Левкоза

Габриела Донева

Научни ръководители:

Проф. д.в.м.н. Стефан Венев, ст. ас. Ивайло Христаков

Резюме:

 Това е хронично заболяване, предизвикано от вирус. Отбелязани са 

двата стадия на болестта и нейното развитие при животните.

   Въведение:

   Това е хронично заболяване, което се характеризира със сериозни промени в 
бялата   кръвна   картина,   туморовидно   разрастване   на   кръвотворната   тъкан   в 
отделните  органи  и уголемяване  на лимфните възли в напреднал стадий на 
болестта.

   Изложение:

      Предизвиква   се   от   вирус,   чието   изолиране   е   трудно.   Устойчивостта   му  е 
сравнително   голяма.   Това   благоприятства   разпространяването   на   агента   в 
околната среда и възможностите на инфектиране. Заразяването се извършва 
по хранителен, въздушен и генитален път близко съжителство с болни животни. 
Според   автори   предаването   на   заразата   може   да   става   още   по   време   на 
бременността   –   от   майката   на   плода.   Възможно   е   инфектиране   при 
манипулации   със   замърсени   инструменти   –   операции,   кръвопускане, 
маркировка

и

др.

      Инкубационният   период   е  от  3   до  21   дни.   В   протичането  на  болестта   се 
наблюдават два стадия: субклиничен и клиничен.         Първият продължава от 
2-5   години   и   повече.   Той   се   характеризира   с   незначителни   покачвания   на 
телесната   температура,   увеличаване   броя   на   лимфоцитите,   миелоцитите, 
хистоцити и др.

 Броят на левкоцитите е увеличен 2 –10 – кратно и стига до и над 100 000 в 1 
куб.  mm  периферна   кръв.   При   телетата   понякога   не   се   наблюдава   добре 
изразена левкоцитоза. Видими смущения в общото състояние не се откриват. 
Вторият   стадий   се   характеризира   с   образуване   на   тумори.   Повърхностните 
лимфни възли – предлопатъчните, надколенните, подчелюстните надвименните 
и   др.   се   уголемяват   значително   от   разрастването   на   лимфоидната   тъкан. 
Засягат се и вътрешните органи с кръвотворни клетки, поради което се появяват 
и   органни   признаци   –   диария,   запек,   куцота,   анемичност   и   др.   Животните 
прогресивно   слабеят,   поради   което   се   налага   клане   по   необходимост. 
Диагнозата се поставя клинично, хематологично и серологично. Най – голяма