетки и модули в източната част на Германия . Благодарение на тази 
добра стратегия се ражда и израства не далеч от Лайпциг например Q­Cells , най­голямата в

света фирма за производство на фотоволтаични клетки.

Поради природата на слънчевото греене соларният ток и фотоволтаичната енергетика не 

може да бъде “базова енергетика” денем и нощем, лято и зиме в една страна. 
Фотоволтаичната енергетика може да служи разумно в една страна или регион само в 

рамките на един Нов Енергиен Микс. През деня, когато грее слънцето, соларният ток да 
бъде произвеждан и използван приоритетно и все повече и повече, просто защото много от 

останалите енергийни източници, с които разполагаме, са изчерпаеми, и освен това 
добиването на ток при тях е придружено с вредни емисии или с радиоактивни отпадъци, за 

които проблемът е все още нерешен в световен мащаб, и те не са по­малко вредни от 
въглеродните емисии. За разлика от мнoгoто други енергетики, слънчевата енергетика е 

екологично­чиста и безотпадъчна.

Слънцето е неизчерпаем източник на енергия и не води до замърсяване на околната среда. 

При използването на слънцето като енергиен ресурс се предотвратява изхвърлянето в 
атмосферата на вредни вещества.

9

Изграждането на соларни паркове  отговаря на поетите от Р България задължения по 
протокола от Киото за намаляване емисиите на парникови газове, както и би допринесло до

намаляване рискът за орнитофауната, дължащ се на ефекта от глобалното затопляне и 
изменението на климата. Експерти по възобновяеми източници на енергия правят прогнози, 

че през 2015 година процентът на електричеството от фотоволтаични паркове ще нарасне 
значително.

Покривната соларна инсталация може да осигури 30% от потреблението на електричество 
от една фирма, която работи само денем. Останалото количество фирмата трябва да 

купува от местното ЕРП.Съществува вариант за акумулиране на свръхпроизводството на 
еленергия от обедните часове и използването й сутрин и вечер, когато слънцегреенето е 

слабо или нулево.Съхраняването на тока обаче увеличава с около 50% стойността на 
електроенергията от покрива. Затова акумулирането на "зелената" енергия се практикува 

само за сгради в отдалечени райони, където няма мрежа на ЕРП и фирмата или домът 
трябва енергийно да се самозадоволява.

Много изгодно е използването на соларната енергия от покрива за зареждане на 
електромобили, чийто брой тепърва ще расте. Това би било идеална инвестиция за 

бъдещите превозвачи с електроавтобуси. Един електроавтобусен парк би имал огромна 
изгода да се зарежда от покривна соларна инсталация.

Също така фирмите, които инвестират в изграждане на покривни соларни инсталации, 
спестяват 10­те процента данък(плосък данък) печалба върху парите, които влагат.

Стимулирането на изграждането на покривни инсталации в страната е част от 
общоевропейската политика за развитието на възобновяемите енергийни източници, която 

България следва. Затова една от основните цели на Закона за енергията от възобновяеми 
източници е „повишаване на жизнения стандарт на населението чрез икономически 

ефективно използване на енергията от възобновяеми източници”. Фотоволтаичните 
централи върху покриви са естествена и изключителна възможност, от която всеки 

предприемчив гражданин, община, дружество или институция може да спечели.

10

Целта на Закона за енергия от възобновяеми източници е да се стимулира гражданите да 
намалят разходите си за ток, като използват алтернативната слънчева енергия, без това да 

им носи допълнителни административни разходи. По този начин се поставя приоритет 
върху малките проекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. 

Такива проекти могат да стимулират развитието на малкия и средния бизнес или дори 
частни лица, които биха инвестирали спестяванията си, търсейки по­висока доходност 

отколкото доходността, която биха получили от традиционните инвестиционни схеми.

Страната ни има необходимите климатични и географски дадености за ефективно 

използване потенциала на слънчевата енергия. Промените в Закона за възобновяемите 
енергийни източници и биогоривата също благоприятстват развитието на това бизнес 

направление. Настоящата тарифа за изкупуване на електроенергия от слънчеви централи е 
по­ниска в сравнение с подобни тарифи в другите европейски държави, макар 

инвестиционните разходи да са на практика еднакви – дори по­високи за България заради 
транспорта.Повишението на преференциалните цени на електроенергията от възобновяеми 

източници ще привлече още инвеститори. Необходими са обаче гаранции, че 
присъединените обекти ще работят в бъдеще при цени на изкупуване на електричеството не 

по­ниски от тези, когато са били присъединени, особено важно е за възвръщаемостта на 
инвестицията.

2.2 Вятърна енергия

Електропроизводството на фотоволтаиците през лятото е в пъти по­голямо, в сравнение със
зимните месеци. Затова нерядко към фотоволтаичните паркове се изграждат вятърни 

турбини. Те допълват зимния недостиг на произведено електричество от фотоволтаиците, 
защото през зимните месеци вятърът е по­силен. Но той  не е достатъчно силен, за да се 

бъдат известните вятърни турбини достатъчно енергопроизводителни. Затова усилията на 
конструкторите отдавна са се насочили към такива вятърни машини, които да са 

производителни при невисоки ветроскорости.

11

Слънчевата и вятърната енергия, както и биотехнологиите, са донесли рекордни приходи 
миналата година и обещават отлични резултати и в бъдеще. Първо, обаче, компаниите 

трябва да преодолеят световната финансова криза. Това се посочва в доклада "Тенденции в 
чистата енергия 2009", изготвен от американски учени, цитиран от Ройтерс и БТА. 

Докладът показва, че световните приходи от трите приоритетни чисти технологии са се 
увеличили до 115,9 млрд. долара през 2008 г. спрямо 75 млрд. долара за предходната 

година. Въпреки кризата авторите на доклада не очакват подобни силни резултати и тази 
година. Броят на работните места в сферата на чистите технологии ще се увеличи до 2,6 

милиона през 2018 г. спрямо 600 000, отчетени през 2008 година. Засега от програмата на 
правителството на САЩ за стимулиране на американската икономика ще бъдат заделени 

над 70 млрд. долара под формата на директни инвестиции и данъчни кредити. Миналата 
година капацитетът на вятърната енергия, която вече набра популярност в Германия и 

Дания, се е удвоил в Турция, а в Полша е нараснал със 71 процента. Вятърни турбини се 
разработват в Беларус, България, Испания, Полша, Румъния, Унгария и Естония.

През 2008 г. Франция, която разчита основно на АЕЦ за посрещане на енергийните си 
нужди, е увеличила капацитета си от вятърна енергия с 950 мегавата, отбелязва Ройтерс.

Вятърната енергия е преминаването посредством вятърни турбини на енергията на вятъра 
във форма, която може да се използва като електричеството.

Най­съвременният начин за генериране на електричество от вятърна енергия е чрез 

конвертиране на ротацията на перките на турбината в електрически ток чрез ел. генератор.

Вятърната енергия се използва в големи вятърни паркове, които са свързани към 
националните електрически мрежи, а също и за малки турбини за производтсво на енергия 

за отделни домакинства, както и за места, които не са свързани с мрежата.Вятърната 
енергия е в изобилие, възобновяема е, широко разпространена, чиста е  и редуцира вредните

емисии в атмосферата, когато се използва като заместител на изкопаемите горива.

12

По принцип вятърни генератори се инсталират на места, където средната скорост на вятъра
е 10 mph (16 км/ч или 4,5 м/с) или по­голяма. Обикновено местата се подбират на базата на 

атласи на вятъра и валидирани измервания на вятъра на място. Метеорологията играе 
важна роля в определянето на възможните местоположения за вятърни паркове, но само 

метеорологичните данни не са достатъчни за прецизна преценка за изграждане на вятърен 
парк.

Според Европейската банка за възстановяване и развитие, България е определена като една 
от най­подходящите страни за развитието на вятърната енергия (3400 MW междинен 

потенциал).Енергийните нужди на България се осигуряват най­вече от традиционни 
източници на енергия. По­голямата част от електроцентралите в страната са стари и 

неефективни. За 51% от произведената енергия се използват въглища, при изгарянето на 
които се освобождава въглероден диоксид (който допринася за глобалното затопляне), 

замърсява се околната среда и се оказва сериозно влияние върху здравето на хората. 
Традиционните източници на енергия се считат за “евтини”, само защото част от разходите 

(като например глобалното затопляне, замърсяването, здравословни проблеми, енергийната 
зависимост и т.н.) не са включени пряко в цената. Това твърдение обаче е подвеждащо, 

защото именно тези разходи се заплащат от обществото. Например, след като Директивата 
на ЕС за Ограничаването на емисиите изпускани от големи горивни инсталации влезе в сила

през 2012г, от въглищните електроцентрали ще бъде изисквано да заплащат за емисиите си 
на въглероден диоксид. Тогава се очаква производството на електроенергия от въглища да 

стане по­скъпо от вятърната енергия.

Като член на Европейския съюз, България има задължителна минимална цел за 

производство на възобновяема енергия. Програмата на ЕС за енергията и климата, 
официално приета в Директива 2009/28/EO, изисква до 2020 година България да добива 

16% от своите енергийни нужди (електроенергия, транспорт и отопление) чрез 
възобновяеми енергийни източници. В интерес на страната ни е да се достигнат тези 16% по

възможно най­лесния, чист и преди всичко евтин начин.

В момента най­евтината възобновяема технология, без съмнение, е вятърната енергия. За да

достигне 16%, България се нуждае от около 2000­2500 MW инсталирана мощност от 

13

вятърна енергия до 2020 година. Това би привлякло милиарди евро от така необходимите 
чуждестранни инвестиции, създавайки десетки хиляди работни места. Ако целта от 16% не 

се изпълни, страната ще трябва да компенсира този недостиг, купувайки възобновяема 
енергия от други държави­членки на ЕС. Освен, че изкупната цена ще бъде по­висока, 

страната  ще пропусне ползите от инвестициите и създаването на работни места в страната.

Ако България реши да развие напълно ветровия потенциал в страната, “зелената” енергия 

може да се превърне в един от основните ни износи след 2020г. Очаква се много от по­
големите икономики в ЕС (Великобритания, Франция) да не могат да изпълнят своите цели 

и да трябва да купуват възобновяема енергия от държави с излишък. Ако България прояви 
далновидност и прогресивно мислене, и развие своя ветрови потенциал, тя може да бъде 

една от страните с излишък, създавайки по този начин нова експортна индустрия и всички 
свързани с нея икономически ползи. Най­големият в България до този момент 

ветроенергийният парк, с капацитет от 156 MW е "Св. Никола" на "AES Geo Energy" ,чиято
стойност на инвестицията е 270 милиона евро.

2.3 Енергия от био маса

Биомасата се счита за един от най­добрите примери за неконвенционален източник на 
енергия. Тя също така се счита и за подходяща алтернатива на изкопаемите горива при 

производството на електроенергия. Известно е, че под общото наименование биомаса 
обикновено се има предвид суровини, получени от дървесни отпадъци, отпадъци от 

селското стопанство и хранително­вкусовата промишленост, както и растения и дървета, 
отглеждани с цел използването им като суровина при производството на енергия. Към 

биомасата се включват също и утайките, получени при пречистването на отпадни води, 
както и оборският тор. Като основни предимства на биомасата могат да се посочат фактът,

че е възобновяем енергиен източник и широката й достъпност, при това в големи 

14