СПИН 

Появата на 

СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност)

 в  началото на 

1981г. беше огромна изненада за научното общество,  дотолкова-доколкото, голяма 
част от изследователите смятаха, че светът  се намира на ръба на пълното елиминиране 
на инфекциозните заболявания.  СПИН, инфекциозно заболяване, което подтиска 
дейноста на имунната  система, се причинява от т.нар. 

вирус на синдрома на 

придобитата имунна недостатъчност

 или

 HIV (human immunodeficiency virus)

, 

част от групата на 

ретровирусите

.  Името СПИН е въведено през 1982г. Жертвите на 

това заболяване, което  има летален завършек, умират най-често от различни 
опорнюстични  инфекциозни заболявания, чието развитие е възможно поради силно  
увредената имунна система.

Появата на това заболяване, беше  последвана от множество опити от страна на учените 
да открият неговия  причинител. През 1983г. и 1984г. , двама учени, заедно с екипите 
си,  съобщиха, че са изолирали HIV, вирусът причиняващ СПИН. Единият от тях  е 
френският имунолог 

Luc Montagnier

 (1932 - ), работещ във френският институт 

"Луи 

Пастьор"

, а другият е американският имунолог 

Robert Gallo

 (1937 - ), работещ в 

National Caner Institute

 в 

Bethesda

, 

Maryland

.  И двамата излседователи 

идентифицирали HIV, като причинител на СПИН и  установили, че патогенът е 
ретровирус, което означава, че носителят на  генетичната му информация е РНК, 
вместо ДНК. Откритието било последвано  от спор свързан с въпроса за 
първооткривателя на вируса, но днес Gallo  и Montagnier са считани за съоткриватели 
на HIV.

Във вътреклетъчната среда на клетката гостоприемник, HIV използва ензим, известен 
като 

обратна транскриптаза

,  за да изготви ДНК-копие на генетичната си 

информация. Единичната верига  на ДНК, след това се реплицира в двойно-верижна 
форма и се вгражда в  ДНК на клетката гостоприемник, от където дава инструкции за 
синтезата  на нова вирусна РНК. Вирусната РНК, от своя страна индуцира синтезата  на 
белтъчни капсомери, от които в последствие, заедно с вирусната РНК,  се изграждат 
новите HIV вируси. Огромен брой нови вирусни частици  напускат клетката 
гостоприемник преди тя да загине. HIV уврежда  имунната система, като навлиза в 

лимфоцитите

 и

 макрофагите

, където се реплицира, след което ги убива и накрая 

засяга нови клетки.

Учените  смятат, че HIV се е появил в подножието на пустинята Сахара (Африка),  след 
което се е разпространил в Европа и САЩ. Поради факта, че при  маймуните 
съществуват вируси, които подтискат имунната система, учените  смятат, че тези 
вируси са мутирали до HIV, в организмите на хора, които  са яли такова заразено месо 
от маймуни и в последствие са се разболели  от СПИН. Петнадесет годишно момче с 
кожни увреждания е първият  документиран случай на СПИН. Неуспели да установят 
причината за смъртта  на момчето, докторите замразили отделни негови тъканни проби, 
след  което при по-нататъшни изследвания, се установило, че тъканите са били  
заразени с HIV. През 60-те години на 20 век, докторите регистрирали  множество 
случаи на болни от СПИН, които починали в резултат на  левкимия. След няколко 
десетилетия, заболеваемостта от СПИН достигнала  такива мащаби, че СПИН-ът бил 
класифициран като отделно специфично  заболяване. Епидемиолозите, учени 
изследващи заболеваемостта, причините  и разпространението на заболяванията, 
насочили вниманието си към  СПИН-а. Американският учен 

James Curran

, работещ с 

Центъра За Контрол и Превенция На Заболяванията 

(Center for Disease Control and 

Prevention - CDC)

,  блесна с усилията си насочени към проследяване появата на HIV.  

Първоначално разпространен в САЩ, сред хомосексуалистите, HIV бързо се