DNS – Domain Main System

Едно време, когато хората са започват да развиват TCP/IP протоколите става ясно, че човешкият ум 
и метод на работа не е пригоден да работи с числата, които представляват IP адресите, които са в 
десетичен вид, камо ли тези, които са в двоичен. Намира се екологично решение на този проблем, 
като се предлага алтернатива за работа с имена и тези имена се преобразуват във IP адреси. В 
началото тази система е била локална. Един файл се съхранява на компютъра – файл hosts, в който 
се съхраняват всичките съответствия между имена и IP адреси. 

Когато вие напишете в програма, която ползва интернет комуникация, някакво име, програмата 
проверява в този файл hosts и ако намери съответствие връща IP адрес, за да може тя да осъществи 
връзка или пък връща грешка и връзката не се осъществява. Разбира се такава проверка не се 
прави, когато се извършва директна комуникация по IP адрес. 

Това е било ограничено решение, което за кратък период от време е вършело работа по няколко 
причини:

1. Когато файловете са малки, защото вътре компютрите са малко – всичко е наред

2. Когато обаче компютърите стават достатъчно много - Файлът става обемист и труден за 

дистрибуция, а реално, ако вие не разполагате с най-новия файл няма да можете да се 
свържете с голяма част от компютрите.

Взима се решение да се съдаде Глобална система за именоване на домейни – domain main system. 
Domain е група от имена. Пример: Съотвествие на IP адрес с Fully Qualified Name: lark.tu-sofia.bg

Имената се разглеждат от организационна гледна точка – от дясно на ляво, а от гледна точка на 
субекта от ляво на дясно. Като се разглежда от най-лявата част е: името на компютъра.име на 
организация.домейн от най-високо ниво bg (което определя принадлежността на организацията към 
дадена държава). Тук няма ограничения, тоест родителските отношения между имената могат да 
бъдат неограничени. Пример: PC1.lark.tu-sofia.bg. Най-крайният елемент е host-ът, а другите са 
организационни единици, подредени по йерархия. Това е винаги, когато говорим за FQN. Много 
често се казва при жаргонен разговор с професионалисти „Кой е твоят домейн?“ – „tu-sofia”, а в 
този случай се има предвид tu-sofia като domain, a не като host. На много места, включително в 
конфигурацията на TCP/IP протокол, има място, където може да въведете името на вашия host и 
domain-a, към когото принадлежите, в отделни полета. Domain name е domain-a на tu-sofia в 
държава България – това е top level domain, тоест domain от първо ниво България. 

Корен на базата данни на DNS, където имаме top level domain и домейни следващите йерархични 
нива. Самите DNS сървъри съхраняват тази база данни. Някои държави с цел по-добър контрол 
забраняват регистрация на локални субекти извън техните домейни държави (Великобритания, 
Тайланд, Китай, Хон-конг), които си имат собствена разклонена йерархия на top level domain. Те се 
явяват реално на трето ниво, но например те имат co.com.tv. Те си спазват собствена йерархия, 
която е законно установена. Идеята е всички компании, които искат да упражняват дейности на 
територията на държавата да минават регистрация задължително през техните сървъри и 
задължително да си плащат.