АЛГОРИТМИ И АЛГОРИТМИЧНИ СТРУКТУРИ В ЕЗИКА С

Структура на програма на С

Една програма на С започва с включване на хедърните файлове, които 

са   необходими.   Кои   файлове   ще   се   включат   зависи   от   използваните 
стандартни функции. Тази секция започва със запазената дума “

#include

”. 

Изобщо, със символа диез “#” започват, т.нар. директиви на предпроцесора, 
“

#include

” е една от тях.

След include секцията е декларирането на глобални променливи. Това 

са   променливи,   които   биха   могли   да   се   използват   от   всички   функции   в 
програмата.   Техните   стойности   могат   да   бъдат   включвани   в   условни 
оператори   или   в   математически   изрази,   а   също   така   могат   да   бъдат   и 
модифицирани навсякъде в програмата.   

Прототипите   на   функциите   може   да   се   опишат   след   глобалните 

променливи.   Прототипите   само   дефинират   име   на   функцията,   какъв   тип 
резултат връща, както и какви входни аргументи има. Ако функциите, които 
програмиста сам пише (това са т.нар. потребителски дефинирани функции) 
ще се извикват само от главната функция, не е необходимо да се дефинират с 
прототипи, а директно могат да бъдат описани на това място от програмата. 
В това отношение С е доста гъвкав език, но трябва да се имат предвид и 
конвенциите на компилатора, върху който стартирате програмата. Той може 
да наложи друг начин на подреждане на програмата.

Следва функцията, която винаги трябва да присъства в програма на С – 

функцията 

main()

.

След  

main()

  е   описанието   на   функциите,   чиито   прототипи 

евентуално са декларирани по-горе в програмния код.

В   самите   функции   най-напред   могат   да   се   декларират   локалните 

променливи.   Всъщност   те   могат   да   се   декларират   на   кое   да   е   място   във 
функцията и така определят, т.нар. област на действие на променливите.

Следват   оператори,   които   изпълняват   операциите   в   зависимост   от 

алгоритъма   на   програмата.   Фигурните   скоби   освен   начало   и   край   на 
функция, отбелязват начало и край на съставен оператор.

Всяка функция, ако връща резултат трябва да завършва със запазената 

дума 

return

, следвана от израза или стойността на връщания резултат. Ако 

в една функция има няколко 

return 

оператора, се изпълнява само първия 

срещнат след което се прекратява изпълнението на програмата.

Блокове в блоковите схеми

Алгоритмите представляват рецепти как дадено нещо да се направи. За 

онагледяване на последователността от действия се използват т.нар. блокови 
схеми. Отделните блокове имат следното значение:

С овал се означава началото или края на алгоритъма.