ПРИНЦИПИ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СИСТЕМИ

Тези принципи са ръководни начала, основни изисквания, които се спазват при 

изграждането на образователните системи. Те са адресирани до техните създатели, до 
политиците и държавниците, които имат отношение към въпросите на образованието. 
Тези принципи са различни от дидактическите, които са адресирани до учителите и се 
отнасят   към   обучението.   Отделните   принципи   на   изграждане   на   образователните 
системи   възникват   в   различни   етапи   от   развитието   на   обществото.   С   прогреса   в 
образователното   дело   се   видоизменят   и   принципите   –   те   се   изпълват   с   по-богато 
съдържание,   разширява   се   обсегът   на   тяхното   действие,   засилва   се   или   отслабва 
действената им сила. Принципът за задължителност на образованието   например се 
появява в периода на прехода към Новото време. Днес този принцип е въплътен в 
образователните   системи   на   всички   развити   страни.   Освен   по   действеност,   този 
принцип   се   разширява   и   по   обхват   на   действие   –   задължителното   образование 
отначало   е   3-4   години,   след   това   става   6-7-8   години,   за   да   стигне   днес   до   10-12 
години.   Има   специфични   принципи,   характерни   само   за   определена   обществено-
политическа система – напр. принципите за единност на образователната система, за 
съединяване   на   обучението   с   производителния   труд   са   валидни   само   за 
социалистическите образователни системи.

Актуалните принципи за изграждане на образователните системи на съвременния 

етап от общественото развитие са принципите за право на образование, за свобода на 
образованието,   за   неутралност,   за   организиране   на   общественото   образование   от 
държавата,   за   задължителност,   безплатност,   диференциация,   гъвкавост   на 
образованието и проходимост на образователната система.

1.

Принцип за право на образование

Правото на образование  е класически,  фундаментален  принцип,  прокламиран  в 
националните конституции и закони на всички развити страни, както и в следните 
международни документи – Всеобща декларация за правата на човека, Конвенция 
за правата на детето, Международен пакт за икономически, социални и културни 
права, Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и 
основните свободи.
Принципът за право на образование има пределно общо действие и е трудно да се 
очертаят границите на обхвата му. Всъщност сферата му на действие е цялото 
общество. Често той е представен чрез някои от своите елементи – принципите за 
равнопоставеност в достъпа до училището; равенство в шансовете за получаване 
на образование; равнопоставеност при финансирането на училищата от страна на 
държавата и общините; забрана на дискриминацията под каквато и да било форма 
и др.

Има   тясна   връзка   между   принципа   за   право   на   образование   и   принципа   за 

демократизация на образованието, който изисква издигане на нивото на общото и 
професионалното образовани на всички обществени групи, от една страна, и от 
друга   –   равенство   в   шансовете   за   училищен   успех   за   групите   от   различни   в 
социално   отношение   ученици.   Именно   в   съответствие   с   принципа   за 
демократизация   на   образованието   държавата   е   длъжна   да  формира   гражданите 
чрез   обществено   образование,   като   се   зачитат   принципите   за   свободата   на 
изразяване, свободата на идеите и вярванията, свободата на преподаване. Но за да 
се формират гражданите в съответствие с държавните цели, образованието трябва 
да   бъде   в   някаква   степен   задължително.   Задължителността   води   след   себе   си 
необходимостта   от   спазване   на   принципите   за   безплатност,   неутралност, 
равенство   в   правата   на   участниците   в   учебно-възпитателния   процес.   За   да   се